Отричането

Чудя се, с какви глупости се занимавате повечето тук.
А през това време, който се интересува от йога и въобще от търсене на истената, щеше да си продължи да пише, без да обръща внимание на интригите. Много ми е чудно…

Но аз сега ще пиша за отречението (в йога това какво е – брахмачаря или тапас?), в смисъл астетизъм.

Какъв сив и безжизнен щеше да е света, ако постигането на Бога ставаше чрез отказване от живота?

За съжаление е така. Целта на Йога е самадхи, а самадхи е малка смърт. Голямата смърт в Индия се нарича махасамадхи.

* * *
д.ф.н. Пламен Градинаров
Йога :: Будизъм

Темата е доста изчерпателна но с няколко думички това което съм чувал е че
отречението е едно добро средство за развиване на сила... :)) Това май всеки го знае:))
Трябва да се има предвит, че тези силици е нужно да бъдат насочвани в конкретна посока - към Абсолюта. Или с други думи отречението да бъде жертва в името на по-висшата сила Абсолюта. Иначе се превръщат в средство за увеличаване на егото...
Брхамачарията е нещо хубаво... Хубаво е човек да поспазва малко брамачария поне за някоя друга годинка в живота си.. Така може да си даде по реална сметка за собствените си желания... Да порочисти умеца и да се насочи по добре в живота. съответно към Гриха ( Женидба) или към още по сериозна брамачария...
Всичко това е добре за духовния прогрес на човека стига то да бъде правено с мярка и с колкото се може по малко присъствие на личен интерес. Това ще помогне на човек да разиве смирение и да за сили медитацииката си..

[линк]

Какъв сив и безжизнен щеше да е света, ако постигането на Бога ставаше чрез отказване от живота?

Но за щастие, осъзнаването на своята истинска природа може да съществува едновременно със страстна сексуалност, с необуздана любов, с всички видове физически удоволствия и чувствени наслаждения. Аз не считам, че секса, консумацията на месо или многото пари по своята природа са препятствия.

Някои говорят за тези неща и ви съветват да се откажете от тях, да ги преодолеете, че те твърде много ви харесват и че желанието за тези неща е пречка за познанието на Бога. Това наистина е много популярно твърдение, и то се допълва с множество методи.
Пътят на отричането е доста утъпкан, извървян от много търсещи. И ако сте от тях, вие започвате да търсите пряка зависимост между отричането и просветлението.
Но духовния път е осеян с трупове на отричащи тези неща, които обаче така и не са достигнали дългоочакваното просветление. И забележете – те се намират редом с трупове на тантристи, къото СЪЩО не са постигнали просветление чрез своя метод (коренно противоположен на отричането).

Учение, което съм приел е адвайта и в лицето на Рамеш на мен много ми хареса това, че той е съвършено “светски” учител. Той е пенсиониран призидент на голяма банка, семеен, мъж, баща, човек, който живее сред обикновени хора си взаимодейства с нас като обикновен човек и въпреки това има невероятно силно разбиране. За мен това беше най-привлекателната страна на Рамеш и учението му.
Той е живо доказателство, че няма ниаква нужда да се отказваш от живота, за да постигнеш божествено съзнание. Рамеш ми помогна да разбера, че окончателното разбиране включва в себе си всичко, и каквото и да е проявлението на Съзнанието – то е проявление на Бога.
За да познаеш Бога, ти се докосваш до живота, докосваш се до себе си – както в сексуален, така и в метафизически смисъл. Присъствието на Бога се преживява във всичко. Учението обхваща всичко, и това може да те разтърси до дъното на душата!

Без да съм специалист, вероятно става въпрос за смърт на егото.

Навлизането в първия етап на самадхи (всичко са осем) предполага пълно изключване на външните сетива. Патанджали казва: Кшинавриттер и т.н.... - При изключени модификации на съзнанието... Става дума за изключване на всички онези операционни модуси на съзнанието, които са отговорни за нашия материален живот в света.

