Протакване на развода

Имам близко приятелско семейство, мъж и жена на около 40 г. Имат брак вече 7 години, имат и 5 годишно дете. Жената се чувства угнетена, потисната и след дълго премисляне решава да поиска развод, мъжът не се съгласява. Колко дълго може да продължи това протакване? Как се получава при другите.

" .... не се съгласява..."
тя ЗАВЕЖДА дело и почва да се развежда. по вина. нещата много зависят от адвикатите.
мой познат бави развода си три години

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

за бавене в тоя случай е около три години, не повече... .
Просто трябва тя да вземе инициативата - ако много бърза може и по своя вина да се разведе - става по-лесно, особено ако няма претенции за жилището.

Non nova, sed nove.

Винаги единия не иска, а накрая и двамата - искат

Нека се разделят и поживеят отделно известно време, пък после към съдебната зала да ходят. Много индивидуално е и те сами могат да си го решат тоя проблем.
Моята адвокатка на времете ме посъветва да подам молба за развод с вина, аз отказах, а тя каза, че ако се заведе такъв после лесно се преобръща в развод по взаимно съгласие, но обратното не е възможно. Така, че паралелно с дългите разговори между партньорите, докато се протакат делата нещата се променят в движение. Ние заведохме първо дело за развод по взаимно съгласие ... минаха няколко месеца докато дойде датата на делото и изведнъж той се отказа. После пък той подаде молба за развод с вина, така една година се точихме, накрая подписахме споразумение и приключихме с едно дело по взаимно съгласие ...

Какво е "молба за развод с вина"?

А това за точенето по година-две-три е много.

Хм, извън конкретното ти питане е, ама нещо много навътре взимаш сроковете по развода на близкото ти приятелско семейство
Не че нещо лошо да си заинтересован, ама малко ми гаднее. Дано да е от добра мисъл за единия от двамата, който ненужно страда в гадния брак.

Бързам бавно, ама искам и да стигна

Така поставен казуса, мисля, че не е твоя работа колко ще се бави разводът. За някои неща на човек му трябва повечко време, за да узрее. От друга страна, ако единият партн'ор реши, че условията на брака не го устройват повече, няма нещо, което може да му попречи. Моят съпруг се запъна. Аз заведох делото по вина, докато бях в чужбина. Малко се позабавих, докато уредя всички документи, но дори и с ваканцията на съда, процедурата ми отне 1.5 година.

намина да попиташ пътем на излизане от гардероба?
Не че ме интересува, ама направо така си звучи. Не ми отговаряй.

Истина, изразена с думи, вече не е истина.
Лао Дзъ

Хехе

Това, жените, все се чуствате угнетени. Особено, когато си намеритге някой по интересен от настоящия съпруг. Всъшност, знаете ли какво искате?

Май си права. Този "приятел" изглежда прекалено заинтересован. Като при мен май е.

И да добавя: Ще страда единия, докато има "приятелки" и "приятели", които да му обясняват, как трябвало да си живее живота и как партньора му пречи на това. Да го убеждават незабавно да го разкара и как тотва ще бъде най-правилното нещо в живота му.
Това всъшност си е проблем на убеждавания, щото на другия рано или късно му минава и разбира за какъв човек е бил женен/омъжена.

"ако много бърза може и по своя вина да се разведе - става по-лесно, особено ако няма претенции за жилището."

Дрън-дрън-дрънкаш, Маме! Няма такова животно: "Моя вина". Пробвах. НЕ става. НЕ минава номерът! НЕ можело да самосезирам Съда за собствена вина. Нямало параграф, алинея, точка... Нямало такова нещо.

АЗ ти го казвам!

И аз съм чувала за една такава невероятна история - мъжът си имал дългогодишна любов, искал да се разведе, напуснал семейното жилище - обаче жена му не била съгласна... на делото докарала куп роднини и приятели, които да твърдят какво прекрасно семейство са те двамата, как се разбират и как това са някакви си такива временни приумици на мъжа. После любящата съпруга го издебнала в пияно състояние, забременяла, родила... той се върнал от немай къде при нея и те продължават да си живеят. Има много инат и ненормални хора! А и всеки си избира какъв точно живот да живее и какви компромиси да прави в него!
Тъй че ако единият от двамата не е съгласен - нещата наистина могат да станат дълги и мъчителни.

