За общуването
4 отговора
451 прегледа
За общуването
При вас има ли тенденция да общувате по-лесно с представители на единия пол? Имам предвид професионални отношения, или просто приятелски, колегиални. Интимните отношения тук изобщо не ги замесваме 
Много по-добре се чувствам, когато пред мен седи момиче/жена. Чувствам се в свои води и се държа напълно естествено. С така наречения "силен" пол нещата съвсем не стоят така. Изнервям се и не мога да се отпусна да говоря спокойно. Има ли и други с подобни "проблеми"?
Amor Omnia Vincit
Много по-добре се чувствам, когато пред мен седи момиче/жена. Чувствам се в свои води и се държа напълно естествено. С така наречения "силен" пол нещата съвсем не стоят така. Изнервям се и не мога да се отпусна да говоря спокойно. Има ли и други с подобни "проблеми"?
Amor Omnia Vincit
Re: За общуването
Според мен това, че се изнервяш и не можеш да се отпуснеш
да общуваш спокойно с другия пол, се дължи на собствените ти
предразсъдъци по отношение на мъжете като цяло.
Те просто са хора като нас и може би ти самата блокираш
естественото протичане на разговора.
Ако, примерно казано, очакваш всеки мъж да те сваля или
да ти досажда, или пък ти приемаш, че всички мъже са
скучни и са потенциална "заплаха" за теб, то тогава
човекът срещу теб може да отреагира на страховете ти,
интуитивно да долови реакциите ти.
Мъжете също имат интуиция и наблюдават доста добре
какво става около тях, дори да не го показват!
При мен нещата стоят по следния начин - в служебните ми
контакти с мъжете се държа "мъжки" - питам директно
каквото не ми е ясно, не се притеснявам да си призная
неопитност или грешка.
Искрена съм, държа се добронамерено, открито.
По някакъв странен начин мъжете ме възприемат
като приятел в най-общия смисъл на думата, не се осмеляват
да нарушават личното ми пространство, уважават ме.
А тук е мястото да отбележа, че изобщо не съм се "аут"-нала
пред никого!
да общуваш спокойно с другия пол, се дължи на собствените ти
предразсъдъци по отношение на мъжете като цяло.
Те просто са хора като нас и може би ти самата блокираш
естественото протичане на разговора.
Ако, примерно казано, очакваш всеки мъж да те сваля или
да ти досажда, или пък ти приемаш, че всички мъже са
скучни и са потенциална "заплаха" за теб, то тогава
човекът срещу теб може да отреагира на страховете ти,
интуитивно да долови реакциите ти.
Мъжете също имат интуиция и наблюдават доста добре
какво става около тях, дори да не го показват!
При мен нещата стоят по следния начин - в служебните ми
контакти с мъжете се държа "мъжки" - питам директно
каквото не ми е ясно, не се притеснявам да си призная
неопитност или грешка.
Искрена съм, държа се добронамерено, открито.
По някакъв странен начин мъжете ме възприемат
като приятел в най-общия смисъл на думата, не се осмеляват
да нарушават личното ми пространство, уважават ме.
А тук е мястото да отбележа, че изобщо не съм се "аут"-нала
пред никого!
Re: За общуването
"При мен нещата стоят по следния начин - в служебните ми
контакти с мъжете се държа "мъжки" - питам директно
каквото не ми е ясно, не се притеснявам да си призная
неопитност или грешка.
Искрена съм, държа се добронамерено, открито.
По някакъв странен начин мъжете ме възприемат
като приятел в най-общия смисъл на думата, не се осмеляват
да нарушават личното ми пространство, уважават ме. "
Абсолютно логично! И аз така правя. Даже се държа абсолютно еднакво към всички - открито и честно и ефектът наистина е такъв! Само с някои отявлени темерути /и от двата пола/ не се получава
контакти с мъжете се държа "мъжки" - питам директно
каквото не ми е ясно, не се притеснявам да си призная
неопитност или грешка.
Искрена съм, държа се добронамерено, открито.
По някакъв странен начин мъжете ме възприемат
като приятел в най-общия смисъл на думата, не се осмеляват
да нарушават личното ми пространство, уважават ме. "
Абсолютно логично! И аз така правя. Даже се държа абсолютно еднакво към всички - открито и честно и ефектът наистина е такъв! Само с някои отявлени темерути /и от двата пола/ не се получава