Помайвате ли се?

Пускам темата заради конкретна ситуация. Представете си, че започне да се оформя нещо като виртуален флирт между вас и някой екземпляр от противния пол. След това обаче нещата остават на дистанция въпреки опитите ви да се стигне до среща и до развитие.
Какво ще направите и колко време ще ви трябва за да вземете окончателно решение по въпроса?

Незнам Фреди, досега не ми се е случвало аз да съм била инициатор за първа среща, но познавайки себе си, тръгна ли да отказвам, аре днес аре-утре, значи интереса ми към дадения човек е в сферата на виртуалното пръсточесане, и не искам да се превърне в реална връзка.
Е то няма и гаранция, че ако се видим някъде за по кафе , ще има някакво продължение де. Не съм убедена, че вообще има нужда от каквото и да било чакане и изчакване, тези неща са на импулс - или стават сега, или - никога.

ТОЗИ СВЯТ И ПРЕКРАСЕН, И ГРОЗЕН Е МОЙ
ТОЙ Е КАПКА ОТ МОЕТО СЪРЦЕ !!

аз лично доста се размотавам,ама съм си така по принцип.ако настина не искам - казвам си го,а ако се колебая,може би трябва леееееко да ме форсират,ама то трябва и момента да се учели и въобще.........освен това аз съм доста предпазлива с такива срещи.ако обаче остане само кореспондеция дълго време,мисля,че нищо няма са стане....

Ще си флиртувам докато не ми писне
А кога ще ми писне - незнам , може и веднага, а може и никога ( ако става за лафче )

ами интереса към теб вече е преминал. трябва да измислиш начин пак да го събудиш или се откажи от надежди за ти си знаеш за какво

Ще се откажа почти веднага, щото ще ми е ясно, че или човекът е загубил интерес или е интернет флиртаджия по принцип.

Не е лесно да си тиква-а-а-а-а!

ако един мъж иска да се запознае с мене, той трябва да направи първата крачка. Ако ще аз да го харесвам ДО ЛУДОСТ, никога не бих била първа - мъжете са мъже, дамите - дами. А и честно казано, никога не ми се е налагало да правя първа крачка, когато съм харесвала даден мъж. По отношение на това, принципите ми са леко старомодни, но железни.

"The man is gone but his spirit will remain." - The Henry Paul`s Band

пиши го отписано.
мисля, че ако по някаква причина след 3-4 айде 5 месеца лафче така и не се нагласите да се видите с някого, изобщо и няма да стане.
Пък така може и по-добре да е.
Сега като се замисля, изпадала съм в две доста идентични такива ситуации. И двата пъти решението на пръв поглед беше оставено за мен. В първия случай репликата: Ще се видим, когато много силно го пожелаеш! ме вбеси и вместо среща,сиспретнахме бурен виртуален скандал.
В другия случай думите бяха: Ти си решаваш... Те поставиха началото и на физическата ни връзка, реално.
Естествено, това са просто думите. Зад тях и двете връзки си имаха своята история...
PS. Екземпляр ми хареса

Ако имам интерес - независимо какъв точно - за мен най-нормалното нещо е да се видим. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Ако се окаже, че отсрещната страна не мисли така, ще си направя логичния извод, че има някакъв проблем. Какъв точно, тепърва ще стане ясно - разбира се, стига да съм достатъчно мотивирана да продължа контакта. Но като цяло съм крайно подозрителна към хора, които "дърпат" общуването да остане само виртуално. И лесно губя интерес в такива случаи.

Самата аз е възможно да се помайвам само когато интересът ми е по-специален и задълбочен - и когато ме обземе страх, че преходът към реалността може да разруши крехката виртуална близост. Опитът ми обаче сочи, че рискът си заслужава.

[линк]

... на междузвездни войни, а?

веднъж, през лятото на 2004, ми се помайваха 2 месеца, ама накрая хубаво се получи. научиха ме да пия мастика и други хубави неща. след това отказах "виртуалните флиртове". истинският живот е пред компютъра само между часовете 0900 и 1700 (или там до колкото обстоятелствата налагат).

ако се срещам с хора от инет гледам да е скоро след началните надписи, преди да сме успели да изградим грешни представи един за друг.

тъй че (не без слонска доза сарказъм, естествено), да ти пожелая успех

ПС. един полезен дейтинг тип: не й говори на първа среща час и половина за ебане, бъркане по дупките, свирки, размери или там която друга непредставляваща за теб интерес тема в момента е на първа страница във форума. отегчават се, дори темата по принцип да ги вълнува (а после аз страдам ).

заеби кучето ... зъл стопанин!

2 месеца е приемлив срок, а и явно сте уцелили момента. Според моя скромен опит между 3 и 6 месеца е максималният допустим срок. Преди 4-5 години ми се случи такъв виртуален флирт, който скоро обрасна с чувства и стана тя каквато стана. Аз почнах да настоявам да се видим час по-скоро, но отсрещната страна взе да се помайва - не бил готов още, искал да си го изживее първо по този начин и прочие бла-бла. И накрая на мен просто ми мина. Точно тогава той най-после кандиса - или по-скоро се реши на тази отчаяна стъпка с надеждата, че като го видя, ще се разгори пак жаравата. Ама на мен като ми мине - край. Хем, че се оказа хубавец голям, ама файда - никаква. Та "останахме приятели". И оттогава знам, че желязото трябва да се кове, докато е горещо - инак изстива безславно. Понеже онлайн може да лумне огън, ама бързо гасне, ако не се поддържа редовно и със съвсем реални съчки.

