Psihi4no bolna li e?

Imam sakvartirantka. Poznavam q ot 8 meseca,prez koito tq stava vse po-zle.Posledno si e vtalpila 4e q sledqt postoqnno-kazva 4e use6ta 4e ne e sama kato izlezne nqkude .Vku6ti 6epne,za6toto misli 4e e podslu6vana 4rez mikrofoni,prepolaga 4e drugata skvartirantka gi e slojila,za6toto sa i platili. Na posledniq si izpit ne e pisala ni6to za6toto vsi4ko bilo re6eno predvaritelno-nqkoi i e platil izpita i o6te mnogo podobni ne6ta. Kakva moje da e bolesta me interesuva?

Аз не съм компетентна по тези въпроси. Но четейки Вашия въпрос си мисля, че тя страда от параноя (не знам дали това е трайно състояние или психично заболяване). Тя се изразява в постоянно чувство за следене и подслушване като същевременно се преувеличава собствената значимост на личността...
А тя има ли депресивни състояния?

Истината е една!

Пази се , заразна е!

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Параноидна шизофрения.
Говори с родителите й или с някой близък, обаче я заведете при психиатър възможно най-скоро! Това състояние се лекува доста успешно с психотерапия и медикаменти и колкото по-скоро съквартирантката ти осъзнае, че има проблем, толкова по-добре за нея.

[линк]

1:Mersi za otgovorite! 2-ro:Tq naistina izpada v depresiq dosta 4esto-po4ti vinagi. Ami i az ako prekarvah cqloto vreme vka6ti i az 6tqh da se depresiram.A po vaprosa za psihiatur,mislq 4e naistina 1-vo trqbva da govorim s roditelite i,za6toto te ne predpolagat za sastoqnoieto,v koeto se namira Samo neznam kak se kazva takova ne6to na 1 roditel,koito (predpolagam) misli 4e znae vsi4ko za deteto si?!

I samo iskam da popitam 'Mes4ka': mnenieto ti bazira li se na nqkakvi poznaniq v oblastta ili prosto predpolaga6?I v dvata slu4aq-blagodarq ti za saveta!

Тедито, това, което си описала определено говори, че психичното здраве на съквартирантката ти не е добре. Дали е параноидна шизофрения или е нещо друго - това само психиатър при преглед може да го каже. мисля, че диагнозата не е от най-голямо значение в този момент. Важното е да помогнете на момичето да се лекува.
Чудиш се какво да направиш ли? - можеш да се опиташ да разговаряш с родителите й, можеш ти да се опиташ да я заведеш при психиатър ( а това може да се окаже доста трудно, защото хора в подобни състояния често не осъзнават какво точно става със здравето им и дори не мислят, че имат проблем). Най-добре е ти първо да отидеш колкото може по-скоро при психиатър, да обясниш проблема и той/тя да ти подскаже как би било най-добре да се постъпи. Това са деликатни моменти и е необходимо да се прояви разбиране. И подходът за посещението на лекар да е много внимателен. В никакъв случай не бива да се създава излишно напрежение и момичето не бива да остава с впечатлние, че нещо много драматично става, за да не се изплаши. Отиването при психиатъра трябва да е придружено от спокойствие и разбиране.

Blagodarq za iz4erpatelniq na4in,po koito si napisal/a saveta-naistina imam nujda ot ne6to takova i vsi4ki otgovori mi pomagat malko ili mnogo da re6a kak moje da se pomogne na momi4eto,a i na nas-horata okolo neq-ve4e nqkolko puti se slu4va da kre6ti na terasata na minava6ti hora,kato misli 4e nein obujatel gi e pratil da q sledqt. Neznam kakvo moje da si pomisli i za nas skoro vreme-4e sme 6pioni ili n6to takova i predpolagam 4e moje da bude opasna (vklu4itelno i za sebe si). Naistina 6te trqbva da se svarjem s roditelite i... i kolkoto i da ni e nelovko i neudobno da obsajdame takova ne6to kato psihi4eskoto sastoqnie na da6terq im(edinstveno dete) 6te trqbva da pobarzame dokato ne se e vlo6ilo o6te pove4e,za6toto sastoqnieto i e stanalo mnogo po-zle poslednite sedmici,qvno ima pri4ina koqto otpri6tva vsi4koto tova darjanie

Добре би било да започне да се лекува колкото може по скоро. Подобни състояния не минават от само себе си. Говори с родителите, независимо, че е доста деликатна темата. Или другият вариант е да говориш с психиатър и той/тя да те подготви как да разговаряш с родителите или как да убедиш момичето да отиде на лекар. (май се повтарям, извинявам се).

