Какво да правя?

Много Ви моля, не се шегувайте в темата, наистина съм "закъсала"...

Съпругът ми е пълен простак. Живеем от 15 години, имаме дете. Запознахме се като студенти...
Той никога не е бил нежен или романтичен, но напоследък (последните години) стана непоносим. Лош. В пълния смисъл на думата. Търпях заради детето ни, което е на 15 години...но вече не издържам. На всичкото отгоре и пие. И има ужасно пиянство. Не, не ме бие, но ме тормози психически - обижда ме, нарича ме каква ли не (без основание), а после уж не помни... Прави всичко това пред детето, а то вече взе да се прави, че не чува и не вижда - май свикна с тези наши отношения. Няколко пъти се опитах да си отида, но той винаги ме спираше и обещаваше какво ли не...
Какво да правя? Ако се разведем, ще трябва да започна от нулата - в друг град...дали ще успея? Как да причиня това на сина си - да му отнема стаята, приятелите, училището...а и дали той ще се съгласи на всичко това...
Понякога ми минават доста черни мисли...добре, че не съм достатъчно смела...

Моля Ви, кажете мнението си...От доста време Ви чета (и събирам смелост да опиша всичко това) и мисля, че повечето хора тук са сериозни...
Не искам съвет и не Ви натоварвам с това, просто кажете Вие как бихте постъпили на мое място...

Просто трябва да се разделите..няма друга алтернатива, положението ще става все по-лошо и накрая съвсем ще се съсипете. ще бъде оздравително и за тримата една раздяла и развод...е, ще има грозни сцени, но се преживяват...а живота ще продължи и след това..спокойно

Сложен казус.

Бих поговорила със сина си. Ще му кажа как се ч-вам. Ще решим заедно.
Няма ли алтернатива да останете в същия град?
Това, "заради детето" не е ли някакво твое оправдание, за
това, че се страхуваш от непознатото, че така е "по-лесно" (преодоляването на навика винаги е по-трудно,отколкото запазване на статуквото.)
Смяташ ли, че сина ти се ч-ва добре в тази обстановка и не мислиш
ли, че някой случаен ден той ще "отлети" от сем. гнездо, а ти
ще останеш с още по-> проблеми?

Това с "черните мисли" също е лесна алтернатива.

Сигурно изпитваш 4-ва към съпруга си, но те в голяма част са следствие
от навика, а ако се махнеш от всичко, което ти е познато и с което си свикнала, след известно време ще забравиш и ще свикнеш с друг начин на живот, вероятно мн. по-добър за теб и детето.

"Господ ни е наказал, като ни е дал избора".


Искрено ти желая късмет!

Не зная...И аз мисля така, но винаги оставам, когато ми обещаят...това е ставало десетки пъти...
Може би трябва да събера смелост...

Ни мисля, че синът ми ще разбере. Твърде късно е. Както казах, имам чувството, че вече свикна и ...надявам се, че не мисли, че във всички семейства е така...
Всъщност, не се оправдавам. Имам брат, който може да ми помогне да "се изправя на крака" в друг град, но не искам да го правя...цял живот (15 години)съм живяла тук и...знам ли...толкова са сложни нещата...градяла съм дом, семейство...
Напоследък си мислех точно това - че един ден той ще отиде да учи някъде и този ден е съвсем близо... и после...какво ще правя аз после?

Единственото чувство, което изпитвам към съпруга си е омраза.

Изчакай още, пък може да почне и да те бие!

Ако наистина мислиш така горко на жената на сина ти, че и на него в същата степен. Дай му и друг пример. Ако не за себе си направи поне нещо за него.


[линк]

аз бях в подобно положение - далеч по-леко от твоето - почти 3 години, без деца. и това при положение, че винаги съм си мислила, че на мен не може да ми се случи такова нещо. е, след 4 опита се махнах. и съм много щастлива, че го направих. само ме е яд, че загубих толкова време.
трябва да следваш собствения си път и да търсиш щастието. а в случая имаш и дете. определено трябва да говориш с него. той никак не е малък, при това.
гарнтирам ти, че много бързо ще се оправиш - в момента, в който трябваа всеки ден да се справяш с много неща, много бързо си стъпваш на краката - и физически, и психически. а пък да знаеш колко е хубаво да се чувстваш спокоен и отново себе си...
успех!

