Вечерна разходка
7 отговора
135 прегледа
Вечерна разходка
Вчера реших да пусна Соколе да потича малко на свобода без огради и въжета. Както винаги изчаках да се постъмни, за да няма странични дразнители и я пуснах на улицата. Отначало се заби да пасе и не й се тичаше, но като стигнахме поляната в края на селото, където се събират козите, се разигра. Винаги като я извеждам тича като щура по тази поляна - може би широкото място я предразполага към такива изпълнения. След това продължихме малко по пътя извън селото, но като видях, че не й се тича реших да се върна. Тогава чух, че някой излиза от една пресечка в тъмното. Соколе също се обърна нататък и започна да се прави на страшна - напери опашка, та чак я завъртя върху гърба, опъна се цялата и започна да издиша шумно въздух през ноздрите си. Много ми е смешна като прави така! Все едно се прави на дракон. То не е пръхтене като пръхтене, ами направо огнедишащ змей
! Едновременно с това подтичва важно-важно и гледа с едно око към обекта, който я е заинтересувал. Фигурата в тъмното се оказа малко момче, което не обърна внимание на коня и продължи пътя си. Кобилата обаче явно беше решила да си поиграе с него, защото се затича пръхтейки и пресече пътя му. Момчето се обърна към мен и попита: "Тоя кон мен ли гони?" Аз през смях му отвърнах, че досега не е правила така и че не е опасна. ВСе пак момчето тръгна по друг път, а аз се затичах в обратна посока, за да увлека и Соколе с мен, за да не го плаши. След това потичахме още малко и се прибрахме у дома.
Забелязала съм, че когато се затичам, тя винаги се опитва да ми пресече пътя, затова се оглеждам назад, за да не се сблъскаме. Понякога си е играла, като тича право срещу мен и в последния момент сменя посоката. Аз се стряскам да не се сблъскаме, но тя винаги отбива навреме. Само един път щяхме да се сблъскаме, когато нервите ми не издържаха и отбих встрани, а тя беше избрала същата посока, но отби навреме. Такива ми ти работи
.
! Едновременно с това подтичва важно-важно и гледа с едно око към обекта, който я е заинтересувал. Фигурата в тъмното се оказа малко момче, което не обърна внимание на коня и продължи пътя си. Кобилата обаче явно беше решила да си поиграе с него, защото се затича пръхтейки и пресече пътя му. Момчето се обърна към мен и попита: "Тоя кон мен ли гони?" Аз през смях му отвърнах, че досега не е правила така и че не е опасна. ВСе пак момчето тръгна по друг път, а аз се затичах в обратна посока, за да увлека и Соколе с мен, за да не го плаши. След това потичахме още малко и се прибрахме у дома.
Забелязала съм, че когато се затичам, тя винаги се опитва да ми пресече пътя, затова се оглеждам назад, за да не се сблъскаме. Понякога си е играла, като тича право срещу мен и в последния момент сменя посоката. Аз се стряскам да не се сблъскаме, но тя винаги отбива навреме. Само един път щяхме да се сблъскаме, когато нервите ми не издържаха и отбих встрани, а тя беше избрала същата посока, но отби навреме. Такива ми ти работи
.
