За предателството...

Такааа...моля да ме извините за темата, малко е далече от тематиката на клуба. Прииска ми се обаче да събера повече мнения, така че ще се радвам да се включите.
Поставете се на чуждо място...И си представете, че някой е постъпил изключително долно и подло спрямо вас. Представете си, че тази му постъпка е породена от безсилието му спрямо това да се справи със собственото си чувство за себеоценка, с това, че заблудата на този човек е съсредоточена в това, че всички за длъжни да се съобразяват с него и да го обгрижват винаги по всяко време. Представете си, че въпросният човек ви се ядоса. Представете си, че в безсилието си да бъде над нещата, проявява смелост да ви заплашва и да ви изнудва. Представете си, че злоупотребява с неща, които сте му споделяли. Лично аз смятам, че това е поведение на изключително неблагодарни и подли хора, но това е лично мое мнение, сега питам вас.

Представете си, че чувството му за усет е преляло чашата и в крайна сметка, въпросният човек решава да бъде срещу вас докрай, единствената му цел е "да ви съсипе"...Опитва се. Според него го прави...

Такааа...сега се представете, че и това успявате да издържите. Представете си обаче, че независимо дали след време или на момента, имате възможност да отвърнете подобаващо, че дори и по начин, който да срине тотално въображението на гореспоменатия "войн".
Въпросът ми е - правите ли го ?

Продължавам обаче - представете си, че желязна логика на въпросния човек е, че за всичко трябва да се отмъщава, той самият не пропуска случай да прави това. Вярва твърдо в това "Че колкото по-късно, толкова по-мръсно..."

Пак въпрос - на времето ли ще се доверите или на себе си ?
Или ще е под достойноството ви да ритате умряло псе ? Казват, че най-добрият начин да се справиш с неприятен човек, е да не приличаш на него...но все пак има една дума - справедливост.
Веднъж, гооврейки си по тази тема, една Приятелка ми каза - "Изчакай, търпение и време - това му е майката. Всичко се връща, вярвай ми. Винаги ми се е давало възможност да върна на хората, които са постъпили мръсно с мен, но за щастие - някой отгоре гледа и върви пред мене, прави това, което аз дори не бих направила, но ме пази да не си цапам ръцете...Има равновесие в тая природа, ще видиш..."

Та...вие какво мислите ?

Особено обидно е, че човешкият ум има граници, а човешката глупост е безгранична.

Аха да се понапъна да се изкажа и ...реших,че ми трябва още мъъъъъ--ъъ ъничко време ,за да си представя...


Ех ,как искам всички и всичко да "постъпват мръсно " с мен и после аз на свой ред да мърсувам с тях..ама ей на -пуста му къръшик- дивотия и горчива къръщина...


Amamos la vida!

KITTENS GOT CLAWS

Молим те се ...точно пъ ти вземи се изкажи по-сериозно по темъта.
Време ще ти дам колко искаш, ама твоето мнение държа да го видя черно на бяло.
А като нищо - щи намерм некоя мръсница за награда.

Особено обидно е, че човешкият ум има граници, а човешката глупост е безгранична.

'Всяко нещо се връща"
Кое се връща? Когато няколко активни мангала опънат педофила-убиец в затвора ?
Кому се връща- нали детето вече е със съсипана психика, живот, или мъртво.
Или му го "връща" съвестта-ако институционалното наказание го подмине(нерядно точно така става)
А ако индивидът не разполага със съвест?)
"На оня свят"?
А ако, както вярвам,а по бегли спомени и ти вярваш, че е точно така-този свят е единствен- тогава?
Гледай си собствения душевен мир-по-добре му тегли майничка на човека или нещото и си живей твоя живот, неизмеримо по-хубав и пълен отколкто би бил с него/нещото.
Или ако имаш възможност да удряш-удряй, ако тов аще те облекчи-но дали си струва?
Щото ти май съвест си имаш...Та по-добре- недей...
Ох, а като си помисля сега какви мъдрости ще ти заразливат отдолу...
Синтезирано : Нищо не се "връща". Загърбвай . Стига то да не иска да го сторва)

cyrus.dir.bg

ти е абсолютно права за това:

една Приятелка ми каза - "Изчакай, търпение и време - това му е майката. Всичко се връща, вярвай ми. Винаги ми се е давало възможност да върна на хората, които са постъпили мръсно с мен, но за щастие - някой отгоре гледа и върви пред мене, прави това, което аз дори не бих направила, но ме пази да не си цапам ръцете...Има равновесие в тая природа, ще видиш..."

