Колко време

Ви трябва да простите на приятел? И колко пъти трябва да прощавате, за да си кажете -стига толкова. Мисля си, че почти всеки (да не кажа всеки) има приятел(и), на който постоянно прощава. Е, наистина не някакви големи грешки или проблеми, но ежедневни неща- например закъснения, забравяне за срещи и празници и... ей такива. Има приятели, които може да виждаш два-три пъти в година и пак да са ти по-близки от други, с които всяка седмица се срещате. Още повече пък тук в нета. Кога някой от тук ти е "приятел"? И колко бързо можеш да си смениш мнението за него?

....
Много е тихо....

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Всичко е извратено в нашето общество...btw какво значи приятел? Мъжете го разбират по един начин, жените по друг...определението е едно, ама ай се съгласи с мен да видим...

къде ми е кокЪла

Незнам за приятелите в нета...
Но в реалният живот разбрах следното:

Приятел е този на когото не се налага да прощаваш...
Приятел е този, който не ти се сърди...и те разбира....
Приятел е този, който не налага своята воля и мнение....
Приятел е този, който в най-тежките ти и слаби моменти гледа на теб с уважение.
Приятел е този, който не те предава.

И аз мислех, че няма такова женско приятелство... но се оказа, че има.....

Имам случаи в които съм отказвала да си променя мнението за приятел повече от 10 години...В продължение на тези години съм прощавала и забравяла на момента проявите на "неприятелство"

Оффф много ме жегна с тази тема.

Ще простя на всеки стига да застане пред мен и да каже :
"Сбърках... прости ми .... Държа на теб като приятел..."
И да не го каже с думи поне в погледа да си личи....

Хайде сега отивам да порева на скрито, че тая история с приятелството ми е "Болна тема".....

A friend is one who knows us, but loves us anyway.
-- Fr. Jerome Cummings

Приятел е този, който ни познава добре, но въпреки това ни обича.

[линк]

Темата ме заинтригува. Имам трима приятели и три приятелки, тук поне. С някои се чуваме, с други си чатим, трети - срещи на имейл. Богатство са те и не мисля, че има нещо, за което да им прощавам, много са свежи, силни са, възприемам ги като връстници, привличат ме... Дано да ми простят, ако нещо съм сгрешила ... Не искам да Ви губя!

от гледната точка, но определено и мъжете и жените говорят за нужда от такъв (приятел). Не зная дали е на място сравнението,но това е като с Бог- различни религии, различни Висши сили,различни идеи и схващания, но в крайна сметка- за едно иде реч.


Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

да не съм Ви разстроила толкова много, колкото споделихте, че Ви е болно.
С първото Ви твърдение не бих могла да се съглася- Прекалено трудно е да сме хора, за да се стремим да бъдем като Бог- безгрешни; но именно в прошката проличават намеренията, взаимните чувства и дадени думи.
Но с последното съм 99% съгласна!!!

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

е поставена. Приведете и необходимите доказателства .
Колко издържа това "въпреки"? Каква е границата му.
Всяко нещо има допустими стойности...

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

сме хората...
Какъв е толеранса на любовта? Не знам отговора, но ми се струва, че е този, който търсите.

....
И все пак. За какво бихте поискали обяснение от тях? Какво не бихте премълчали?

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Любовта? Любовта е уравнение, чиито граници клонят към безкрайност, но винаги имат решение- си мисля аз.
Но при приятелите? При приятелите има други фактори- съпруги (съпрузи) например. Бихтели оставили приятел (или стара приятелка) заради съпругата си- ако сподели с Вас, че не и е приятен? Това съвсем не се случва рядко нали?


Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

"Ще простя на всеки стига да застане пред мен и да каже :
"Сбърках... прости ми .... Държа на теб като приятел..."
И да не го каже с думи поне в погледа да си личи...."


И аз си мислех същото за извиненията, но наскоро
един приятел ме убеди, че извинението прехвърля отговорността
на този на когото се извиняваш. Мисля, че има право.