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Абе, аз нали се заклех нещо, бреееееее! Мамка му!

Дълги и мъчителни неща, а?

Дааааааааааааааа!

Простотията е вездесъща!

Абе, още помня неща отпреди 10 години, бе, мамка й История! Абе, уж се бяхме разбрали за взаимно съгласие, уж туй, уж онуй...

Изтряскала някаква малоумна ИСКОВА молба. Тъпотий! Баси! К'во иска, беее?

Осра ме, опика ме, на боклук ме направИ.

На кого беше нужно това??? ТЯ искаше развод, аз се съгласих, ама някаква приятелка нейна й дала дълбокомудренний совет, че можело в процеса на развода да се разколебая и да разваля цялата работа...

-------------

Здрава, весела и радостна да си, миличка!

Хиииии, син4ето ни изкарало 4,50 на изпита по физика. 4акайте го наесен на сбирките. Достоен заместник ще да ми е...

Питай я, де! Нищо няма да ти коства.

това ми бяха най-трепетните няколко секунди в живота - в съда, като го попитаха него СЪГЛАСЕН ли е да се развежда... и си викам - е ся ако каже НЕ!, ко шъ прая, нинам!
Ама преди това месеци наред имаше мека и тиха дипломация, в която му рисувах най-прекрасни картини и ползи на живота му без мен! Убеждавах го как му преча да се изяви в пълната си сила и мощ... то не бяха хвалби по негов адрес, не беше чудо!
В крайна сметка приспах Змея и с тихи стъпчици се измъкнах Уф! Тия дни се навършиха четири години от развода - и мога смело да кажа, че това бяха най-хубавите години в живота ми!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Иииииии, още продължава... Ииииииииииииииииииии! Писнало ми е отвсякъде вече!!! Иииииииииииииии, проклетия! До шия!

Абе, миличка, хай да се поставиш на мое място и да ми кажеш какво да й подаря за 40-годишния й юбилей? Следващият месец...

Хиии! Последно дело. 4етвърто. Една година пържене без олио. Хиии! То не бяха болести, то не бе смяна на адвокати, то не бяха летни ваканции, то не бе чудо за приказ...

Съдийката се чуди накъде да гледа. Звери се в папката. Премята от пусто в празно. Чеше се където не я сърби. Усмихнах се. Изобщо не слушам, камо ли да чувам какво дрънкат около мен.

Фиксирах си погледа върху очичките на съдийката. Знаех си, че рано или късно ще ме погледне. Погледна ме. Спря си погледа за частички от секундата. После изненадано се втренчи в мен. Ха, така, викам си. Най-после една дама да ми обърне внимание.

Намигнах й. С левия клепач. Многозначително. Страдалчески.

Оная първоначално се оцъкли. Облещи се. Пак й намигнах, та да не си помисли че е станала грешка. Побесня. Изпусна си нервите, горкичката. Ама, то ако аз бях на нейно място - щях да извадя пищова и щях да се самогръмна. Ми, да! От 8:00 до 12:00 - петнадесет бракоразводни дела!!! Че как се издържа такова нещо???

Съвсем справедливо тя ме изгони. Разпеняви се, заповяда на машинописката да запише, че ответника намига на съдията, ама се усети, че това не е юридическа норма...

Много гот ми стана като тръшнах вратата. Оставих ги да плюят колкото си щат.

Хииииииииии! Бившата после ми се оплаква, че насила й сменили фамилията. Хиии, че какво съм виновен, че в нейната молба пише, че иска да си върне моминската фамилия??? Аз ли съм й виновен, че се е разписала на празен лист? И че адвоката й надрънкал стандартните простотий: Той пие, той бие, той ходи по чужди жени, той не носи нищо вкъщи.

А?