При мен става неизменно така, без изключения. Някога, много отдавна, си отмъстих на едни човек, съвсем невинно и все пак преднамерено. Видях, че не носи удовлетворение.

Лоша съм, но тези, които могат да ме преглътнат, са хората, с които сме си необходими.

Мисля, че приятелката ти е абсолютно права.Пълен игнор, и защо аз да си цапам ръцете с него, като може Господ да свърши тая работа?????. Попадала съм само в една четвърт да речем от описаната от теб ситуация, дори и подобна тема, но за омразата пусках преди месец-два, в смисъл, че не са ми правили кални номера, освен някакви тъпи изцепки колкото да си почешат егото, или по-скоро да се направят на интересни, да привлекат така липсващото им внимание внимание върху себе си...
Иначе да, афектирвала съм се, казвала съм думи от сорта - "е сега прекали, ще те навра там от където си излезнал" примерно, ама досега винаги разума ми е надделявал, узаптявала съм се,сещала съм се за поговорката, че в рядко лайно камък се не хвърля, че може да те изпръска.
много е важна в случая и средата ти, приятелите ти.Дали вярват в теб, или в изплютото от другия/ата, имаш ли им подкрепата или не.При мен досега слава Богу, винаги са заставали зад мен, не че съм безгрешна, но явно съм им звучала по-искренно.

ТОЗИ СВЯТ И ПРЕКРАСЕН, И ГРОЗЕН Е МОЙ
ТОЙ Е КАПКА ОТ МОЕТО СЪРЦЕ !!

Представа нямаш колко добре мога да си го представя дума по дума Та..категорично НЕ!!! Не бих отмъщавала не бих искала възмездие не искам справедливост...човек който се държи по този начин живота достатъчно го е наказал...Единственото което ще искам е по бързо да получа своето спокойствие...Колкото до късното и мръсното...само така си говорят..Но ако по някакъв начин използваш удобния момент за справедливот нещата няма да приключат до тук...И двамата ще бъдете заети с мисли кой ще победи битката и кой войната Единственото което може да се направи е поне от едната страна да се сложи точка завинаги..Нека тормози нека съсипва нека мъсти...докато се измори..това е ..

Къде е "предателството" в темата?

Ако хората те познават добре и държат на теб, стига да не си правила гадости, ще застанат зад теб и няма да им направи впечатление кой какво дрънка по твой адрес. А за вбъдеще не давай възможност на такива твари да се гъбаркат с теб, всъщност знай пред кой си отваряш устата Тва с "всичко се връща" и "търпението" в случая не ти помага, отмъщението и злобата не топлят, а смотаняците сами си чукат главите поради липса на бъбреци в мозъка

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

"справедливостта" се ползва когато човека трябва да бъде спрян да не постъпва така и с други хора. ако случая/целта ти не е такъв/такава тогава справедливостта се превръща в отмъщение. аз лично съм против отмъщенията! мислил съм над подобни въпроси и все съм стигал до извода че няма смисъл да им отмъщавам аз - такива хора сами са си наказанието и отмъщението!

аз вчера малко прибързано казах че не отписвам хора, но ето такъв го отписвам тотално и безвъзвратно - все едно не съществува.

Интересна темичка, но много объркано написана...
Колкото до отмъщението, то се сервира най-добре студено... по няколко причини.
- Времето да изстине може да покаже, че е ненужно вече.
- Времето да изстине може да отклони вниманието на жертвата, да му дойде като саксия от 8 етаж.
- Времето помага за по доброто планиране - защото с некадърно отмъщение може да нараниш повече себе си и/или близък човек.
- Ако е умряло псе, можеш да го подминеш с насмешка... точно когато очаква да го ритнеш... понякога това боли повече от колкото специалното отношение в отмъщението.

