Атанас Далчев

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун. Баща му е адвокат и учител в Солунската българска мъжка гимназия, депутат в турския парламент от 1909 до 1912 г. След избухването на Балканската война семейството се преселва в София. Тук Далчев завършва класическия профил в Първа мъжка гимназия, а след това филология и педагогика в Софийския университет. В периода 1927-1929 г. пътува в Италия и Франция, учи италиански, слуша лекции по история на изкуството в Рим, посещава университетски лекции и в Париж. През 1933-1937 г. е отново във Франция и завършва в Сорбоната курс за преподаватели по френски език. Работи като училищен инспектор и директор на прогимназия, от края на 1944 до края на 1947 г. е началник на отдел Обществено възпитание в Министерството на информацията и изкуствата, след това близо пет години е без щатна работа и се издържа от преводи. От 1952 до 1956 г. е редактор и заместник главен редактор на сп. Пламъче. Умира в София на 17 януари 1978 г.
За първи път Атанас Далчев публикува свои стихове в сборника Мост (1923), а през 1926 г. издава първата си стихосбирка Прозорец. Следват Пръстен, Съдба, Париж. Сътрудничи на сп. Хиперион, в. Изток, в. Стрелец, сп. Философски преглед, сп. Изкуство и критика и др. Влиза в полемика с редактора на сп. Златорог Владимир Василев. През 1943 г. излиза стихосбирката му Ангелът на Шартър. След 1943 г. замлъква като поет и нови стихове започва да публикува чак през 1956 г. Известен е и сборника на Атанас Далчев с мисли и впечатления, излязъл под името Фрагменти. Поезия и критика на Атанас Далчев са преведени на повече от 15 чужди езици.



КЪМ РОДИНАТА

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

1965 г.



Из ФРАГМЕНТИ

***
Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.

***
Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои от тях е важно и това - кой ги харесва.

***
Известността носи със себе си окови: зависимост от читателите, от критиката; зависимост дори от собственото ти предишно творчество.
Бих желал да пиша всеки път така, като че започвам за първи път.

***
Нищо не похабява, мисля, тъй лесно един писател, както занимаването му само с литература.

***
За един писател, влюбен в истината, не съществуват ни приятели, ни семейство, ни родина. Той е чудовище.



Атанас Далчев в litclub.dir.bg

Атанас Далчев в litera.hit.bg

Уикипедия за Атанас Далчев

Чела съм, че по майчина линия Далчев бил от Прилеп (това само за инфо в добавка).

не се заморувай само да копираш глупости

...аз ти посочих журналистката Нина Андонова, внучка на негова сестра, ама ти не я хареса нещо.

Лелеееееееееееееееееее, абе битушка ти си бил ГЕНИЙ, бре?

Ц ц ц ц, майку му и как стигна до това ВЕЛИКО умозаключение?


М/у другото и Зинедин Зидан НЕ е роднина на Делчев, верувааааааааааааааааааааааааш?

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун като второ дете в семейството на прависта Христо Атанасов Далчев и Виктория Матеева Дишмова, и двамата от македонски произход. Баща му работи като адвокат и преподавател по турски език в българската мъжка гимназия Кирил и Методий в Солун. През 1907 г. Христо Далчев е предложен от групата на Яне Сандански за народен представител на Серската област в турския парламент. През 1908 г. заедно със семейството си се мести в Цариград. Там Атанас Далчев учи в местното българско училище. Със започването на Балканската война семейството се връща в Солун. През 1913 г. Христо Далчев се изтегля с българските войски към България, а Виктория Далчева с децата си (вече пет) заминава за Дедеагач. След няколко месеца семейството се събира, но когато през 1914 г. къщата им в Солун изгаря при пожар, семейството се установява в София.

и двамата от македонски произход

готов е за ОМО , ама пусто е мъртъв...може евентуално да се обяснява, че се е борил со окупаторот.....

Не му е тук мястото, но какво пък:









[линк]

че израслите в екзархията македонци се имат совбодата на твореца, другите, от рода на Пенушлийски цел живот се опитват да си самодоказват с какви ли не посредствени методики какви големи македонци били....

От къде са тези снимки, бугараш?

Жена ли си или що ли си

Май трябваше да отвориш нова тема.
Наистина е интересно.
И аз се присъединявам към въпроса на айсъл.
Откъде са тези снимки?

За кое лажам, бе, драги?

Снимките са от Благоевград, мемориалът се намира в двора на църквата във Вароша. Мислех да пусна отделна тема с няколко снимки от града и ще го направя, но малко по-късно.

[линк]