Да живееш.....

в сянката на другия/обикновенно по закон твой близък,но не и по отношения/ и да оцелееш......
Къде е разковничето?
Да се впуснеш в едно безкрайно състезание?
Да се обърнеш към собственото си АЗ което замъглено от другото,,по- доброто,, понякога не можеш да откриеш?
Или просто да махнеш с ръка и да притъпиш,,излишната,, си чувствителност?





Във всяка десятка има нула

Преди да те оценят високо другите , ти трябва да се цениш високо.
Това не е състезание , живота не е състезание. Според мен правилния отговор е да се обърнеш към себе си и да живееш за себе си , а не за този в чиято сянка живееш. Тогава ще излезеш от сянката му.
Смятам , че ключовата дума е страх и зависимост!

--------------------
Всичко написано от мен може да е погрешно.

...може да е пагубно за тебе. Всичко е много индивидуално. Отговорът на въпросите ти е единствено в теб.

=============
За сега е безплатно

не става въпрос само за мен.....
отработих различни вариянти за справяне с тази ситуация...
интересно ми е да знам има ли още....
зависи ли избора и от силата на натиска...
ако за мен е само полъх....,какво ли е за тези който живеят в сянката на звездните си роднини?

не смятам,че собствената самооценка,оказва вляние върху оценката на другите.....
всичко опира до способност да манипулираш....
Дори да се обърнеш към себе си,ние сме социални индивиди,живеем в общество което си има собствена оценка,ако до теб са два индивида,но единия със социални проблеми,на кой ще отдадеш преоритет?... и така докато стигнем до най-малката клетка семейството....
Няма страх/има може би малко завист/
няма зависимост,условно......

Права си за социалната манипулация , но най прекия път е добра самооценка Да мапипулираш или да играеш роля ще ти е по-трудно да се научиш , ако нямаш самочувствие
Съгласен съм и с примера с индивидите така е. Такае и в семейството въпреки , че уж очакваш повече от тях.

За това дали няма страх.
А от къде мислиш идва завистта
Страх има за това си в сянката на някого. Не е задължително да идва от човека може да ти е някакъв страх поради , който не моеш адекватно да се изразиш или отстояваш.

ЩО се отнася за зависимостта то тя е социална и индивидуална. Социална защото другия има влияние на реакциите на другите спрямо теб и може би и на твоите реакции (неизбежно е) и за това и индивидуална.

--------------------
Всичко написано от мен може да е погрешно.

познавам различни форми на страха.....
Струва ми се,че разглеждаш страха много едностранчиво,само от гледна точка на блокиращата му функция...
страха е и мощна движеща сила,от уменията на индивида зависи да я превърне в градивна...
с две думи страха е като дишането,постоянна величина,само трябва да се научиш правилно да дишаш...
А завистта...за мен тя е резултат на желание,несбъднати копнежи по пропилени възможности който виждаш реализирани от друг индивид....
Винаги ме е учудвало изказването на някой,че ако им се отдаде възможност биха изживели живота си по същия начин.....

Страхът не е никаква движеща сила...той може да те унищожи за месец, два, ако му се предадеш - сериозно. Със страх не можеш да постигнеш нищо положително, особено за себе си. Най-съсиващото и смъртоносно нещо в този свят е страха.
Завистта...не знам. Пропилени възможности, реализирани от друг индивид, звучи оправдателно, но хората завиждат и за неща, които те самите никога не са поисквали, неща, които никога не са познавали...знам ли. Сложно е.

А защо не излезеш от сянката на другия индивид, за който говориш. Просто затвори очи, тегли една майна на всички последствия и опитай. Няма Не-полезен опит, дори и да е НЕ-сполучлив. Рискувай...тръпката си струва!

казваш-ако му се предадеш.....за да се запази и да не му се предаде,човек действа на доста високи обороти,прави неща който в спокойна обстановка трудно би постигнал-не е ли движеща сила това? Тук можем да поспорим малко за качествените резултати,но аз правя разлика между паника и страх
оправдателно ли ти звучат мойте възгледи за завистта-това от категоризирането на завистта като лоша черта ли идва или от омешването с понятието злоба?

А за сянката сложно е,но сигурно и тук представите ни да си в сянка на някого са различни

Разглеждам го едностранно защото страха , когато си в сянката на някого не е от конструктивния страх, иначе нямаше да продължава човека да е в сянката му на тоя някой

--------------------
Всичко написано от мен може да е погрешно.

А не мислиш ли,че може да си в сянката на някого,поради стечение на обстоятелствата,и поради криворазбрани норми на заобикалящите те?

Да възможен е такъв случай , но ако не се справиш с него би довел до това , за което вече приказвах.

--------------------
Всичко написано от мен може да е погрешно.

симпатичен си ми....заради това,че се опитваш да обхванеш същноста на даден проблем от всички страни въпреки,че го пречупваш през собствената си призма и опит/то за кой ли не е така/....
това поражда в мене любопитство.... като на колко години си...
някак си не ми се връзва с ника ти
А за случая.....
това което вече приказва,може би е отдавна зад гарба ми..
не си спомням вече

Предположи ти на колко съм и след това ще ти кажа, защото и на мен ми стана любопитно.
Ника ми е взет от един мой любим герой , така го нарича автора му. Смисъла , който дава автора на този герой е на човек , който винаги оспорва статуквото.

