Чук-чук

Здравейте!

Как се влиза тук, извинете? Някой дава ли чехли? Щото мисля да поостана ако не възразявате...

Чехли... кви чехли, най-много шамар зад врата да получиш. Мя няма са пуашиш копеуе. Куче дет лае не хапе. Няма дим без огин. Който не работи- слепи ги ражда. Бързата кучка- срам за майстора. И прочие умнотии.

Уелкъм. Демек намират ли ти се некви такива сигари по почерпиш?
Настаняйса кат удомаси. Ма не забряй че си на гости. Сичките сме отдалеч и сме за малко. И така неколко годин.
Да възразяъм? Обджекшън йор онър, йор маджести и йор майор! Сиренето е с пари. Ше дадеш ли такса за влизане- докъм 2-3 бири и оркестъра да свири?

Нема? И аз така си мислех, ма лошо нема да пробвам- ко мине-мине... Ко стана със сигаретите поне?

Ми аз съм непушач. Не ти връзва зара за сигаретка... Виж, за биришка имай надежда, може и да те огрее... зимъс....

Здравей!

С усмивка се влиза тук :)
Чехлите са кът, затова ги раздаваме само зимата и на 'ветерани'

Настанявай се и... не пушиш, викаш... к'во да ти налеем?

___Сайт на разведените___
____Dum spiro, spero!

Добре си ни заварил!
Настанявай се... и направо започвай с това, дето те яде, не му мисли много - просто си пиши...

Non nova, sed nove.

Ти , ти който си последната и единствена жертва на собствената си драма и бъдещ герой на следващата! Добре си ни заварил! Наздраве.

Нахълтва и иска чехли ,даже...! Нахал ,а?

Край! Това беше. Изхварляйте компютрите.

Здравей! Сядай до мен, ако искаш щом си непушач. И аз съм нова и още се уча.

... а да, и мерките си напиши!

хайдушкото, Станимашки мавруд примерно, но в тая жега ще предпочета една потна загорчица

Апропо, след колко време се става ветеран тука, та белким се уредя и с чехли? Доста казвате... Нейсе, ще карам засега по шляпанки

яде нищо, мамче Смятам себе си за щастливо разведен - все още млад и отново свободен. Иначе ще си пиша (колкото мога, че времето все не стига), хареса ми тук.

И благодаря за топлото посрещане!

щото няма да ти хвана вяра!
Щом си тук, значи има нещо дето те яде...
Е, може да е съвсем мъничко нещице...да, кажем леко поолющено его или временна самотност или просто неведение за формалностите...

Абцолутно щастливо разведените хора /- за справка виж бившия не дращят току тъй по интернет клубовете след развода...
Те изобщо и не помирисват интернет в свободното си време - вместо това се разтапят в нечии /нови, красиви, интелигентни, млади осигурени - зачеркни ненужното!/ - прегръдки, живеят живота, който винаги им е харесвал, ходят по заведения и купони, спортуват елитно, богатеят успешно, забиват тройки, четворки, домашни животни и спортни коли... и създават отново деца!
Защото живота е пред тях! Щом си тук, значи нещо си загърбил завинаги - и то е което те гризва помалко, поне засега.
Имаш си паразитче в мислите... заразен си.../ спомни си Извънземното 1,2 ,3...

Пожелавам ти, времето наистина да не стига от щастливи ангажименти - та да влизаш в този клуб само, за да се похвалиш!
Или както удачно ме коригираха по-долу - за да си запълваш работното време, когато не работиш, не пиеш кафе и на хоризонта липсва някоя готина колежка, с която да се закачаш...

Non nova, sed nove.

никакво значение няма колко щастливо разведен си и колко неудовлетворен от живота, за да прекарваш част от денонощието си в нета .

Справка - аз и бившия.

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.

може човекът просто да убива време докато се прави, че работи

Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По-лоша съм.

За можене - може, но то ще си проличи...
А иначе - коригирах леко постинга си, съобразно разумната ти забележка.
Non nova, sed nove.

Не разбрах, справката. И бившият ти ли влиза в този клуб?

Защото, доколкото ви знам историята, той е този, дето е бил инициаторът на развода / поне в началото/ и заради другата жена / а предполагам и заради запазеното статукво - дом, дете, лек развод без усложнения/ в живота си се е чувствал щастливецът, късметлията един вид, който е минал между капките, а ти си тази, на която изоснови и съвсем нелеко в началото се е наложило да променя живота си.
Е, сега вече, след толкова години, може би, ти си тази, която се оказала по-"късметлийка" - но аз не говорех за сега, а за времето ВЕДНАГА след развода!

Има и нещо друго - теб не мога да те вземам за критерий - като "колеги" модератори, щастливи или не си - имаме навика и задължението да четем и пописваме в клубчетата. Нашето си е почти професионална деформация.

Non nova, sed nove.

:-P
Знаеш ли, тук след обяд е 38° на сянка, колеги (и готини, и неготини) въобще няма, кафе освен ако не е с кубчета лед трудно минава, въобще, няма много за правене От една страна се дразня, че така съм принудена да си губя времето, от друга - хем ми плащат за ненищоправие, хем обичам тези лениви жегави следобеди, които се по-добри само със следобедна сиеста с обичания мъж. Ама понеже го няма, така поне са поносими

Защото при мен е още по зле.... / да се оплача и аз!/

- Пак е 38 градуса на сянка / заради апаратите/
- Готини колеги има, ама са колеги и по тази причина, дори за свалки не стават...принципно положение!
- Нет имам, но е ограничен и не ми дават да влизам никъде освен в сайта на НЗОК, който ме навежда на мисли за самоубийство...
- Спуквам се от работа и в редките почивки, докато притичвам между пациентите на път за тоалетната си мечтая за вечерна фиеста с любимия, ама понеже го няма - ето ме тук.... след работно време.

По зле съм от тебе... казвам ти!

Non nova, sed nove.

Вярвам ти И съчувствам
Аз си се оплаквам ей така, профилактично, като вземането на аспирин от старите баби (добре де, знам, че не е толкова полезен, ама те не го вярват). Или пък защото дълбоко в мен, въпреки твърдата ми съвременна рационалност, има едно тънко гласче, което ми казва да не предизвиквам боговете с много щастие Херодот е виновен

П.П. Поради липса на любимия, защо не си направиш една фиеста с каквото имаш под ръка?

Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По-лоша съм.

се мамосала, избирайки си този ник

Знаеш ли, донякъде си права (абе това май ви е нещо като професионална деформация - все ровите за некви неблагополучия, я физически, я душевни...). Щерките не се обаждат, щото живеят с мама. Синът е вече на 20 и си хвана пътя, живее си сам, но всяка седмица се обажда. А те я се сетят на 2-3 месеца да пуснат един мейл, я не. Миналото лято си дойдоха в България за месец и ми отделиха 3 часа да се видим.

Това е, казах си Иначе пича дето я отведе на 4000 км далече от мен ще го почерпя ако го видя и на раздяла ще го разцелувам. Майка е на децата ми и си я обичам, не мога да я мразя, но да не ми е на главата. Колкото по-далече е, повече си я обичам

"с каквото имаш под ръка" ми прозвуча много зле

Тотален срив на критериите...