Molq pomognete.

Imam problem.

Rabotq po cql den i ve4er isvanredno. Pretovarvam se i zabravqm za dosta ne6ta ot ejednevieto. 4esto ostavqm semeystvoto si bez hlqb.

Каква точно помощ очакваш?
Аз например мога да ти се обаждам вечер да те подсещам да купиш хляб

Небето има готово решение и предложение за теб. Спри да работиш за прехраната си, продължи да работиш за развитието на психика и физика.
Няма да ти се налага да помниш нищо друго, ще ти се дадат слуги за това. Те ще ти носят хляб и ще помнят вместо теб. Така правят птичките, ти не си нещо повече от тях, дори обратното, съвсем си я закъсала, но това е за да се оправиш.

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Na pti4kite, nikoy ne im nosi trohi4kite.

Аз също много забравям. Мисля, че ще бъде много полезно да си направим по едно тевтерче и да записваме задачките
Трябва единствено да запомним за тефтерчето (да си го преглеждаме от време на време) :)

Аз също много забравям. Мисля, че ще бъде много полезно да си направим по едно тефтерче и да записваме задачките
Трябва единствено да запомним за тефтерчето (да си го преглеждаме от време на време) :)

Колко часа на ден работиш?
Казваш на две места.Радвай се ,че още можеш да пишеш.
А семейството с какво се занимава?Чака да се върнеш от работа и да донесеш хляба !

Хайде отначало....тук е проблема...няма повече, но птичките не купуват хляб и няма нужда да го помнят....и пак на същото, тук е, тук!

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Rabotq ot 9-18 na trudov dogovor i ve4er 4astno do 10-12. Gotvq sutrin. Doma6nite mi sa dvama pensioneri na 79 i 86 g.

Не знам от къде си.Не знам до къде ти стигат и финансовите възможности,сигурно не много след като си принудена да работиш по този начин.Няма да издържиш дълго така.Ако имаш възможност договори срещу някаква ниска цена някой поне да пазарува и готви.
Знам,че отдалеч лесно се дават съвети,но се опитвам някак да ти помогна.
Искренно се надявам,че ще намериш сили да се справиш!

Милата-преуморена сии не ти остава време за почивка-нрмално е да зациклиш в един момент. Едва ли може някой тук да ти реши проблемът-освен съчувствие-не виждам какво друго. Ако имаш възможност се замисли-ти кога ще живееш, не е ли по-добре да прехвърлиш част от грижите на още някой?

Ами това семейство, което допуска ти да се претоварваш толкова, не може ли да купи хляб, за да ти помогне?

Не знам каква ти е ситуавцията, но ако не се грижиш за инвалид, и ако имаш дете на около 7 години, няма защо да искаш от себе си да вършиш всичко.

Започни да искаш от семейството ти да си разпределяте грижите за домакинството, според възможностите на всеки. Ако продължаваш по старому, няма дълго да издържиш.

От опит зная, когато съм преуморена, просто си записвам всичко, което имам да правя през деня, до най-малки подробности. Така не се затормозявам да помня и да се ядосвам.

Дано свърши работа и на теб!

МЛИ, ТЪПА КРАВО!
ШУНДО НЕПОРЪБЕНА СМРАДЛИВА, ДА ТИ СЕ ИЗСЕРЕ ЦЕЛИЯТ НАЦИОНАЛЕН НА ЯПОНИЯ ПО СУМО В УСТАТА, ТА ДАНО ТИ Я АРОМАТИЗИРА, КРЕТЕНКО НЕЩАСТНА, МУХЪЛ ПЛЕСЕНЯСАЛ!
ША ТИ ЕБА ПУТКАТА МАЙЧИНА, ТИ СИ ЗНАЕШ ЗАЩО!

ОЩЕ ВЕДНЪЖ - МРИ И СЕ ЗАРАВЯЙ НАДЪЛБОКО, НЕЩАСТНИЦЕ! ДАНО ТАМ, СРЕД КАЛТА И ЧЕРВЕИТЕ, ДА ТИ ОМРЪЗНЕ ДА ПРАВИШ КАЛТАШКИ НОМЕРА!

Blagodarq. Pomognahte mi mnogo, qcara4a.