za pomo6t

Здравейте. 36 годишна съм и съм сама от нова година. Казах му, че не мога да живея повече с него, защото имам нужда да бъда целувана, любена, някой да ми се усмихва, вечер да не слушам истории за това какъв е началника, каква е онази колежка... Мислих, че това ще го промени, а вместо това той ми каза, че искал да отиде да работи в чужбина и наистина предпочитал да се разделим. Бяхме заедно осем години, а ни трябваше само една седмица за да се разделим. Слава богу, че нямаме деца и си имаме отделни апартаменти, та развода ни отне 4етири месеца само. Развод без крясъци, без обвинения, без прощално чукане, без нищо. Не съм го виждала от три месеца само, а вече забравих как изглежда дори!

Някога се смеех като дете! Сега не съм ефектна като фолк певица, но за пръв път се чувствам жена. Имам нужда някой силно да ме стисне, не да мастурбирам. Дори не зная дали желая да живея с някой. Искам само да се усетя в нечии ръце. А не знам как да стане. Имах само една връзка преди брака и сега не зная как да започна отначало. Кажете ми, че това ще свърши!!! Колко време може човек да издържи сам в апартамента си и да няма сили за нищо? Имам колеги, които виждам, че самотата никак не им пречи. Аз не мога така. Да пия някакви хапчета ли? Да си легна с първия срещнат? Дори това не знам как се прави. Кажете ми нещо, защото не искам да заживявам като стара мома.

PC Знам, че много от вас изживяват много по-неприятни неща от мен, но според мен за самотата няма степени

Хехе

Първата фаза си минала успешно според думите ти. Без безразборните връзки и шумни компании.
Втората е постепенното измъкване от бърлогата по среднощни тихи и кротки капанчета със спокойни нощни птици, или просто нормални откачалки, които обичат нощта.
Следват непринудени и неангажиращи разговори със сродни души.
После може и някоя среднощна бира.
После без да разбереш как става, тя работата станала. Без трескавите лапешки приготовления преди среща, без нервното пристъпване, без плетенето на ръце и крака от едва скривано притеснение.
От две годинки съм разведен по малко по-нервния начин, ама другарка по акъл намерих случайно точно посред тиха лятна нощ.
Та опитай и този начин, ако искаш.
Самотата сама по себе си не е мъчителна, но чувството за самота е изтощително.
Късмет

Страх ме е, Оркад, ужасно се страхувам. Когато излизам на обяд с колеги искам да общуваме, вицове, флиртове, но се чувствам така вдървена. Не мога да си представя, че някой друг ще ме докосва след като 8 години съм била само с един. Сутринта ходих на кино в "Мултиплекс" сама и едно момче седна на моята маса преди филма. Той ме заговори, но аз усещах как излъчвам напрежение. Цялата се изпотих. После дойде приятелката му и аз отидох в тоалетната да се наплача.

Много искам да ти повярвам, но сега се чувствам точно като пубертетка. Искам да опитам всички начини, защото знам, че сега мога да съм много хубава жена и защото толкова много неща изпуснах до сега. Искам да имам много приятелки и любовник и да пия бяло вино. И да караме колела. Искам да стана още по-добра в професията си (аз съм проектантка). Само да не беше този сковаващ страх. Аз не мога да излизам сама по капанчета, но много го искам! Как се пребори ти? От само себе си ли минава или ...

здрасти и аз съм в що годе подобна ситуация . и при мен го има този проблем- прекалено съм пасивна и досега съм излизала само с хора, които са харесвали мен и са поемали инициативата- и аз съм ги харесвала ,разбира се, но наистина по скоро постфактум съм ги харесвала. нямам идея как да завържа контакт с мъж, когото Аз да харесвам и да ме привлича. явно липсата на нужда ни е отнела възможността за придобиване на този опит, но се надявам да има и нещо като вгаден женски инстинкт за сваляне

Ееее
ти само осем години, а аз 18 год бях само с една жена и семейство и две деца.
Мислех, че съм забравил какво е да се смееш е така, без причина. Мислех, че само почти денонощния бач на компа ще заглуши писъка от чувството за самота с тази жена. Мислех, мислех и накрая се разведох.
Питаш как съм успял?
Ако не те мързи да разчетеш писанията ми в това клубче, ще разбереш как. С приятели, които не ме изоставиха и с четене в това клубче. Да, точно в това клубче се убедих, че не е толкова черен дявола, че почти същото се е случило на стотици, да не казвам повече семейства. Просто открих случайно сродни души тук в нета, а дори не знаех за подобни клубчета. С компове и проектиране на шантава електроника си изкарвам стотинките, а клубчетата съм изтървал. Просто се бях затворил в себеси и работата, а накрая бях посегнал и към чашката.
Много кофти работа, но след развода нещата тръгнаха на добро според камара познати, колеги, приятели.
А аз мислех, че с развода светът ще свърши, на умирачка бях тръгнал. Тъпотия пълна от моя страна, а хич не съм първа младост.
Кротни се още малко и кризата ще премине. Всички разведени са минали през същото, кой по-леко, кой по-тежко, ама са прескочили гадното. Опитай се само да се стегнеш и да не потънеш в себе си и страховете и самотата и прочие.

