За смъртта...

Здравейте братя и сестри,
Значи, гледам някакъв филм-някой се обесил-самоубил се значи, пък онези го разследват и става една голяма каша. Оказва се, че може и да не се е самоубил, но да са го убили. Убил този някаква жена преди време, пък после съпругът й се обесил-не можал да понесе значи; детето станало кой знае какво, бащата на жената го мразел и т.н.
Аз си мисля да ви попитам: какво все пак е смъртта... Всеки умира-нали така? Но какво е все пак смъртта? И защо? Дали защото сме допуснали греха-Адам и Ева говорят със Сатана а не трябва или...? Плаши ли ви смъртта?
Въпрос за размисъл, защото всички умираме-нали? Но какво става после?...

С братска любов
Георги

Здравей Жоро - познах те - аз съм "апостол" от стария форум - има ли още онзи форум?

Радвам се че си жив и още не си умрял - защото може да се смъкнеш в ада - нали знаеш една смърт и след нея съд! На съда кой може да е сигурен, че ще се оправдае? Ти пък съвсем - нали не се изпвядваш - греховете ти остават. Прави добри дела, за да покриеш греховете, защото няма човек без грях, и греховете ти не могат да се махнат без помощ от Църквата - "каквото простите на земята, ще бъде простено на небето" е казано САМО на свещениците -законните наследници на апостолите.

Ти ги шунтираш и греха ти остава. Смъртта можем да избегнем чрез Църквата - днес Христос го няма, но е оставил Тялото Си. Който иска да се спаси от смъртта без Тялото Му - греховете и добрите му дела са на кантар и не се знае накъде ще се наклони везната.

Разбира се, че ме плаши смъртта. Това е инстинкт за самосъхраниение и всяко живо същество го има. Но не знам дали е нещо повече от инстинкт за самосъхранение? Защо трябва да се спася? Защото Бог иска това от мен. А защо трябва да направя това, което Бог иска от мен? Защото иначе няма да се спася. А защо трябва да се спася? И така се въртя в затворен кръг.

Най-естественото нещо на този свят е смъртта.
Още по-естествено е дори тя да ни плаши.
Нарича се "инстинкт за самосъхранение" и е задължителен за всяко живо същество.
Много рядко може да бъде надвит и победен ...
Само и единствено под влияние на силни вътрешни импулси и емоции.

инстинктът за самосъхрание е присъщ на всяко живо същество, но не мислиш ли, че страха от смъртта- не?
т.е. по принцип страхът.


[линк]

е значи трябва да наречем по друг начин причината зебрата да бяга от лъва...щом не е страх, трябва да е нещо друго....може би удоволствие от бързината, от скороста?...или пък е престижно за една зебра да търчи редом с царя-лъв?

[линк]

абе,ти що не духаш папура с твоята "теология"!?

какво заблуждаваш човека...

според мен има разлика.
зебрата бяга от лъва, за да спаси кожата си- инстинкт за самосъхранение, но едва ли я терзае "страх от смъртта".
Понеже хората се тормозят от страхове и без реална при4ина..и без лъв да ги гони...


[линк]

петела също гони кокошката...

хе хе, това е друг подобен инстинкт- за продължаване на рода.
като по-хубавото при животните е, че няма любовни терзния.
само действия.



[линк]

смъртта е:един рикаещ лъв и гледа кого да изяде...
ние обаче "бягаме"...
когото настигне "сатаната - лъв" него поглъща...
но тoй винаги настигва "недъгавото"...
и така прочистава "мършата" от стадото...

И хората обикновено се страхуват при наличие на опасност. Ако няма опасност, повечето хора са безгрижни. И понеже тези, които имат тенденция да се тревожат за това и онова постоянно, са малцинство, техните тревоги се считат за психично отклонение и дори има лекарства, които помагат. Аз май го имам това отклонение.

Здравей братко!!!
И аз те познах! Помниш ли, че преди време писа, че няма да пишеш повече там-много пъти съм се сещал за тебе! Радвам се да те видя отново!
За себе си: жив съм и върша Божието дело според силите си. От там ме прогониха, защото истината стана твърде "парлива" за тях... Сега обаче с Божията помощ пиша и тук, а вече ми отвориха и форуми на друго място и ще ти го дам и него-да идваш и там, като намериш време.
Аз брате-както и ти знаеш, съм грешен човек-праведен няма ни един на тази земя и ако някой твърди, че е праведен-ще ти покажа лъжец! Но се старая да върша което мога според силите си в полза на Бога-не в моя полза: упазил ме Бог от такова нещо, но в полза на Бога и на моите братя и сестри българи! И както казах: докато имам сили ще пиша стриктно по Божието Слово, пък вярвай-имам и последователи вече. Не са много, но нали това казва и Бог: мнозина са повикани; малцина са избрани. Аз пък установих, че ама много малцина са избрани...
А за смъртта тепърва ще ви пиша...

Брате, Бог да е с тебе и твоите!
С братска любов
Георги

Братко, Това твое обръщение не е християнско! А ако съм правилно забелязъл, това е форум християнство-нали така? И не забравяй, че ще бъдем съдени по делата и по думите си!