.... удивлявало в някои хора ! Че може да търпиш подобно отношение заради каквото и да е ( в случая заради детето) ... !!!
Нима си мислиш че на детето ще му е по-добре да има семейство в което нещата стоят по начина който описа ? Или си мислиш че тези ваши отношения ще останат скрити за едно малко дете (дори когато то се прави че не ги вижда пак ги изживява )?
Не мога да ви разбера и това е....
Първо не знам защо трябва да се местиш от града ? Нито да разделяш детето от хората с които е свикнало... Просто се раздели с господина и точка - няма да сте нито първата нито последната разделена двойка.
Спирал те... връщала си се... и сега какво ? Пак ли се притесняваш че ще направиш същата грешка ?
Бъди малко по уверена в себе си и му тегли една майна... мисля че е крайно време


когато си на земята - небето не те привлича

Търпението понякога наистина води до необратими процеси...не трябва да те е страх от неизвестното, защото много пъти си се хвърляла в него със смелост, а сега те е страх. Отивай си от този човек и не си помисляй да се връщаш. Не мога да разбера, какво те е накарало да не се си тръгнеш, да знаеш много търпелив човек ще си! Аз не бих изтърпял такъв тормоз, не само, че не бих останал и 1 минута с такъв като твоя мъж, а аз съм виждал и жени с подобни нарави...
Поговори със сина си и вземете решение, какво да правите, както го каза на нас така го кажи и на него той ще те разбере! Успех и не му мисли много все пак става въпрос за твоето здраве, за товя живот...

къде ми е кокЪла

Първо не бихме се омъжили за един такъв простак ( както ти го наричаш). Ако сте се познавали още като студенти и ти казваш, че никога не е бил нежен, защо тогава си се омъжила за него?!

Ако пък после е станал такъв грyб, значи е трябвало като видиш, че не се поправя, да го напуснеш още тогава.

И сега не е късно!

Според мен по-добре сама, отколкото с един такъв. А и не мисля, че е добре за едно дете да живее в такава обстановка по принцип.

И защо да напускаш града? Ако си имаш работа , едва ли ще ти е трудно да започнеш отначало.

Много неприятно. Щом и преди е бил простак, значи ти си го харесвала такъв. Сигурно има неща, които харесваш у него. До голяма степен ти си тази, която го е научила да се държи така с теб. Казват, че хората се държат с нас така, както им позволим да се държат и ако не сме виновни за някои случки в живота си, то за отношението, което получаваме от някого винаги сме виновни, ти просто си много търпелива. Доколкото разбирам той те обича по негов си начин - това, че не те пуска да си идеш и това, че се преструва, че не помни обидите, говори за чувство на вина от негова страна, макар и това да не е достатъчно.
Аз винаги съм ЗА това да се спасява брака до последно. Мои приятели, които са били на ръба да се развеждат, винаги съм ги съветвала да не го правят. Явно той има проблеми някакви и алкохолът също му е проблем. Не би ли могла да поговориш с него за неговите проблеми и да се опиташ да го разбереш. Знам, че всеки си гледа предимно от своята камбанария и е егоистично настроен и това винаги се превръща в спънка в отношенията.
С една дума опитай всичко преди да решиш - разговори, консултации, разбиране. Като чета мненията преди моето, сигурно моето ще се стори глупаво, но аз съм оптимистка по принцип. Дай му някакъв последен шанс, ултиматум, направи нещо, което да го разтърси малко и да осъзнае какво ти причинява.
Успех!

все пак да погледнем на семейството като цяло. Защо той те обижда и пие ?
Намери причината - приложи "лекарството" ? В момента като те чета - виждам егоист. Така може да спасиш себе си, но не и семейство.

Трудно е в нещастно семейство да расте щастливо дете.
Трудно е в семейство без любов да се въпитават добродетели.
Трудно е да се мисли за бъдещето, когато настоящето непредвещава нищо добро.
Трудно е да трябва да "търпиш" човека на когото си се обрекла за цял живот.
Трудно е да вярваш в идеали, когато всичко ти се вижда безсмислено.
Трудно е да помислиш за промяна, когато толкова време всичко си тече в една посока.
Трудно е да разрушиш моста след теб и да гледаш с надежда напред.
Трудно е!И толкова други неща са трудни.
Може би няма нищо по-трудно от това да вземете решение за себе си- Какво Ви прави щастлива? Как искате да изживеете живота си? Какво искате да напрвите? Какво да дадете на детето си?
И тогава да тръгнете в избраната посока, без съмнения за взетото решение!
Опитали сте по един начин- ако не Ви харесва не търсете причини да продължите така;ако Ви харесва -.....
Всичко веднага не може да се направи- подредете приоритетите си и сама ще прецените!

Живеем тук и сега!Щастлива ли сте?
Кураж!

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Ако решиш все пак да се разведеш - не мисля, че ще трябва да "започваш от нулата" или "да се местиш в друг град" имаш правни възможности да не го направиш - стига разбира се да не си заплашена физически. Можеш да поискаш развод по негова вина /все пак пие, обижда те и т.н./ и присъждане на издръжка - за теб и детето ти, както и да поискаш предоставяне ползване на семейното ви жилище - в случай, че не твое собствено.
Ако все пак решиш да останеш - намери си любовник - животът ти ще стане по-хубав и току виж си придобила смелост да напуснеш мъжа си.
Успех !!!

Здравейте! Позволете да кажа моето мнение по въпроса. Минах по този път и знам, че децата искат нормално чувстващи се родители, а не подтиснати и унизени. Освен това им трябва положителен пример в живота. Сина Ви няма да разбере саможертвата Ви, но може да Ви види как спасявате достойнството си, как се справяте сама, което е абсолютно сигурно. Всяко отлагане е само губене на време и задълбочаване на проблемите.
Успех!