Не знам. Все още нямам отговор.

Благодаря ти. И аз мисля, че всичко трябва да отмине, но нощите ми сега са ужасни. Не мога да си представя какво чувстват тези хора, които освен семейството си загубват и децата си и материалното си положение. А когато е намесен и трети човек :-(... Аз се опитвам да не оставам сама, въпреки че нямам много приятелки и приятели. Дори ми щукна през главата мисълта да се върна да живея за малко при татко. Записах се на фитнес и на курс по английски. Няма да се предам лесно! Само по-скоро да ми се случи нещо хубаво. И да имам повече надежда до тогава. Извинявай, че толкова объркано говоря :-).

PC Добре е, че си се отказал от чашката. Аз пък наблягам на течния шоколад "Milky way" :-).

Да, и аз мисля, че има такъв инстинкт. Само трябва да го събудим отново у себе си. Наистина като чета старите теми живота не ми се вижда толкова черен сега. Знам, че не е и розов, ами е много шарен. Благодаря!

tova za koi be6e?

Здравей.
Включвам се да ти се усмихна.
И аз като теб ходя сама на кино. Карам колело... Даже вчера се опитах, да чета книга в парка. Двама младежи, които се целуваха и прегръщаха на фона на залеза ме разсейаха. Размечтаха ме....

Преди при такава гледка ми се насълзяваха очите.
Някакъв глас ми крещеше в главата " Това не е за теб !!!!" "Няма да ти се случи повече!!!"

Кризата на развода и самотата ме беше превърнала в най-слабото и ранимо същество.
Притеснявах се и се подтисках дори, когато някой се опитваше да ми обърне внимание. Бягах. Криех се.Страхувах се дори.
Тогава си отговорих защо при развода един познат ми беше казал със съчуствие "моите съболезнования". То и той човека беше преминал май през същия ад.

Но сега... като минава време...започва друг глас да се обажда
"Спокойно ... и теб те чака същото...""Някога, някъде ще обичаш и ще бъдеш обичана ..."
Започвам да се усмихвам с надежда, че все някога и на мен ще се случи
Даже си позволявам да мечтая...И като вървя сама по улиците се усмихвам.
И знаеш ли ? Дори това много помага за женското самочувствие. Виждам как хората наоколо и те се усмихват.

Подкрепям Оркад във всичко, което казва... за клубчето, за среднощните бири...За това, че кризата ще премине. За това, че отново ще се смееш.
Той много по добре от мен описа нещата.
Просто ми се иска и аз да ти вдъхна кураж и надежда.

Не забравяй ! Времето лекува !

Аз преди се мръщех на този стимул, но сега вярвам...

Казваш за приятелки и бяло вино ? Е клуба заформя купон... Мама Мърморана е инициатор с много хубав повод. Прочети в темата, колко всички се радват и как са я подкрепяли.
Престраши се и ела. Аз на миналата среща се престраших и съм много щастлива. Весели, добри и съпричастни хора ще срещнеш !

Чети, пиши ...

За тебе

първо и най-важно: спомни си какво ти е харесвало да правиш преди тази връзка, какво ти е интересно в този момент, с какво обичаш да се занимаваш в свободното си време, работата ти предполага ли комуникации с колеги за обмяна на опит/мнение...

После си намери подходяща среда, в която можеш да бъдеш себе си. Интернет доста улеснява търсенето на компания, към която да се присъединиш.

Оттам нататък нещата идват от самосебе си . Ти не търсиш подходящия човек за теб... той просто се сблъсква с теб. Защото сред толкова много хора, които са почти подходящи, просто няма начин да го пропуснеш :)

А между другото... отиди на клубната среща, дето Мърморанка я организира :) Все от някъде трябва да започнеш :)

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.