Надявам се не бъркаш отмъщение с възмездие...

Welcome to the real world

Не ми се е случвало да постъпват досега така с мен. Но мога да си представя подобна ситуация, все пак всеки поне един път в живота си се е чувствал предаден.
Ако трябваше да отговоря на този въпрос преди 15 години, сигурно щях да заложа на отмъщението. Сега обаче бих загърбила цялата история.
Така че, аз мисля, че приятелката ти е права. Не само , защото аз наистина вярвам, че по един или друг начин, всеки плаща сметките си един ден. Но дори и това не е най-важното. Самият акт на отмъщението не би ми донесъл никакво удовлетворение, напротив, бих се чувствала вътрешно разбалансирана. Отношенията под каквато и да било форма с долни хора, ми носи само негативни емоции и неудовлетвореност, нищо градивно.

Знаеш ли, аз лично не вярвам във възмездието и справедливостта. Даже в кармата не вярвам, колкото и да ми се е искало....Има вина и вина...Има отмъщение и отмъщение....
Знам, че всички са отговорили - Нищо няма да направя. И знам, че повечето все пак правят... Наранено его? Без да реагираш? Всеки се защитава. Някои с повече агресия, други с мирни средства...Но ответ има, не махаш ей така с ръка. Изчакай значи какво? Да ти мине? Някои неща не минават... Тия сесксуални тръпки, дето някой не пуснал на някой са глупости....Пък приятелката, която спала с моя любовник? Пак глупости...Там не отмъщавам, не търся нищо. Махвм с ръка...Но има неща, които не се прощават и не се забравят.... Убийството? Насилието? Там няма чакане. Реагираш.... Дали бих сринала човек? Предполагам бих....Трябва обаче да е излязал от рамките на човешкото. Тогава бих наказла, бих отмъстила, бих му върнала...

Дали ще махна с ръка, ако някой ми пребие детето? Не! Дали ще махна с ръка, че някой се опитал да ми развали отпуската това лято? Да!

Всичко е до количествените измерения. Греха, вината, подлостта...измерват се. А границата на търпимост на хората е различна. Но граница има всеки!

Знаеш ли, човека който описваш иска точно това да започне война с теб , да има битка, да има сражение.
Не му позволявай , ако ти се включиш по какъвто и да е начин в това, ще му доставиш удоволствие, нещата ще загрубеят. Да ти можеш в момента да спечелиш тази битка. Но тази. Така както той е спечелил предишната. Но войната ???? Ако ти му отвърнеш, това ще го амбицира да продължи да търси начин да ти навреди, да ти направи живота черен, независима дали ще има възможност или не.
Просто го разкарай от живота си , прекъсни всякакви контакти с него , не му обръщай внимание.
Имал съм подобен случай, човек който искаше да ми навреди , направи всичко възможно това да стане , използваше какви ли не методи и похвати. Тогаво исках да му го върна, исках да му причиня доста неприятности, след като ми се отдаде такаво възможност, не го направих , така или иначе той се отказа от всички интриги и прочие, с времето просто се отказа.
Вдигни глава и не обръщай внимание на такива неща, хората не са чак толкова добри колко ти се иска, но ако ти започниш войната - ставаш като тях. Това ли искаш ???

Аз по принцип нямам време да се занимавам с такива



Treating my drinking problem

Ако не зависиш от този човек, нямаш проблеми. В такъв случай времето наистина лекува. Иначе е сложно. Аз бих се замислила и за съд, ако няма как да се защитя сама. Не разбрах само дали наистина си в беда, или питаш по принцип.

Не слушай тези , които ти казват , че само ще отминат-това не е вярно, ако са дълбоко засегнати, а при теб е точно така , защото много време мина..пък не си забравила?
Не съм ти казвала да оставяш в ръцете на господ нещата, а само ти казах да оставиш да мине време-първо , за да помислиш, второ-да събереш себе си, трето-да разбереш, че няма предателство , защото не е трябвало да имаш очаквания и доверие-подбирай хората , на които доверяваш крехките моменти от живота и преживяванията си...казах ти само , че си спечелила, защото си осъзнала нещо навреме...