Унищожаването на всички лъжливи представи за Аза е последният етап от медитацията, а не началото й. Техническият термин е нирасмита-самапатти. След нея настъпва нирвикалпа-самадхи, която на практика не се отличава от реалната физическа смърт - с тази разлика, че като умреш реално, можеш да се преродиш, а като постигнеш нирвикалпа-самадхи, се освобождаваш окончателно и безвъзвратно от цикъла на преражданията.

* * *

д.ф.н. Пламен Градинаров
Йога :: Будизъм

Правилни са думите ти Пресветли:))
Но все пак има препятствия... Не трябва да пренебрегваме силата на заблуждаващата божествена енергия на име Мая...:))
Ако човек е наистина осъзнат за Бога то нищо не би било препятствие за него и нищо не би било пречка. Неговия живот ще е една 100% медитация и той ще присъства тук само привидно... Той ще се е отдал напълно и постигнал и постигнал освобождението за което повечето говорят.
него няма какво да го мислим... Но ако не сме на това ниво е хубаво да се замисли м за някой неща от пейзажа... ПО къкъв начин да намалим вредното влияние. В Ведите или по точно в Бхагават Гита можеш да намериш цяла глава посветена на 3 гуни ( качества ) на матерялната сила. Това са си природни закони чрез които света се движи и който оказват доста сериозно влияние върху нас.
1. Сатва гуна ( качеството добро ) - характерна с своето спокойстие и уравновесеност както и с знанието...
2. Раджа гуна ( качеството страст ) - характерна с действие и похотливост.
3. Тама гуна ( качеството невежество ) - характерна с гняв, мързел, леност и незнание.
Това е само един много бегъл поглед към тези гуни...
Всяко едно нещо в този свят е пропито от тези качества в различно съотношение. ( Обкражаващата ни среда, храна, предмети, в всичко за което се сетиш присъстват тези трички нещица и оказват своето влияние... )
Онова ниво за което ти говориш се нарича Шуда Сатва или чистото добро - то е отвъд и онзи достигнал го не е под влиянието на тези 3 те Гуни....

[линк]

Виждам, че в предния ти постинг и този, наблягаш на СИЛАТА И ЕНЕРГИЯТА, която придобиваш или която е пречка евентуално.
Но учението за което ти говоря задава въпроса: на КОГО е нужна тази енергия? И откъде идва тази енергия?
Адвайта не дава отогвора.
То те кара да се обърнеш към себе си и да намериш отговара КОЙ си ти. Също и ИЗТОЧНИКА на всяка енергия и сила.

Речник на непознатите думи и термини:

истена (каква "стена"?)
отречението (може би архаизъм?)
брахмачаря (аз брахмачаря, ти брахмачариш... )
астетизъм (може би "естетика"?)

Да съглсен съм с теб:)) Важен е източника на енергията:)) Бих казал даже най- важен:)) Затова отречението трябва да бъде предлагано като жертва и именно за това писах в по горния постинг. Защото отречението самоцелно само за себе си би довело до едно изкривяване на разбирането и по скоро би засилило Егоизма в нас отколкото да доведе до нещо положително. Така, че съм съгласен напълно с това което разбирам от твоя пост -
Всичко в името и за Абсолюта:))
А да намериш отговора на това Кой си ти...? Това е едно от най хубавите неща който могат да ни се случат... Важно е само да не е само теоретично като мен а и да е осъзнато... Да осъзнаваме кой сме... Че не сме тялото, ума, интелекта а сме нещо отвъд това...:))
Незная какво е това което следваш но би ми било интересно ако ми разкажеш нещо повече за учението си.