Туй то! Щото си го споменала вече, та затова ще се включа към твоя отговор, но иначе се обръщам към авторката на темата.
Та и аз това исках да ти кажа. Преброй колко отговора има в моята тема, извади моите и пак ще получиш зашеметяваща бройка. Аз никога не съм имала много приятели, дори познатите ми са били предимно съучениците ми, после колегите. А много от тези отговорили в темата мога да кажа с ръка на сърцето, че аз ги имам за свои приятели. Тези хора ги открих именно тук. Знам, че интернет може да е много коварно и опасно място, но може би извадих късмет, не знам. Нямам думи да ти опиша какво са ми дали тези приятели, не мога да изброя нощите в които са стояли с мен пред екрана когато съм плакала и съм се тресяла от нерви, несигурност, страхове и притеснения. И кафенца, и бирички, и водчици, и мартинита сме пили, и на пазар сме ходили.

Абе с две думи, идвай другата събота
Не щото разведените в тоя клуб сме върха на сладоледа, а защото просто можеш на куп да се запознаеш с много нови хора. А на теб май това ти трябва. За страховете, нервите, не го мисли толкова. Аз добре, че бях достатъчно тъпо и упорито парче, та отидох няколко пъти. Първите два със сигурност едва ли съм казала повече от няколко изречения и то щото ме питаха това онова. Ела да видиш сега дали може да ми затвори някой устата и изобщо дали купона не е пълен

В днешно време всеки се е затворил в черупката си, а разведените се оказват двойно по-изолирани по една или друга причина. Позволи си да отвориш малко тая черупчица и току виж ти харесало Ние ще сме там /ще уточним къде/ и всеки желаещ е добре дошъл.

До скоро

А ти ще дойдеш ли на тази среща? Аз най-вероятно ще отида, но в Енигма обстановката не ми е по душа. Не че в Шипка е нещо върховно, но не обичам да се завирам под земята все пак.

Внимавайте със Снейп, защото има палава писалка, дълги уши и голяма уста...

Виж сега, ако си решила да си лягаш с някого, значи си попаднала на точния човек в мое лице.
1. Спя много качествено.
2. Не се въртя.
3. Хъркам рядко.
4. Не се будя през ноща.
Сигурно имам и други екстри, ама още не ги знам.

Здравей Албена!
Напълно те разбирам, преживях подобно, 12 години с един мъж, без къшкане, като се разделихме се чувствах като девствена, ужас...... Само да ти кажа спокойно, не само се преживява, ами се е и забравя, сега се радвам на свободата и спокойствието си :)))
Най-трудно ми беше в началото, когато просто трябваше да преодолея стреса да бъда с друг...... ела на срещата на Мърморанче, ще ти разкажа.... :)))
И наистина тук е едно прекрасно място за хора като нас, радвам се че ви има, всички тези стойностни хора от клуба, които ми помогнаха да преживея всичко, наистина в нета не съм намирала по-приятна /необходима, полезна/ компания от тази на хората тук :))) оркад го обобщи чудесно :))

и мен ме хваща клаустрофобията на някакви такива места по центъра, ама май няма друг вариант :)

Нямам идея как ще ме завърти шайбата след толкова много дни :)

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.

Благодаря ви на всичките! Извинявайте, че вчера не можах да ви отговоря, но нямах достъп до интернет. Току що разбрах, че шефката ни праща в командировка в Балчик. Аз не съм много по танците, но вече съм по куражлийка!!! Ще се постарая да не се притеснявам и да се срещам с много нови хора. Колежката ми ме кара да останем до неделя, но ... ще видим. Благодаря ви отново на всички, които ми писахте и ми дадохте надежда :-). Ама сега имам ужааааасно много работа :-(. Пак ще се върна, ако ме искате...

PS Клио - Знаеш ли как ме уплаши това, което си написала? Все едно си взела мислите от главата ми! Книгите в парка, горчивината от целуващите се двойки, притесненията от ухажванията.

Само се успокой! Това като начало.

Моят опит е т.нар "добра практика". И ако искаш, можеш да го вземеш наготово. Разведох се преди почти 2 години, но от почти една съм с човек, който ме прави щастлива.

Как го постигнах? Е, има доза късмет. Но преди всичко - не тръгнах да преследвам стръвно любовта, успокоих се, дори вътрешно се примирих, че може да си остана сама. Не се унижих с нито една случайна връзка, защото сексът за една нощ ме опустошава. Регистрирах се в сайт за запознанства. Срещах се с доста хора - повечето не ставаха, но някои бяха симпатични. Точно в този сайт срещнах любимия си и ти казвам - не съм обичала и не съм била обичана така досега!

Вярвай и се надявай! Желая ти късмет!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Усмихни се! Животът е хубав!