Страх от самота или

Страх ме е, че ми харесва да живея сама.

В това няма лошо. И аз изпитах същото до неделя, когато открих "бебето в себе си".Имам двама сина - 14 и 17 г.Аз съм На 38г. След 18г. побоища,скандали, обиди,изневери, предателства и всички екстри, много осъзнато го изгоних. Сега е на квартира, естествено наблизо, да съм под контрол.Живея в мое жилище, по-точно на мама, но мама живее в моето.Самата моя мама и негова тъща , 2години след смъртта на тати откри любовта на живота си и то на 58 години, та ние стебе ли няма!

Що пък да те е страх да живееш сама?

Направо си е живот с всички екстри.
Никой не ти пили на главата, не притреперва , като есенно листо рано напролет, не се чуди изпод коя шумка скандал да изкара.

Хлапетата радостни и щастливи. Какво му трябва на човек?
Трябва му ведрина и спокойствие.

Първите години самотата много ми тежеше.
Вече свикнах, но продължава да ми е гадно-особено вечер, когато няма с кого да поговориш или сутрин-когато няма с кого да си изпиеш кафето.
Гадно е.
Въпрос на вкус и на избор.
Или на късмет.

Преди години във един фризьорски салон се заговорих с един господин на съседен стол. Разказваше каква усойница била втората му жена.
Аз на шега го попитах:"Защо се е женил тогава???"
Той много сериозно ми каза :
"Момиче , няма по-страшно нещо от самотата ..."

И беше прав....

И защо те е страх? След като нещо ни харесва, защо трябва да го опошляваме, натоварвайки го със страховете ни?
Бих искала един ден да срещна глупакът, които е решил, че самотата е нещо лошо. Самотата е велико изкуство, което малцина могат да практикуват. Което малцина обичат също. Ти си една от щастливките и си седнала да се страхуваш?

Изкуството да простиш всичко и жаждата да живееш са недосегаемо съвършенство.

Какво съвпадение
Самотата вали в прозорците, е то беше тишината ама ....

аз се спрях и затворих очи вероятно за да те преживея

ама рядко ми се отдава да я практикувам за дълго...

Не се оплаквам от сегашното състояние, щастлива съм... но и от самотата не се оплаквах - и тогава бях щастлива. Просто по друг начин.

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.

Засега не само, че не ми пречи, но и не ми е неприятна. Дали защото е така отдавна, дали защото съм темерут, ама какво по-хубаво от това да не даваш сметка никому за настроенията си, за действията си, за намеренията си - като искам да съм намусена - няма проблем, като ми е весело и си пея фалшивко - пак няма, като искам да видя някого - чудесно, като не искам - просто не го/я/ги виждам, като искам да работя - никой не ми пречи, да почивам - както и когато го реша, а и в ежедневните занимания си е едно облекчение - мога да оставя масата неразчистена и мръсните съдове за следващия ден, мога да готвя, а мога и да не го правя - няма пред кого да се правя на домакиня, готвачка и изобщо на такава, каквато не съм. Детето е вече на близо 19 и ако не му харесва мама, да си намери жена и тъща.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Самотата, приета в големи дози, променя силно човек, и то негативно.

Не съм съгласна, разбира се
Зависи винаги от човека, а една негатвина промяна показва само, че става дума за нежелана или насилствена самота. А ние не говорим за такава тук

Изкуството да простиш всичко и жаждата да живееш са недосегаемо съвършенство.

Самотата-форми и проявления.
Начин на употреба.

Интересна тема

Не живея сам, но съм самотен...абе жУвот

ама много ми харесва да живея сама... само дето не ме е страх. Каквото дойде! За какво да се притеснявам и страхувам предварително за нещо, дето не знам какво ще е и как ще се нареди, м?
Впрочем убедена съм, че ако човек си е самодостатъчен - ще е много по-пълноценен и в едно партньорство. А ако вечно има нужда някой да му запълва времето или пространството... все едно ще е дали е сам или с някой - пак ще се чувства нещастен и непълноценен.
А теб от какво точно те е страх?

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Няма желана самота.И е ужасно да си самотен.Ама ужаснооо!

Има желана самота и желано усамотение - двете са различни, първото е по-рядко но все пак го има!

Non nova, sed nove.

към самота и да си самотен не е едно и също.

В определени моменти от живота си човек изпитва нуждата да остане сам, да направи някаква ретроспекция на живота си, да си извади съответните изводи, да начертае план за бъдещето... или просто да си почине от човешката навалица около него.
Има хора, които приемат отшелничеството като начин на живот по съвсем различни съображения. И повечето го правят съвсем съзнателно, с радост.

Да се чувстваш самотен е нещо съвсем различно. Това означава да се стремиш към нещо определено - адекватен човешки контакт - и да не го получаваш.

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.

Така е, Hell, уви...

и на мен започна да ми харесва , в началото след като ме заряза мнооого се тръшках аз , то беше страх, то беше паника ... но нещата някак се нареждат по новия начин , все по-често се улавям, че ми е добре сама ... така, де, с детенце, но без мъж .. днес се хванах да си мисля как ще ми е гадно някой да ми е мотае наоколо и да ръси косми през уикенда - простете за реализма, но мъжът ми го правеше :-)
е, когато се наложи да вдигна нещо тежко или ми се прецака РС-то, тогава друга песен пея, но я пея не по-дълго от час :-)
да обобщя- спирам се на варианта "мъж за временно ползване" , понеже , признавам за някой неща си е нужна мъжка ръка ... и там други части ;-)
и няма да се оправдавам, че ми харесва така пък

утре- пак на работа :(

Мммммм, да, ами, регистрирай се, за това не се изисква особена смелост