[линк]

Доста съм писал за това тук, но с други имена. И в почти всички случаи това учение е било посрещано с ниприязън, отхвърляно и обругавано.
Затова не ми се впуска в подробности, изглежда то подхожда за малцина.
Изброени са имената на последните учители, така че, човек може да търси сам, както и аз направих – нещо само при споменаване на името на Рамеш Балсекар ме тласна към търсене в интернет, както и попаднах на книги, които изглежда мен са чакали – напр. тази на Рам Дзъ (не знаех до тогава, че това е негов ученик)- “Неть пути, или Х… вам, духовно продвинутые!”, която гледах дълго време в книжарницата, преди да си я купя.
Преди това се бях запознал бегло с учението на Шри Рамана Махарши от книгата “Весть Истины и Прямой Путь к Себе”, която при първо четене ми беше непонятен метода, скойто предлагаше, но интуитивно усещах, че тук “има нещо”, което не мога да разбера и трябва след време пак да се върна.

… След като прочетох в книгата на Рам Дзъ за Балсекар, както и биографиите на двамата, намерих книги в интернета…както и за учителя на Рамеш – Нисаргадатта Махарадж, а по-късно и ученика на Шри Рамана – Шри Халил Пунджа…
А самата книга с кратките си провокиращи стихчета много ми въздейства, дори 2-3 от тях направо шокиращо, нещо като прозрение.

Основното, на което набляга най-съвременния учител Уейн Ликерман е това, че ти не си автор на своите действия и с много примери от живота, с много напътствия, насоки за размишление, както и отговори на питащи, те подтиква да изледваш това чевство за авторство в себе си. (това е егото, което претендира за авторство).
Прекрасното е, че това учение не отрича абсолютно нищо (дори проявите на егото, то също е част от всеобхватната картина на функциониране на Тоталността), както и не дава методи. На пръв поглед това учение е съвсем безполезно и суховато, но започне ли човек да разбира нещата интелектуално, постепенно без да се усети самото учение прониква в теб и започва да действа и да те променя…То има особена сила, вътрешна чистота и ти дава покой.

Просто споделям моя път, но всеки може под различен ъгъл да го види и да се докосне до това учение чрез някой от другите представители, например Нисаргадатта, който е наблягал на други неща и е бил доста избухлив и атрактивен; или Шри Рамана, който въздействал повече с тишината си, отколкото говорел, но има 2 книги все пак с негови напътствия и отговори на питащи.
Или пък чрез Пунджажди, който също е много емоционален и има свой специфичен начин да те тласне към вътрешното ти Себе, към Тишината, която е Тук и Сега, между 2 мисли – и те кара да го направиш на момента!

Не знам как да се изразя по-ясно и по-кратко.
Но Учението самО те намира, ако така е трябвало да се случи…

Мисля, че с всяко учение е така... Всеки някяк е привлечен от определени качества и изразни средства, който за него са ключови... Даже нещо повече. Всяко учение си има своето настроение, специфична енергия и те води на определено място... Като един добър локомотив :))

[линк]

Да, но това учение има реактивен двигатил
и за един живот, дори още по-кратко!
може да те доведе до Истината

а тя е следната:

Рам Дзъ знае…

Твоя живот е пътешествие,
В което
Никой не отива никъде

Каква прелест са коментарите на блажения Шанкара Ачаря, от които блика истината за Гита такава, каквато е.

Слушайте:

яМ сарвакармататпхала-паритЯга-лакШаНа парАмартха-саМнЯсаМ
ити прАхуХ шрути-смРти-видаХ |

Познавачите на Ведите и Пураните твърдят, че висшето отречение (санняса) е белязано с признака на отхвърляне на плодовете от всички дела!

И това е само началото на коментара му към БГ VІ.2, където подробно е обяснено защо карма-йога в края на краищата се разтваря в отхвърлянето на нейните резултати, за да се постигне истинското състояние на отреченост (санняса). Деятелният, активният човек не може да бъде човек на медитацията, не може да бъде йогин. Само този, който отхвърля плодовете на всяка дейност заедно със съпровождащите ги превратни представи, може да стане истински йогин.

С други думи, по-добре мъртъв гигант за учител, отколкото жив генератор на превратни представи.

Другото предимство е, че мъртвият титан на мисълта никога няма да ти поиска пари на заем.