Като се затръшне врата , обикновенно се отварят порти...

За справедливостта-никога не забравяй и не оставяй доброто непогалено и злото ненаказано, доколкото съдбата не те изпревари, както почти винаги става с мен;А, примери ли? тежките загуби , които не можем и не бива да прощаваме...

За отмъщението-по-добре да липсва такова ,защото отразяването на злото носи още зло! Вярно е, ама следва едно "но"....защото , ако случайността ти навре очевидностите, ако видиш топката на удобен сервис?!Тогава какво, ча си седнеш на ръцете ли?; пък и всяка мъст загрубява по нещо в нас-по това разбираме каква цена плащаме за нещата и хората , на които изключително държим...

За възмездието-винаги го има,независимо дали ти го искаш, или благородно си склонна да и го опростиш; още повече на тази твар , до колкото си спомням нито и е за първи път , нито за последен, съдейки от това , че причиняването на болка, разрушение и подлеенето е нормалното и поведение и състояние...
Всеопрощаването не е човешко качество-ние не сме богове; още повече е прекрасно да сме великодушни благородни и над нещата-на теория.
Но на практика-кървим, и в нас няма капка благородство-с трън да завъртиш....
А чуждите съвети , включително и моите прилягат към конкретната ръка и характер.Ако те съветва овчедушна, незаинтерисована личност, дали тя би усетила какво можеше да загубиш ти?А дали пък наистина личността е толкова широкоскроена и благородна?

Мисля, че хората се борят доста стръвно за интересите си , и често не подбират средствата за тяхното охраняване...И не задължително хората са виновни, защото държавата е абдикирала от механизмите за даване на справедливост и ответ на злото.И агресията , дори и непризнавана и отричана-си съществува, и не е случайно това , щото тук е национален спорт на хората да си завират носовете из чуждите животи, кревати и бизнес, да бъркотят с мръсните пръстенца, със и без повод в душичките на другите...
На Балканите талион "око за око зъб за зъб" няма прогласен, но отмъстителност-понамирвала се е , винаги... ама преди нея завист е покълнала по нашите земи...
Ама това горе-по принцип...; пък към конкретната-май верно по-скоро не си струва....
Аз предлагам да ходим на море!

Ето нещо тривиално: Направи каквото ти казва сърцето!
В смисъл че понякога човек сам знае най-правилният отговор на въпросите които си задава, трябва само да откриеш правилният отговор, този който ще те направи по-силна/силен.
Дори да избереш „погрешният” начин, дори да избереш да отмъстиш, а това да не постигне желаният резултат, все пак всеки греши, най хубавото е когато се учим от грешките си!
Послушай първо себе си преди да питаш другите, все пак човек колкото и да се двоуми между два варианта винаги е по-склонен към единия, отколкото към другия!

..

Все пак си мисля, че няма да намеря покой, ако не се опитам да дам отмъщение на това изродско чудовище , а пък т овремето ще покаже кой прав и кой крив, ако го оставиш, значи си се предала
на шамара с шамар, иначе те продължават да нападат, щото колкото повече нанесени шамари без отговор, толкова по-добре

Единственият начин да се отървеш от изкушението е като му се отдадеш!

Все пак зависи от отмъщението...и от човека

Аз също клоня повече към действието, понеже не обичам бездействието,
особено когато някой ме засегне, но в днешният свят думата Чест е може би
позабравена и повечето хора, предпочитат, когато ги наранят да изчезнат,
вместо да защитят себе си или свои близки.
Може и вроден страх да е, но всички гледаме, ако може да се заобикалят
проблемните ситуации, които някой „психо” ни е стоварил на главата.
Просто все повече се затрудняваме да разграничаваме правилно от неправилно, за това според мен най-добре ще е да послуша вътрешното
си аз и да не предприема действия ако не е готов/готова.

..