...
9 отговора
373 прегледа
...
Приземявам се.
Тъжно и тромаво.
Всъщност някога
знаех, че мога
да летя
и обичах небето,
а сега са ми кървави
ноктите –
изподрасках лицето
на слънцето
и се сбих
с невъзможните облаци,
дето все ми висяха
пред погледа,
изкопах три
озонови дупки
и се втурнах
да свалям звездите,
да намирам
онези Вселени,
дето уж са за теб
и за мене...
Бяха страшни
космически бури,
светове
подивели от себе си,
супернови, които
поглъщаха
черни дупки
и мъртви планети.
Беше тихо в очите им.
Чуваш ли?
Самота и безверие –
хората
бяха скрили от другите
себе си
и боляха отвътре,
а болката
беше с цвят на небе...
Приземявам се.
И се уча да ходя –
крилете ми
се стопиха отдавна...
Икарите
съществували някога
в притчите,
а небето било обитаемо.
Тъжно и тромаво.
Всъщност някога
знаех, че мога
да летя
и обичах небето,
а сега са ми кървави
ноктите –
изподрасках лицето
на слънцето
и се сбих
с невъзможните облаци,
дето все ми висяха
пред погледа,
изкопах три
озонови дупки
и се втурнах
да свалям звездите,
да намирам
онези Вселени,
дето уж са за теб
и за мене...
Бяха страшни
космически бури,
светове
подивели от себе си,
супернови, които
поглъщаха
черни дупки
и мъртви планети.
Беше тихо в очите им.
Чуваш ли?
Самота и безверие –
хората
бяха скрили от другите
себе си
и боляха отвътре,
а болката
беше с цвят на небе...
Приземявам се.
И се уча да ходя –
крилете ми
се стопиха отдавна...
Икарите
съществували някога
в притчите,
а небето било обитаемо.
Re: ...
na men nqkakva bolka mi napomnq....moje bi na onazi jestoka bolka na tragnalata si lubov,koqto ispitvam sega!!!da....i az tarsih drugi vseleni i az se opitvah da svalqm zvezdi...no qvno sam gre6ala...zvezdite sa krasivi tam gore na nebeto ili pak kogato nqkoi drug gi svalq za teb,a ne ti da gi svalq6 i da nqma koi da gi hvane
da...napomnq bolka tozi stih ....ujasnata izgarq6ta bolka vatre v men 
blagodarq za prekrasnoto tvorenie koeto si napisala
blagodarq za prekrasnoto tvorenie koeto si napisala
Re: ...
важното е да си права.
винаги да си права.
дори и нищо да не остане, важното е да си права.
нали
това е важното
винаги да си права.
дори и нищо да не остане, важното е да си права.
нали
това е важното
Re: ...
Поздрав за една от любимите ми поетеси!Днес и аз се приземих,тъжно и тромаво,но се надявам отново да мога да пърхам поне няколко сантиметра над земята.За Слънцето почти не смея да мечтая :( Но пазя крилете си ,сигурна съм,че и твоите са още цели :)Все ще грейне и за нас :) Страхотен стих,мила!Само четири думи,а сякаш усещам приземяването.И това,че хората са скирили себе си от другите и живеят в самота и безверие, и болят отвътре/страшно хубаво си го написала!/ ,и болката е с цвят на небе ,и прохождането ,което идва на мястото на летенето- сигурно трябва да копирам целия стих,за да покажа кое точно ми харесва в него,а той ми харесва целият!Удоволствие е да те чета !Поздрав!
Re: ... наивно...
Наивно?!!..
Но аз вярвам
в такива неща –
че птиците
могат да плачат,
че вятърът има ръце
и в това –
че звездите са обитаеми.
Наивно...
Че хората са деца
и само за малко
са лоши
и само така – на шега,
понякога само –
жестоки.
Наивно...
Че всичко ще бъде
наред
и няма да е възможно
деца да умират
от глад,
а старци да си проклинат
дните.
Наивно...
Нали още сме
млади и силни
и света е за нас,
а планините
е лесно
да бъдат повдигнати?...
Наивно...
Знаеш ли, че са нужни
само три
добри думи,
за да стоплиш
сърцето
на другия
и да върнеш мечтите
в живота му?
Наивно...
