Мания !!!

Боря се с изкушението като му се отдавам Не се притеснявай, май всички тук сме така

ами просто не купуваш...гледаш, пръскаш се, мацваш се и си го купуваш следващият месец.

има една приказка: човек знае и 2 и 200...Свиркай си и се надявай да си повече до второто

...и твойта майка също!

Влизам в магазина само с ясна цел да купя нещо определено и гледам да не се разсейвам по щандовете. В противен случай може сериозно да оплескам нещата и да изляза с какво ли не.

____________________________

[линк]

ако е съвсем неконтролируемо си е заболяване, което се лекува. имаше едно предаване наскоро за хора които буквално се разоряват по този начин.



а леката форма мисля познаваме всички.
на мен ми действа метода съвест + самоконтрол
просто като начало опитай да не влизаш в изкусителният магазин

Мания, чист козметохолизъм, незнам какво име да му дам, обаче преди по-малко от месец, направо се бях разорила по козметика...нали знаете колко са мили консултантките, а и само като ми кажат "вземете от тази продукт в специален размер да пробвате" и като ми заобясняват действието му, направо взимам продукта и следващ и следващ..., а и накрая има разни подаръци...охх! Този път сред тях имаше разни душгелове на clarins, с доста странен, даже леко неприятен мирис, но останалите бяха супер. Трябва ми усмирителна риза като видя магазин за козметика, защото по такива места наистина съм склонна да се разоря. Никога няма да забравя, преди години, бях малка, на 15, си харесах куп продукти в един хубав магазин за козметика, отидох до вкъщи и си взех всички спестявания, които бяха немалко, и изхарчих там всичко до последната стотинка. Накрая дори си нямах пари за автобус поне и ми се наложи да ходя пеш километри, за да се прибера до дома, но поне гледах от положителната страна- горя калории някакви Незнам как се лекува това, аз досега май, май не съм успяла..поне в хранителните магазини е лесно, човек знае да не пазарува гладен, но козметиката

мисля, че всички жени сме така. няма такава, която си казва на ум, че всичко е реклама и че пръскаш пари за нещо, което само ти дава илюзии и да спре и да подмине. освен естествено, ако не можеш да си го позволиш. лично аз откакто имам дете знам "2 и 200" и понякога се ограничавам, защото знам, че вместо сенките на guerlain, които съм харесала и к. струват 90 лв. мога да купя колело на малкия или нещо друго, с което да му доставя радост. а откакто го има него много повече ме радва само една усмивката, отколкото моя скъпоструващ външен вид.
иначе аз не мога да се спра да купувам дрехи, обувки, чанти, бижута, аксесоари ... купувайки един топ вече го комбинирам наум с дънките, които съм видяла в друг магазин, сандалите в друг, колието в трети ... и така ...
мисля, че обратното на тази мания би било ненормално за нас жените.

Спокойно, не е толкова странно - всеки тук мисля познава това състояние в една или друга степен. Аз минах този етап що се отнася до бяла и декоративна козметика, и никога не се изкушавам да купя от тях нещо излишно. Мисля че голяма заслуга за това има мадам Бигън Виж, за парфюмите е много лошо, днес купих три! (не си сама в престъплението:-) Но и за тях имам нещо което обикновено действа - тестери! Ако и след тестер някой парфюм продължава да ми харесва, купувам го. Или купувам парфюм и моля за тестер от същия, като ползвам първо тестера, и ако не ми хареса - връщам парфюма неразпечатан а ако ми хареса си го отварям. А и това което някой вече предложи работи - да оставиш за по-късно - след седмица или месец.

При мен проблема идва и от това , че в България не си позволявах да ползвам такава козметика ... виждаше ми се лудост да дам сто и няколко лв за фон дьо тен .
Сега разполагайки с парички и съм като отвързана .
Аз и преди си прекалявах редовно , но беше по поносимо ... максимума ми беше да дам към 200 - 300 лв на месец ... а сега ме е срам да кажа .
А и тук са толкова л*безни , след всяко по голямо пазаруване ти правят безплатен грим и то такъв , че излизайки от магазина немога да спра да се зяпам по витрините !
Дам , а и подараците ... и промоциите ... взимаш два продукта получаваш незнам си какво - хаха ясно ми е , че това са си маркетингови трикове ( аз и с това се занимавам ) и пак , се подлъгвам ... абе направо ще се лекувам - хихи.
Сега почнах да излизам с малко кеш в мен и си оставям картата , и искам неискам няма как да си купя нищо ... само да не взема от зор да свия нещо

Направо си е болестно състояние и при мен. Не стига, че купувам козметика като луда, ами се й се запасявам...