Иначе бих приел ,че такава ситуация , за която ти приказваш може да има. Но страха и зависимостта са си там. Може би по неуловими но там. Зависимост от формални правила които не знаеш как да хакнеш , страх от това , че си в сянката на някого. Разбирам , че може формално да си в сянката на някого , но всичко е въпрос на вътрешно усещане. Ако не ти пука за това , че си в нечия сянка , няма да действаш сякаш си в сянката му и рано или късно ще излезеш от там. Но ако и вътрешно в тебе се чувстваш в сянката му , то това е наистина така.

Може би говорим за различни неща , по различен начин дефинираме да си в сянката на някого.

--------------------
Всичко написано от мен може да е погрешно.

виждам,че ми даваш и жокер,но не ми помага особенно,опитвам се да си изградя някаква представа от малкото разговори който сме водили,но е много оскъдно,на този етап мога само да предположа един диапазон му 26-38год.....
За страха и зависимоста,според мен в определен етап от живота на човека те се появяват,за някой постепенно,за други изневиделица/може би е свързано с порастването/въпрос на сензорност е да умееш да ги приемеш,въпрос на търпимост да ги подчиниш/веднъж,появили се в живота на човек, те за съжаление не изчезват/.....
А какво ще кажеш за случай в който вътрешното ти усещане е,че не си в сянката на някой,но ще използвам примера ти с твоя герой-външното статукво е такова,съгласен ли си,че в такова положение трудно би могъл да използваш,всичките си ресурси,а оценката на околните за действията ти е както им изнася

Почти позна на 25 съм.

Що се отнася до примера ти така е , ще се чувстваш в сянка. Човек действа според преценката си независимо доколко реална или не е тя. Което ме навежда на мисълта , че може да си мислиш , че примера ми с това , че ако не се чувстваш в сянка на някого може да е нереална преценка.
Не знам аз ли не мога да приема другата гледна точка или другите моята но ето обяснявам какво мисля.
Самото състояние да си в сянка на някого предполага някакъв вид пасивност от твоя страна. Ако не си пасивен не си в сянка, дори други да смятат така, дори другите не ти обръщат толкова внимание. Защото да си в сянка на някого , аз го виждам като индивидуално преживяване , а не като ситуация с повече от двама играчи. Мисля , че разбрах какво искаш да кажеш. Ами изхода от тази ситуация, ако става въпрос за семейството е да не ти пука , ако е за работата да блеснеш по някакъв начин и ти.

--------------------
Всичко написано от мен може да е погрешно.

не се притеснявай,наред си си и гледната ти точка си е наред,разбирам я,но понякога ми се дава възможноста да се докосвам и до други гледни точки,нетрадиционни и се опитвам да ги обсъждам с хора като теб....
Затова съм и тука да си ,,сверявам,,часовника

С психология ли се занимаваш?

Занимавам се с психология повече като хоби. Някъде бях чел , че всеки човек е по малко психолог , философ и поет. Срещнах и една мисъл , че човек винаги трябва да гледа в две посоки , едната навътре в себе си , а другата на навън към другите. И двете мисли ги припознавам.

Иначе съм икономист.

--------------------
Всичко написано от мен може да е погрешно.

Ооо, човек всъщност действа на високи обороти, когато се е предал вече на страха, а нещата, които постига...не знам дали са за добро всъщност. А и ако имаш предвид онези моменти, когато човек наистина постига забележителни неща, то това е по-скоро от паника, а не от страх, защото , поне според мен, страхът не е чувство, което възниква внезапно и ти вдига адреналина над горната граница (с което реално погледнато застрашава живота ти), а тези неща ги предизвиква паниката. Страхът е нещото, което тлее в съзнанието или в подсъзнанието, нещото, което е последица от неприятно преживяване, статия във вестника и какво ли още не. Паниката, може би, води до впечатляващи действия, но и това не го вярвам. Никаква движеща сила не е това, това е убийствена сила.
Твоите възгледи за завистта ми звучат като...твоите възгледи за завистта :) Просто всеки човек гледа през своя собствен поглед и вярва в своята истина и това, аз, нямам правото да критикувам, защото моята истина не е по-истинна от ничия друга. Завист / злоба...според мен двете думи показват едно и също чувство, но изпитано в различна степен, но може и да греша...знае ли човек.
А представите за сянка наистина са ни различни, сигурна съм, просто, защото аз нямам представа за сянка :) и би ми било интересно да ми опишеш по-подробно...

Не бих искала да навлизаме в излишни спорове,въпрос на възприемане на цветовете..така да се каже/не всичко е само бяло или само черно,а аз си падам по нюансите много/
Мога само да ти предам знанието си за страха,а друг е въпроса дали ти ще го приемеш. Страхът според мене е изначално състояние заложено в развитието на човека.Той ни помага да оцелеем...,явява се и като мощен катализатор отприщваш редица както отрицателни така и положителни черти/именно тази роля на катализатор ме накара да използвам термина движеща сила/
що се отнася до представите за сянка-въпрос на нагласа е да го разбереш-както физическото състояние да си в сянка,така и психическото....
Мисля,че дадох доста лична информация за едно от проявленията на това да си в сянка....
не е ли достатъчно