д.ф.н. Пламен Градинаров
Йога :: Будизъм

и още нещо - мъртвия "титан" на мисълта никога няма да измисли нищо - нали е умрял.

Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.

Да вършиш нещо заради самото нещо, без да имаш очаквания го разбирам, но чак пък зорлем да отхвърляш плодовете от всички дела?

Сори ама представата, че "Само този, който отхвърля плодовете на всяка дейност ..., може да стане истински йогин. " е меко казано странна. В крайна сметка автора, за да не излезе глупак, се е изхитрил да върже едно за друго две независими неща - "плодовете на всяка дейност" и "съпровождащите ги превратни представи". Какво става ако (разумен като Хуанджи или мен ) човек просто приеме плодовете на дадена дейност като неин естествен резултат (как можеш да отхвърляш нещо, което така или иначе вече е налице и най-вече кому е нужно това?) без ни най-малко да му пука за некъкви си "съпровождащи, превратни представи". И какво са изобщо "съпровождащи, превратни представи"?

Ваше Величество,
Предлагам да предполагате,да се разглежда
приемане и отхвърляне като еквивалент на едно
а именно непривързване.
... и да не се вкопчвамев думите(собствените разбирания)
в напън над собстевените си възможности да си представим.
Рабирането е лично и преди всичко върешен опит.
Ако игрите с думи бяха от значение някой като го каже
достатъчно е да го чуеш ... и ГОТОВО!
Но е повече от видно,че не е така.

Да не ззяждаме когато не се разбира предлагам,
безсмислено е и в двете(всички) посоки.

А какво да се замерваме с цитати и да повтаряме - "О да, о да - коолко истина има в тези слова"? Т.е. форумът става излишен?

Откъде накъде аз или някой друг трябва да смятаме "приемане" и "отхвърляне" като еквивалент на "непривързване"? Нали си има дума "непривързване". Очевидно езика предлага средствата да се изразяваме ясно и еднозначно.
И не е ли това е смисъла от дискусията - нещата да се изясняват, а не да се усложняват допълнително?

Ако по някаква причина Ви се струва, че някой се заяжда - да знаете, че това е само проекция на Вашия мозък. Да поясня - в случая протестирам срещу необмисленото постване на цитати - при това цитати с неясно и противоречиво съдържание, които по моему целят подмолното вменяване на зомбиращи и/или нездравословни идеи.

И как да не се вкопчваме в думите? Та те са единственото, с което разполагаме в този форум! Така във форума от думите произлизат съдържанията (а не обратното!).

"Думи" и "собствени разбирания" също не са синоними, както се опитвате да намекнете! Голямото болшинството от думите в езика носят за всеки индивид еднакво смислово съдържание (ествествено, че думата "дърво" предизвиква у всеки различна представа. При все това представа за дърво, а не за птица да речем). В противен случай ще излезе, че всеки живее само със "собствените разбирания", които нямат нищо общо с нищо друго (и най-вече Ти разбира се си мнооого, мнооого по-интелигентен, мноого по-знаещ и разбиращ и мнооого духовно по-развит от мен). Така всеки индивид живее в собствен свят, който няма допирни точки със световете на другите индивиди и така форумът (вече се съгласих, че пишката Ти е по-голяма) става излишен.

Ваше Велчиство,
благодаря за пространните обяснения над нещата!
Задължен съм Ви!
Виждам,че схващаме синтаксиса,семантиката и прилагаме правилата
с различно отношение и разбиране.
Предлагам да използваме словата като мост не като брадва.
Убедихте ме!Явно на нас със Вас ни предстоят дълги пътувания...
... в търсенето на общоприложимо.
Вината не е моя но...Желая Ви успех!

Значи може и да си общуваме (ако искаме).

"Явно на нас със Вас ни предстоят дълги пътувания...
... в търсенето на общоприложимо. " - дано да е действително, а не само желано!

"Вината не е моя но..." - .. каква вина, какви пет лева? Нещо лошо ли се е случило?