егоизъм
3 отговора
468 прегледа
егоизъм
Не трябва ли егоизма да се замени най сетне с взаимно доверие. Защо ... защо непрекъснато разочарованието се превръща в правило, всичко се абсолютизира - истина, лъжа, доброта, лошота, и някъде се изгуби реалността. Все крайности ... Една химична реакция или химична бъркотия с полюси +разум и -чувства. хм
Обратна връзка със Земя
аз се спрях и затворих очи вероятно за да те преживея
Обратна връзка със Земя
аз се спрях и затворих очи вероятно за да те преживея
Re: егоизъм
Фоам, цитирам ти GED Ltd. – „просто тройно правило - ти, предмета и гледната ти точка към него...щом не ти изнася предмета/обстоятелството, а не можеш да го промениш - смени гледната точка, отношението към него”
Та мила, туй на което ти казваш „егоизъм” за човека насреща може да е „въпрос на оцеляване”. Туй, на което казваш „разочарование” ... може да е „безценен урок” за теб. Казваш „... и някъде се изгуби реалността” ... да си питам, де ... и коя точно реалност имаш предвид, щото различните хора възприемат реалността по различен начин. Възприемането на реалността е като възприемането и изживяването на любовта, свободата, достойнството и пр. ... много субективизъм има тук. Опитай да смениш мъничко гледната точка и ще видиш колко по-различна ще ти се види „реалността”. Същността на тази „химична бъркотия” (за която говориш) е Животът! В Хаоса има Съвършен ред! Никога не забравяй, че и двете са съставени от едни и същи химични съединения... И от теб зависи дали ще възприемеш тази „химична бъркотия” като „взривоопасна смес” или „елексир” ... Не можеш да видиш „доброто”, ако не познаваш „злото”, не можеш да оцениш „истината”, ако не познаваш „лъжата”* ... Но най-прекрасното е, че знаеш точно кое искаш да е в повече в твоя живот, какво искаш да бъде и към какво се стремиш .... Тук нещата зависят само и единствено от теб.
---
* слагам кавички на думите, давайки си сметка за тяхната условност
Пращам ти нещичко, дългичко е, сори, но мисля, че си заслужава.
„Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се
разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към
самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: “Татко, съвместния
ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах
нужда. Желая и на теб достатъчно, татко”. Целунаха се за довиждане и тя
тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че
той искаше и имаше нужда да поплаче.
Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
– Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
– Да, казвал съм – и с това нахлуха спомените за времето, когато
изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
– Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз.
– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за
погребението ми – отговори той.
– Докато се сбогувахте, дочух че каза ‘Желая ти достатъчно’. Мога ли да
попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми
го казваха на всеки. – Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се
опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
– Когато си казахме ‘Желая ти достатъчно’, ние пожелахме на другия
достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. – Той се обърна към
мен и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да
изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти достатъчно ‘Здравей!’, за да ти дадат сили за последното
‘Довиждане!’
Той се просълзи .. и се отдалечи.”
И, Фоам, ти си щастлива, макар да не си даваш сметка за това ... изживяла си Достатъчно!!!
Та мила, туй на което ти казваш „егоизъм” за човека насреща може да е „въпрос на оцеляване”. Туй, на което казваш „разочарование” ... може да е „безценен урок” за теб. Казваш „... и някъде се изгуби реалността” ... да си питам, де ... и коя точно реалност имаш предвид, щото различните хора възприемат реалността по различен начин. Възприемането на реалността е като възприемането и изживяването на любовта, свободата, достойнството и пр. ... много субективизъм има тук. Опитай да смениш мъничко гледната точка и ще видиш колко по-различна ще ти се види „реалността”. Същността на тази „химична бъркотия” (за която говориш) е Животът! В Хаоса има Съвършен ред! Никога не забравяй, че и двете са съставени от едни и същи химични съединения... И от теб зависи дали ще възприемеш тази „химична бъркотия” като „взривоопасна смес” или „елексир” ... Не можеш да видиш „доброто”, ако не познаваш „злото”, не можеш да оцениш „истината”, ако не познаваш „лъжата”* ... Но най-прекрасното е, че знаеш точно кое искаш да е в повече в твоя живот, какво искаш да бъде и към какво се стремиш .... Тук нещата зависят само и единствено от теб.
---
* слагам кавички на думите, давайки си сметка за тяхната условност
Пращам ти нещичко, дългичко е, сори, но мисля, че си заслужава.
„Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се
разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към
самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: “Татко, съвместния
ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах
нужда. Желая и на теб достатъчно, татко”. Целунаха се за довиждане и тя
тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че
той искаше и имаше нужда да поплаче.
Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
– Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
– Да, казвал съм – и с това нахлуха спомените за времето, когато
изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
– Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? – попитах аз.
– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за
погребението ми – отговори той.
– Докато се сбогувахте, дочух че каза ‘Желая ти достатъчно’. Мога ли да
попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми
го казваха на всеки. – Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се
опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
– Когато си казахме ‘Желая ти достатъчно’, ние пожелахме на другия
достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. – Той се обърна към
мен и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да
изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти достатъчно ‘Здравей!’, за да ти дадат сили за последното
‘Довиждане!’
Той се просълзи .. и се отдалечи.”
И, Фоам, ти си щастлива, макар да не си даваш сметка за това ... изживяла си Достатъчно!!!