[линк]

Както си го задал - очевидно няма да се стигне до среща и развитие. В такъв случай се тегли чертата и, ако контактът е ценен по някакъв начин и за двамата - отношенията се запазват на определена плоскост.
Тъй като при изложената ситуация "нещо като виртуален флирт", "остават на дистанция, въпреки опитите..." друга пътека не виждам.

Все пак - хора всякакви. Възможностите са - да е моментно състояние (оптимистичен вариант) или да остане така (кофти вариант), но при всички положения това няма значение. Защо? Защото нещата се случват или не, в крайна сметка - въпреки нас. Ако нещо трябва да се случи, то се случва.

Това, което искам да ти кажа е - нищо не се знае. От така запазените отношения на определена плоскост могат да се родят най-неочаквани изненади. Това, естествено не е правило, но ти си имай едно в главата.

Какво да ти кажа - имам виртуални контакти, които чакам да се развият от година и половина (не са се развили заради мен, виновен), имам и такива, които никога не съм очаквал да покълнат, но буквално за месец са стигнали до своята развръзка и са дали плод...

Сякаш ще изкачваш Еверест ... време, решения ...
Прекалено много енергия, струва ми се, за нещо не особено значимо ...

Вечността е за лудите

по-малко от 30 секунди. Решението е ясно. Запазване на същата дистанция.

Just Do It........

Решението го вземам още при първото увъртане.

niama kak da stane da se poluchi distancia,.shtom iam distancija znaCHI NIAMAM JELANIE KOETO ZNACHI CHE NIAMA DA SE VIDIA S NEIA

po dobre na horata v ustata otkolkoto v krakata

Ако позволиш само една малка корекция - нещата обикновено се случват поради, а не въпреки нас.

[линк]

... се кове, докато е горещо - древна инквизиторска мъдрост.

Бледите ни отражения от вътрешната страна на монитора имат разни важни свойства:

1. подвластни са на произволна степен на манипулация (къде случайна, къде желана);

2. показват само чайката с рибка в човката, кацнала на върха на айсберга, която е била там за 37 секунди през 1906 година (предполага се в горното, че айсбергът е реалното ни ние);

3. дават възможност на другия четящ да си въобразява каквото менталините способности на другия четящ позволяват, предвид количествата неща за пиене и неща за пушене, които е употребил(а) в последните 24 часа.

Накратко - играейки си с някого онлайн, си играем най-вече със себе си. Мозъкът компенсира с въображение информацията, която не може да получи сетивно. Реално погледнато, от това, което някой е писал, плюс 1-2 снимки, можем да научим доста малко (и него - също условно и с едно наум) - дали човекът отсреща не е абсолютен урод, дали е грамотен, дали умее да си служи с езика, и дали може да мисли. Тъй че ако ще се случва реална връзка (приятелска или интимна), според мен е най-добре човек да използва импулса на любопитството си и да премине виртуалната бариера, докато още любопитството гъделичка, а не дразни и сърби, и докато мозъкът не е имал време да фиксира отсрещния образ в нещо конкретно. Два месеца може да се окаже доста дълъг срок, ако обменът е интензивен и пръстите наболяват в края на деня (а подозирам, че фредовия случай е точно такъв) - в крайна сметка за два месеца в живота ти се случват толкова много други неща.

заеби кучето ... зъл стопанин!

В моментът в който усетя, че дамата започва да се дистанцира от мен по една или друга обективна или субективна причина било поради прекомерно самочувствие от нейна страна или е усетила опасна степен на директност и агресивност я отрязвам както от виртуален, така и от реален контакт. При мен ако не се постигне идеално разбирателство в интернет, такова не може да се постигне навън в реалността колкото и да се старае след това. Например преди четири години една супер мадама набор 79 ми беше написала, че си ляга с шефовете, за да се издига в службата и после като се срещнахме в Будабар тя много ме хареса. Точно заради това, което ми написа за сексът с шефовете си нямаше никакви абсолютно никакви шансове с мен. Просто не искам отново да налагам костюмирани лайнари насред центърът на София.

еми ,не си права!))) що ги бързаш за онлайф?
трябва да им даваш време-да ти проникнат така неотразимо , демек да те влюбат, бе, като минава време и ти , или айде- не ти , аз ,или пък некоя друга-да мине време ,че да запреглъщаш нещата по него , които той си знае , че му е нужен компромис....
най-често мъжете лъжат за теглото, височината, възрастта, и разбира се-дали изобщо са обвързани -та с времето ти им даваш възможност да ти сервират завоалирки по тези въпроси на капки-белким кандисаш неотказала се...
Има и бързаци от тях, ама там причините са други , и не точно обратните на изброените; абе я изрови онази тема за виртуалния любовник? аз я имам из документите , ама в офиса...