С уважение
Георги

А-а, момент!
Бог иска да се спасиш, но само от тебе си зависи!!! Ако ти не желаеш и отхвърляш Бога-то Той не те води насила към твоето спасение! Свободна воля-помниш ли?

А понеже вече видях, че си с отворено съзнание, позволи ми един въпрос: знаеш ли какво става след съда с неправедните? Просто умират отново и всичко свършва или не?... Но тогава-какво ще бъде с тях? А вече изясних кои са неправедните.

С уважение
Георги

Позволи ми един въпрос: Сатана може ли да "изяде" всички или само тези които Господ му дава да "изяде"? Защото ако можеше-с всички нас е свършено... Но въпросът е: кои са тези които на Сатана не е разрешено от Бога да ги пипне? По какво се познават? По какво се отличават?

С уважение
Георги

Това последното не ми хареса-бих искал да те попитам: молиш ли се на Отец в името на Исус Христос? Матеи 6 глава-започни всяка вечер и сутрин и на обяд и въобще-щом можеш през целият ден! А ако се молиш, но няма резултат-ще говорим и още но на "лични"-ако желаеш.

С уважение
Георги

Какво става след съда с неправедните? Има няколко теории:
- изчезват напълно
- подлагат се на вечни мъки
- подлагат се на мъки, но им се дава следващ шанс

Не знам дали съм с отворено съзнание, по-скоро не. Аз не говоря за отхвърляне на Бога. Аз не го отхвърлям. Само че не го разбирам, не разбирам моята роля в цялата тази игра на сътворение, грехопадение и спасяване и това ме мъчи. Може би не съм чел достатъчно. Може би съм със затворено съзнание, защото искам да разбера смисъла на цялото това нещо и ми е трудно да вярвам в неща, които не разбирам. Трудно ми е да бъда ентусиазириан без да разбирам каква е крайната цел. Не виждам огромен смисъл в това да искам да се спася заради самото спасяване, само и само да не се затрие такава специална личност като мен. Разбира се, инстинктивно искам да избягам от болката и искам да се съхраня като личност, но не разбирам дали зад това има нещо повече от инстинкт за самосъхранение и това ме мъчи. Ето така ми е затворено съзнанието!

Единствено мога съзнателно (т.е. неинстинктивно) да искам да се спася без да разбирам смисъла, ако съм влюбен в Бог и Бог иска това от мен. Тогава пак няма да разбирам смисъла и може и да няма никакъв смисъл, но поне ще чувствам, че съм завинаги с някой, който ме обича, което е едно хубаво чувство. Пак ще излезе накрая, че заради собственото си удоволствие съм го направил...

От друга страна всичко, което написах е сигурно пълна глупост, защото имам егоистичното желание да получа някакво знание, че в спасението има неегоистичен смисъл. А може би имам някаква параноя или фобия от егоизма!? Спирам тук, че съвсем се обърках! :-)

Ами много просто - който не може да се оправдае чрез вяра, си струва да наблегне на дела. Понеже Господ е все пак милостив, може и да го спаси заради делата му. защото с вярата, която имат, някои хора не могат да избегнат ада.

Човек обикновено започва да иска да се спаси когато разбере, че животът му без Бога е ад. Всъщност адът е нищо повече или по-малко от това - живот без Бога. И така, можеш да ползваш думите Бог и живот почти взаимозамянемо по отношение на нас хората. От това е дошъл да ни спаси Христос, от ада, в който живеем тук на земята, и който ще бъде много по-осезаем, всеобхващаш и непрогледен след смъртта. Защото приживе Господ все пак ни дава да се допираме макар и косвено до Неговото и да получаваме от Неговата външна благодат. В ада няма да е така.

Човек, който не се уповава на Бога, е нещастен. Навържи всички обстоятелства в живота си, анализирай кое откъде произлиза, и ще видиш, че за всичките си нещастия сме си виновни самите ние. И това е понеже светът е справедливо построен и смислен и всяко действие си има последствия. Истината е, че не можем да се справим с последствията от нашите действия, не можем да се управляваме ефективно. Дори и най-добрите в това биха се провалили, ако не беше Божията помощ. А всяка грешка води ЕДИНСТВЕНО лоши последствия. Ще кажеш - ама ние се учим от грешките си! Това не е точно така. Ние не можем сами да се учим от грешките си. Едно дете примерно след като се опари на котлона разбира, че там не се пипа. Това ли се нарича да се учим от грешките си? Ако се опари непоправимо на котлона и си повреди ръката, как ще върнем нещата назад? А кой ще го научи да си служи с котлона след като там не се пипа? Разбираш ли, грешките сами по себе си не учат. Трябва някой да ни научи преди това как да се учим от грешките си. Без Бога грешките ни са зло, което води единствено до мъка и страдание. Това е то ада. Кой ще ни спаси тогава от грешките ни и техните последствия?

Христос е, Който ни спасява. Той ни дава живот. Това може да стане тук и сега, в този живот. За да живеем с възможност да се усъвършенстваме и живеем в любов в Бога в Неговото царство - това е нашето предназначение, за това сме създадени, в това се крие нашето щастие.