Че има щастлива любов –
споделена и сбъдната.
Че смъртта не е изход
и оправдание...
Забрави този мост
има време –
реката ще чака
и ела –
по-наивно
не може да стане-
в полунощ
ще си хвърлим оковите
и ще тръгнем
към мястото
преди Рая...
Наивно?!!
Но аз вярвам
в това –
за всеки си има
написано нещо
в голямата книга –
Съдба
и ние всъщност
наужким сме грешници.
Но аз вярвам
в такива неща –
че птиците
могат да плачат,
че вятърът има ръце
и в това –
че звездите са обитаеми.
Наивно...
Че хората са деца
и само за малко
са лоши
и само така – на шега,
понякога само –
жестоки.
Наивно...
Че всичко ще бъде
наред
и няма да е възможно
деца да умират
от глад,
а старци да си проклинат
дните.
Наивно...
Нали още сме
млади и силни
и света е за нас,
а планините
е лесно
да бъдат повдигнати?...
Наивно...
Знаеш ли, че са нужни
само три
добри думи,
за да стоплиш
сърцето
на другия
и да върнеш мечтите
в живота му?
Наивно...
Че има щастлива любов –
споделена и сбъдната.
Че смъртта не е изход
и оправдание...
Забрави този мост
има време –
реката ще чака
и ела –
по-наивно
не може да стане-
в полунощ
ще си хвърлим оковите
и ще тръгнем
към мястото
преди Рая...
Наивно?!!
Но аз вярвам
в това –
за всеки си има
написано нещо
в голямата книга –
Съдба
и ние всъщност
наужким сме грешници.
Re: ... наивно...
Ще стане хубав свят!
Какъвто го направим – всъщност –
в началото ще нарисуваме
земя,
защото нещо трябва да е
твърдо
и сигурно, и наше –
небеса
отгоре ще поставим,
за да има
простор за птиците
и хоризонт
в очите ни
(тук няма рима),
а после – светло слънце
и декор
от облаци,
но не дъждовни.
Ще бъдат топли нощите –
ще палим буен огън
и прилепи ще има –
за разкош,
ще си измислим и треви,
но пролетни
и цъфнали липи –
без нито грош
в джобовете си
ще се скитаме
в земята ни –
без влакове,
автомобили
и асфалт,
без светофари
и часовници –
безименни
по лична карта,
номер и адрес...
Ще си измислим пътища
и ветропоказатели
и кораб
за голямото море,
което ще преплуваме –
обаче –
ще нарисуваме
червени брегове
и сини планини –
наопаки
на всичките неверници –
ела –
ще бъдем аз и ти,
ще има и безвремие
и хиляди,
и хиляди звезди –
земята ни ще бъде
пренаселена
с мечти,
наивни
точно като нас...
Ще стане хубав свят.
Не вярваш ли?
Да тръгваме.
Какъвто го направим – всъщност –
в началото ще нарисуваме
земя,
защото нещо трябва да е
твърдо
и сигурно, и наше –
небеса
отгоре ще поставим,
за да има
простор за птиците
и хоризонт
в очите ни
(тук няма рима),
а после – светло слънце
и декор
от облаци,
но не дъждовни.
Ще бъдат топли нощите –
ще палим буен огън
и прилепи ще има –
за разкош,
ще си измислим и треви,
но пролетни
и цъфнали липи –
без нито грош
в джобовете си
ще се скитаме
в земята ни –
без влакове,
автомобили
и асфалт,
без светофари
и часовници –
безименни
по лична карта,
номер и адрес...
Ще си измислим пътища
и ветропоказатели
и кораб
за голямото море,
което ще преплуваме –
обаче –
ще нарисуваме
червени брегове
и сини планини –
наопаки
на всичките неверници –
ела –
ще бъдем аз и ти,
ще има и безвремие
и хиляди,
и хиляди звезди –
земята ни ще бъде
пренаселена
с мечти,
наивни
точно като нас...
Ще стане хубав свят.
Не вярваш ли?
Да тръгваме.
Re: ... наивно...
naivno......vsi4ko e tolkova naivno.....boli me i men taka naivno.....naraniha me....vse taka naivno......6te zabravq vsi4ko....pak taka naivno..
krasiv stih-pozdravqvam te!!!celuvki