Здравей :) Малко набързо ти отговорих вчера.
Ами уча психология, а симптомите, които описа, са като по учебник...но все пак наистина само психиатър и то след поне 2-3 срещи "на живо", може да каже със сигурност...
Много е труден проблемът с близките - обикновено те категорично отказват да повярват, че детето им има някакъв проблем. Нормално е - хората се страхуват. Лошото е, че в повечето случаи наличието на проблем се осъзнава едва тогава, когато се стигне до екстремни ситуации...и после четем по вестниците - "майка уби двете си деца", имала психични отклонения
Виж се с тях и им разкажи всичко подробно - ако са здравомислещи хора, би трябвало да усетят, че поведението на дъщеря им не е съвсем адекватно.
Можете заедно да се опитате да убедите съквартирантката ти, че се нуждае от помощ. Но в никакъв случай с насилие! Нито пък с "ти си луда, ненормална, трябва да се лекуваш"! Питай я щастлива ли е, живеейки по този начин, не се ли чувства потисната от всички тези неща, които си мисли...потърси някаква история (в интернет сигурно има) на човек с подобен на нейния проблем и й я дай да я прочете или й я разкажи...прочетете заедно за ползата от психотерапията, кажи и, че това, че отива на психотерапевт, не означава, че е ненормална - а че има нужда от помощ, че на запад милиони си имат лични психоаналитици, които им помагат в личностното израстване...изобщо - убеди я! С добронамереност и приятелско чувство! Ако тя има приятели - някакви, вижте се, заедно поговорете, кажете й, че я подкрепяте, че държите на нея - със сигурност тя има огромна нужда от това!
Много сила и късмет ти пожелавам, дано да успеете!

[линк]

Определено да.

Ami re6ihme 4e 1-vo 6te govorim sas hazqina si i dnes go napravihme Toi kaza 4e roditelite i navqrno znaqt za tova sastoqnie na da6terq si-kaza li sa mu 4e e po-osoben harakter,no se nadqvam da znaqt 4e ne e samo do haraktera a e ne6to pove4e ot tova.Ami toi kaza 4e kato i mine sesiqta 6te govoti s tehnite da i namerqt druga kvartira,no puk tova ne re6ava problema i :( Moje bi naistina roditelite i bi trqbvalo da sa zabelqzali tova sastoqnie i 6te e mnogo tapo az da im kazvam ne6to koeto te ve4e znaqt no ot druga strana i znam 4e ne biva da bezdeistvame Offff neznam kakvo da pravim!

е най-добре да се свържеш с родителите й без да отлагаш повече, да им кажеш,че се притесняваш, защото не знаеш какво става с дъщеря им, и се чудиш да правиш ли нещо или не..
Вероятно й се е насъбрал стрес от ученето, лекции, което е отключило нещо в нея и т.н., опиши им какво прави и мисли тя, и виж какво ще ти кажат те!
Просто поговори с тях като човек, загрижен за дъщеря им- както тук пишеш. И тогава притеснението ти, че "ще им кажеш нещо, което те си знаят" няма значение. Пък и знаят или не, състоянието й ,пишеш, се влошава и трябва да се вземат мерки! А ако не знаят, или пък за първи път й се случва- сигурно биха искали да разберат навреме какво става с детето им, така че -пак същото- кажи им.
Направи го, дет се вика и ти самата да се успокоиш, защото и ти си човек я, добре е да помислиш и за твоето душевно спокойствие и твоите изпити...