@Kroraina
8 отговора
354 прегледа
@Kroraina
Твоите съмнения относно охридската камбана се оказаха в голяма степен основателни. Ето какво пише точно в спомените на Петър Карчев:
Петър Чаулев имаше слабост към разказите, които могат да учудят слушателите му, и към случаите, които съдържат нещо куриозно. Веднъж ме уверяваше, че руски учени, след продължително пребиваване в Охрид, възхитени както от природните му хубости, така и от просветителната мисия на Климент и Наум, се върнали в Петербург (или Москва) с решение да ознаменуват своето пребиваване в Охридския край, като изпратят някакъв подарък, който да спомня през вековете на местното население за тяхното гостуване. Събрали много пари и купили една грандиозна по размери камбана. За Охрид тя трябвало да бъде нещо, каквото за Москва и досега представлява топът “Цар-пушка”. Обаче след като адресирали камбаната за Турция и я изпратили през Севастополското пристанище, изпращачите се досетили, че турците няма да позволят монтирането й, още по-малко използването й за религиозните нужди на охридчани. В Севастопол дошло допълнително разпореждане да се изпрати камбаната в София, а когато Македония се освободи от турско робство, да бъде експедирана за Охрид. Камбаната пристигнала във Варненското пристанище и с влака била отправена за София по централната линия. Като пристигнал влакът обаче в Мездра, един ревностен жп чиновник, който забелязал, че крайното предназначение на този тежък товар е Охрид, доложил на началника на гарата, че е неблагоразумно да се изпраща в София, пък оттам после да се праща в Охрид. В Северна България, Врачанско или Берковско, имало село със същото име – Охрид. Чиновникът решил, че се касае именно за Охрид (Охрид – Михайловградско) в Северна България и настоял да се коригира безсмисленото разпореждане на изпращачите. Свалили грамадната камбана, натоварили я на биволска кола, впрегнали няколко чифта яки биволи и един прекрасен ден тежкият транспорт спрял пред микроскопичната черквичка на с. Охрид.
- Брей! – ахнали от учудване селяните. – Каква е тази голяма камбана? Кой я праща в селото ни? Та ние нямаме черква като за нея...
Но всяко чудо за три дни: Чаулев уверяваше, че и до ден-днешен камбаната предназначена за камбанарията на катедралната черква “Св. Климент” в гр. Охрид, можела да се види, ръждясала и полузаровена вече в земята, в двора на черквицата в с. Охрид, Михайловградско.
[линк]
Петър Чаулев имаше слабост към разказите, които могат да учудят слушателите му, и към случаите, които съдържат нещо куриозно. Веднъж ме уверяваше, че руски учени, след продължително пребиваване в Охрид, възхитени както от природните му хубости, така и от просветителната мисия на Климент и Наум, се върнали в Петербург (или Москва) с решение да ознаменуват своето пребиваване в Охридския край, като изпратят някакъв подарък, който да спомня през вековете на местното население за тяхното гостуване. Събрали много пари и купили една грандиозна по размери камбана. За Охрид тя трябвало да бъде нещо, каквото за Москва и досега представлява топът “Цар-пушка”. Обаче след като адресирали камбаната за Турция и я изпратили през Севастополското пристанище, изпращачите се досетили, че турците няма да позволят монтирането й, още по-малко използването й за религиозните нужди на охридчани. В Севастопол дошло допълнително разпореждане да се изпрати камбаната в София, а когато Македония се освободи от турско робство, да бъде експедирана за Охрид. Камбаната пристигнала във Варненското пристанище и с влака била отправена за София по централната линия. Като пристигнал влакът обаче в Мездра, един ревностен жп чиновник, който забелязал, че крайното предназначение на този тежък товар е Охрид, доложил на началника на гарата, че е неблагоразумно да се изпраща в София, пък оттам после да се праща в Охрид. В Северна България, Врачанско или Берковско, имало село със същото име – Охрид. Чиновникът решил, че се касае именно за Охрид (Охрид – Михайловградско) в Северна България и настоял да се коригира безсмисленото разпореждане на изпращачите. Свалили грамадната камбана, натоварили я на биволска кола, впрегнали няколко чифта яки биволи и един прекрасен ден тежкият транспорт спрял пред микроскопичната черквичка на с. Охрид.
- Брей! – ахнали от учудване селяните. – Каква е тази голяма камбана? Кой я праща в селото ни? Та ние нямаме черква като за нея...
Но всяко чудо за три дни: Чаулев уверяваше, че и до ден-днешен камбаната предназначена за камбанарията на катедралната черква “Св. Климент” в гр. Охрид, можела да се види, ръждясала и полузаровена вече в земята, в двора на черквицата в с. Охрид, Михайловградско.
[линк]
в отговор на бaш бyrapaш
#2
Re: @Kroraina
Мдааа, много интересно, но ако все още става дума за 1877 година, то историята с "камбаната пристигнала във Варненското пристанище и с влака била отправена за София по централната линия" и "един ревностен жп чиновник, който забелязал.." също не се връзва, щото "преломна за развитието на Мездра се оказва 1893г., когато започва строителството на ж.п. линията София-Роман" тук , а въобще "конструирането на железопътната линия от София до Варна започва през 1897" тук ...
