името "Владимир"

какво точно го прави българско? можете ли да ми дадете етимология/обостновка.

също ако може да ми кажете етимологията на думата "изчадие", не я намерих в етимологичния речник. единственото, за което се сещам е "из + чад" т.е. нещо направено от чад, но не съм сигурен.

да ке да ке ама неке

Нищо не го прави точно българско. Иначе етимологията е от владея и -мер, което значи "велик", т.е. "велик във властта" и името най-напред е било Владимер. Сетне по народна етимология е станало Владимир, т.е. владеещ света.

А "изчадие" според мен е от "из" и "чадо" (чедо), образувано по същия начин като "изрод".

е питам щото нали уж било българско, да видим да не се окаже само мит :)

да ке да ке ама неке

Зоско, името не е българско, нито славянско, а е германско: произлиза от Волдемар, преосмислено в славянския свят като Владимир - вж. по-подробно в речника на бай Стефан Илчев "Речник на личните и фамилните имена у българите" - библиографска рядкост, впрочем. Това с владеенето на света и тям подобни нонсенси е народна етимология, както например тълкуването на "Борислав" - бори се за слава Борислав е композита от Борис и Слав и се е писало Борис-Слав. Както в онова стихче по случай 1300 г. българска държава: Срещнали се на полянка/прабългарин и славянка/...

Miser, miser!
modo niger
et ustus fortiter!

Обаче първият Владимир, споменат в източниците, е Расате и това е 9 век. Скандинавските Волдемаровци са от 11 век. Руският Владимир също е доста по-късно.
Вероятността Владимир (за Расате) да е заимстван от германските езици директно е възможна, но много трудно доказуема исторически. Няма преди него аналогия с други германски имена (Борис, Крум и т.н.). През другите славянски езици не би могъл да бъде пренесен. Въбоще лингвистично звучи много убедително, защото се има предвид Владимир в славянските езици изобщо, които са имали директен контакт с германските. Българската царска династия, от която е Владимир Расате, такива контакти няма ясни докази да е имала (и да е имала, аз с историята на България през античността не съм наясно, но мога да питам в История, там докарват от към Омир началата й).

П.П. Discourse, дай моля те по-нататък това стихче за българина и славянката, за пръв път го чувам, а звучи смешторически

За тебе, Лил, - винаги и с удоволствие. Ето го цялото:
Срещнали се на полянка прабългарин и славянка
Тури-вади, вади-тури
народили чукундури,
мързеливи и ебливи
пък и много завистливи.

Miser, miser!
modo niger
et ustus fortiter!

Типично за най-българската черта: кефа да оплюваш собствения си народ, като го обявяваш за мързелив, завистлив...

който наистина има чувство за хумор, трябва да може да се смее и над себе си

пък и на фона на казионната патетична помия по повод 1300 години България подобни стихчета са си били свежа струя.

Ха-ха-ха!
В този клуб все интересни неща научавам

Руският Владимир е засвидетелстван в текст, който се предполага че е от 11 век:
[линк]

веб страната

Имах предвид времето, по което е живял Владимир, а не датирането на източниците за него. Няма съмнение, че такъв е съществувал. Всъщност трябва да се поправя малко, той е живял в края на 10 - началото на 11 век.

За "живеенето" на руските династии (особено първата - чисто скандинавска, моля) с анализ на "живеенето" на имената им си има специалисти с топове/тонове/томове (?) публикации: проф. Успенски - младши и проф. Литвина (и тя проф. младша, ама по баща). Неудържимо убедителни са. Работят в РАН, в Москва, славяноведение и балканистика.
Дето си приказвахме с к`во се яде т`ва семиотиката - тези двамата направиха 3 (три) железни доклада на 10. ранноесенна школа по семиотика в Созопол през 2004 г. тъкмо по тази тема. Излезе май и сборникът.

Дръж се естествено!