Правилно ли е...

да кажем "Той е никой.", а не "Той не е никой.". И ако и двата варианта са възможни, при кои случаи първият е граматичен?

А в същност послението какво би трябвало да казва?

"Той е никой" е доста отрицателно изказване т.е. "той е нищожество". Наистина не виждам как може "Той е никой" да замени "Той не е никой". Все едно да кажеш "той е полицай" вместо "той не е полицай".

да ке да ке ама неке

Мне, не това има предвид човекът. Има ги тези случаи "той е никой" / "той не е никой" с едно и също значение... "Той не е никой" в неговия контекст означава "Той е никой", често се среща това двойно отрицание, ама и да е неправилно се употребява без на никого да прави впечатление...

... No words ...

Да, така е, "той не е никой" също може да означава "той е нищожество".

да ке да ке ама неке

Имах пред вид, че не може да кажем "Има никой." и в този ред "Той е никой." звучи неграматично(тъй като използва "никой"(забравих как се казваха тези думички с 'н') без отрицание при глагола). За различните значения съм съгласен, че съществуват, особено зависими от контекста. Интересува ме чисто граматичната страна на въпроса.

На български имаме т. нар. двойно отрицание:

Не виждам никого, напр. или не знам нищо. Мисля че и случаят с Той (не) е никой е такъв, но нямам граматика под ръка за по-добро обяснение. Ако някой има такава - да помага

Freiheit ist die Freiheit der Andersdenkenden.

Двойното отрицание си е факт, "граматиките" твърдят, че (доколкото в естествена употреба на езика, в речта си, българите не го пропускат) е задължително.
Следователно граматично е изречението "Той не е никой." Това при неутрална/немаркирана употреба на отрицателното местоимение НИКОЙ.
В случая с "Той е никой." изречението е с висока емоционалност, използва се при говорене, когато именно интонацията, жестовете, мимиката показват ясно, че думата "никой" не е използвана като отрицателно местоимение, а е субстантивирана - станала е демек на съществително. [За тази цел в българския език обаче много по-често се субстантивира "нищо": доказателство: "Той е ЕДНО нищо".]
Да се случи това - това преди квадратните скоби) помага и чуждоезиковото влияние, защото истинският непосредствен изказвач на български би избрал друг израз: "Той е нищо и половина/слаба ракия/нищожество/безличен." и т.н.

Дръж се естествено!

Благодаря много. И аз се въртях около това, че при липса на двойно отрицание се влага дру смисъл, но не можех да се сетя за читаво обяснение.

"Има никой" е откровен оксиморон, но "той е никой" не е, нема противоречие, защото както ВВ обясни "никой" в случая е субстантивирано.

Разбира се един ден и "има никой" може да почне да звучи граматично, ако "никой" развие некво по-различно значение.

Иначе аз поне от известно време като говоря на български доста пъти съм се запъвал на изречения с повечко отрицания, замисляйки се дали това, което казвам не е некакво противоречие, проблемът ми идва от прекаленото общуване на английски и от прекаленото ми пазене да не използвам двойни отрицания на въпросния език.

да ке да ке ама неке

Чета ви и през цялото време се чудя как никой не се сети, че "Той не е никой" има само едно-единствено значение, а именно - ОТРИЧА се твърдението, че "той е никой" ...никакво двойно отрицание в обичайния му смисъл не може да се търси тук, защото всъщност това е едно утвърждаващо изречение в подтекстуалния си смисъл - "той е някой" или поне не е "никой".

прав е този, който вижда субстантивираната употреба на местоимението, та било то и неопределително....оттам нататък имаме един обикновен случай на отрицание