А между другото град Мездра също се вижда като "наследник на античната култура", въпреки че непосредствено след Освобождението на България от турско робство в Мездра е имало само 20 къщи и общо 86 жители... Кис-кис-кис!!!
А между другото град Мездра също се вижда като "наследник на античната култура", въпреки че непосредствено след Освобождението на България от турско робство в Мездра е имало само 20 къщи и общо 86 жители... Кис-кис-кис!!!
в отговор на бaш бyrapaш
#4
камбани в Турско
така е, много странна е цялата история. Ето извадката от Кънчов за проблемите с поставянето на камбани в Скопие. Той не споменава изрично през коя точно година се развива историята с албано-католическата камбана в Скопие, но ще да е било през 90-те.
***************
Скопие, откак стана вилаетски град, в него почнаха да се уреждат чужди представителства. Най-първо австрийското правителство отвори консулство в тоя град. По-после гръцкото правителство проводи консул. През 1890 г. сръбското правителство устрои генерално консулство. По-сетне руското правителство премести своя консул от Призрен в Скопие. Най-подир през време на гръко-турската война и българското правителство успя да настани свой представител там под името търговски агент. Французкото правителство има представител в град Прищина. Там е устроено вицеконсулство още във времето на Наполеон III и стои и досега.
Австрийският консул има по-голямо значение от другите. Австрия изпровожда в Скопие опитни дейци, които имат задача да държат високо престижа на държавата, която представляват, да защищават австрийската търговия и да покровителствуват албано-католиците. Благодарение на австрийското покровителство само малката католишка община има камбана на черквата си. Тази камбана бе поставена във времето на Ахмед Еюб паша без разрешение от властите. [1] Пашата заповяда да я свалят. Католиците се възпротивиха. Станаха няколко арести и камбаната със сила биде отстранена. Австрийският консул смело се застъпи за католишката община, макар членовете й да бяха до един турски поданици. Застъпничеството му се не уважи. Австрийското правителство направи от това голям дипломатически въпрос и принуди турците да сменят валията, да закачат камбаната, която оттогава до днес едничка възвещава в неделни дни, че има християни в Скопие. С тая смела и сполучлива постъпка значението на австрийското консулство се повдигна много пред населението и властта се бои от него и го почита, понеже в Турция почитат само тогова, който може да направи пакост на властта.
Васил Кънчов, Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало (стр. 63-64 в: Избрани произведения, т. II, София 1970)
***************
***************
Скопие, откак стана вилаетски град, в него почнаха да се уреждат чужди представителства. Най-първо австрийското правителство отвори консулство в тоя град. По-после гръцкото правителство проводи консул. През 1890 г. сръбското правителство устрои генерално консулство. По-сетне руското правителство премести своя консул от Призрен в Скопие. Най-подир през време на гръко-турската война и българското правителство успя да настани свой представител там под името търговски агент. Французкото правителство има представител в град Прищина. Там е устроено вицеконсулство още във времето на Наполеон III и стои и досега.
Австрийският консул има по-голямо значение от другите. Австрия изпровожда в Скопие опитни дейци, които имат задача да държат високо престижа на държавата, която представляват, да защищават австрийската търговия и да покровителствуват албано-католиците. Благодарение на австрийското покровителство само малката католишка община има камбана на черквата си. Тази камбана бе поставена във времето на Ахмед Еюб паша без разрешение от властите. [1] Пашата заповяда да я свалят. Католиците се възпротивиха. Станаха няколко арести и камбаната със сила биде отстранена. Австрийският консул смело се застъпи за католишката община, макар членовете й да бяха до един турски поданици. Застъпничеството му се не уважи. Австрийското правителство направи от това голям дипломатически въпрос и принуди турците да сменят валията, да закачат камбаната, която оттогава до днес едничка възвещава в неделни дни, че има християни в Скопие. С тая смела и сполучлива постъпка значението на австрийското консулство се повдигна много пред населението и властта се бои от него и го почита, понеже в Турция почитат само тогова, който може да направи пакост на властта.
Васил Кънчов, Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало (стр. 63-64 в: Избрани произведения, т. II, София 1970)
***************
в отговор на бaш бyrapaш
#5
Абе хорааааа !!!
Село Охрид е родното ми село ! На баща ми де, аз съм роден в София.
Разказът на Петър Карчев е част от легендите в селото !
Мисля, че съм писал за това някъде из дира.
Ходил съм многократно до църквата на с. Охрид, но голяма камбана не съм виждал. Църквата е обирана многократно. Камбанарията стои не разрушена. Не съм оглеждал камбаната на камбанарията, но със сигурност не е голяма.
Дайте подробности, ако трябва още утре отивам в село Охрид ! Аз мислех, че е само легенда, а то може и да е факт !
IN VERE VERITAS
Разказът на Петър Карчев е част от легендите в селото !
Мисля, че съм писал за това някъде из дира.
Ходил съм многократно до църквата на с. Охрид, но голяма камбана не съм виждал. Църквата е обирана многократно. Камбанарията стои не разрушена. Не съм оглеждал камбаната на камбанарията, но със сигурност не е голяма.
Дайте подробности, ако трябва още утре отивам в село Охрид ! Аз мислех, че е само легенда, а то може и да е факт !
IN VERE VERITAS
в отговор на бaш бyrapaш
#6
до баш бугараш
Къде е постингът на Васко, който коментираш ?
IN VERE VERITAS
IN VERE VERITAS