Може би най-добрия начин "да се извиниш" е да
направиш човека, на когото дължиш извинение щастлив
по някакъв начин.

..... незнам може и така да е .......
случвало ми си е неволно да обидя човек.......
........мина много време и един ден ето така от нищото ми изплува ситуацията и се сетих колко много съм го засегнала.........
запалих колата отидох до тях и звъннах на вратата...
........човека излезна подадох ръка и споделих, че съм разбрала какво съм му причинила и че искренно съжалявам........
Той се усмихна и каза, че отдовна ми е простил..... просто се чудел и чакал дали аз някога ще си осъзная грешката.....

От тогава винаги се замислям и реагирам на момента в който усетя, че може да съм сбъркала спрямо някого.

Но на мен лично досега никой не ми се е извинявал...
Нито след като е сбъркал се е опитал да ме направи щастлива...

Единственото, което правя напоследък е да намалявам хората, които наричам с думата "приятел"...

Според мен прияетел е този, който ти позволява да бъдеш себе си. Така е и с любовта, макар че според мен на този свят няма нещо, в което да не се правят компромиси.

Там където има повече от един човек винаги се правят компромиси. Друг е въпросът докъде всеки е готов да отиде в името на едно приятелство или любов.

А има и неща , които просто не се прощават!

Да, точно това исках да чуя, защото една позната толкова много спори с мен, че си викам аз ли не мога да мисля или...
Та приятелството бавно се завърза и се губи за 1 секунда...

къде ми е кокЪла

В отговор на:

---

Мисля си, че почти всеки (да не кажа всеки) има приятел(и), на който постоянно прощава. Е, наистина не някакви големи грешки или проблеми, но ежедневни неща- например закъснения, забравяне за срещи и празници и... ей такива.

---

Не разбирам защо това те тормози и изобщо наистина ли мислиш, че е нещо толкова сериозно че да трябва да прощаваш?!
Имам малко приятели, но това са хората на които мога да се обадя посреднощ и да им кажа "Имам нужда от помощ!", а те без да питат каво или защо ще са при мен по най-бързия начин.

И още нещо - мъжете (много рядко и някои жени) забравят за празници, срещи и други подобни. Това не е причина да им се сърдя. Ми те са си такива, аз го знам и съм го приела, ако ти не си, май трябва да се замислиш дали наистина ги смяташ за приятели.

В отговор на:

---

Кога някой от тук ти е "приятел"? И колко бързо можеш да си смениш мнението за него?

---

Никога не бързам да си създавам мнение за някой, може би затова изключително рядко си го променям.

писахте, писахте, нищо не разбрах
а очаквам с интерес написаното, защото все на МЕН се налага да прощават
аз нямам какво да прощавам на никого. засега.

но ми е нтересно - аджеба - мен докога ще ме търпят


пишете, бе:)

Винаги казвам и им споделям, ако се чувствам предадена, и по очите ми личи. Рядко се случва, но пък съм способна да простя за това. Зависи много и по какъв начин ще поискам обяснение, винаги ми се иска да е със хумористичен тон, но за съжаление не става. Защо се стремя да изкарам неудовлетворението си маловажно и незначително. Поредния комплекс?

Една приятелка ми подхвърли идеята, че може би става въпрос за разделяне на видове приятелство- служебно, роднинско, по задължение, искренно и т.н. Може би е права и ако направим такава класификация ще е по- лесно да се направи и съответния извод- защо някои хора търпим повече, а на други- малко да кривнат и айде.... адио Рио
А за приятели тук- силно казано, тъй като основата за познанство е имагинерна величина...

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

А Вие защо продължавате да грешите, след като осъзнавате грешката си? Накрая току виж се окаже, че хората са придобили навика да прощават и това да ги отведе до безразличието, а от там и до края на чувствата. Нали знаете приказката за лъжливото овчарче?....

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.