аз се поизлекувах от тази болест като си погледнах тоалетката и видях колко много неща имам от един и същи вид. след това пресметнах грубо колко много пари са това и как седят неизползвани всички тези пари. сега съм доста по-умерене. но пък ме нападна друго изкушение: реших да взема някакви неща на майка ми от ив роше и ми дадоха някаква карта и талон за намаление. това ме подтикна да вляза пак и да си взема още нещо уж да използвам намалението. при това посещение пък ми дадоха други хартийки за намаление и посто не знам как да устоя . все още се боря. но определено те съветвам да сметнеш грубо колко пари седят в тоалетката ти неизползвани, а не просто да смяташ колко даваш на месец, защото знаеш, че следващият месец пак ще вземеш заплата и не е толкова страшно.

екзистенциалната алиенация на субекта спрямо прогресивната моронизация на популацията

аз се бях заринала със сенки и спирали... но си оправих проблема със списък :)
Правя си списък с нещата, които трябва да си купя и задължително са подредени 1 след друго - ама всичките! Така например спиралата може да идва след шампоан...иначе просто няма отърване. Доста нещица отпадат с времето и така по-лесно се усеща кое е било плод на изкушение и кое е нужно. И дори не ме е яд толкова за дадените пари, колкото за факта, че това са напълно ненужни вещи. Като имам 3-4 ружа, за какво ми е още един? Каквото и да правиш, не можеш да ги ползваш наведнъж! Затова умереност и първо чакам нещо да свърши, за да си купя ново. Прехвърлих си манията върху парфюмите, но забелязах, че и там трябва да се внедри същия принцип, иначе не мога да им се нарадвам изобщо, като почна много бързо да изневерявам ;) Затова първо се минава поне половината от нещо (другата половина остава за спомен), след това се купува друго и така мога повече да се радвам на нещата си.
Колкото до парите - те винаги могат да бъдат похарчени!!!

Разбира се, случва се да изневеря на тоя принцип - особено по отношение на сенките, при които постоянно си меня вкуса. Но гледам да е с евтини продукти. А и имам приоритети - никога не бих дала 90 лв за сенки, при положение, че за тия пари мога да си купя 1-2 парфюма или да ида на море... Но ти щом имаш повечко пари, наблегни на аргумента с безполезността да имаш много неща от един вид

Аз мисля, че по голямата част от тук пишещите сме минавали през такива периоди. При мен мога да кажа че е на периоди. Определено мисля, че няма да купуваш толкова ако нямаш изкушението толкова близко- разбирай магазинът. Съдя по себе си- преди като живеех на едно забутано място и нямах магазини около себе си, не купувах толкова колкото сега, когато на път за квартирата имам 3 огромни козметични магазина. Аз лично се освестих, когато трябваше да си сменям квартирата и извадих всичката козметика която имах и установих че така съм се запасила, все едно ще идва война. Нещата не се побираха в един куфар, честна дума. Трябваше да хвърлям дори и неизползвани неща, направо ревях и хвърлях И от тогава имам едно просто правило- имам списък с основни и *необходими* неща и не су купувам нищо ново, докато не хвърля кутийката от старото (или защото е свършило, или защото не съм попаднала на качествен продукт, или защото е остаряло). Актът на хвърлянето на нещото в кофата за мен е критичният момент Другият много добре функциониращ вариант е да влезнеш в магазина да поогледаш и да си кажеш следобях идеам и си купувам всичко, което харесам сега. После като се прибереш вкъщи изваждаш парите от портмонето си (или по път за дома ги дръпваш от кредитната карта в някой банкомат) и ги отделяш. Като повториш това действие няколко пъти и накрая на месеца видиш каква сума си събрала, ще ти се отще да си купуваш козметика

Omnia vincit amor

може и да е мания, но има и такава болест. интересното е, че и мъже страдат от нея. пазаруването деиства като адреналин, към които организма се пристрастява. като всяка наркомания, лекуването е страшно. дано твоето е само мания.