експеримент/и

ще обявим точно време
ще обявим
след звънеца времето ще е точно
дзън
казах ви
ако почакате още малко ще обявим точно време
ще почакате
времето е наше
дзън
обявено точно време
ще обявим точно време
почакайте
дзън
обявено
времето е точно

allomorph

виадукт подземен
като пътят телесен
всмуква човешката съдба
от теб, от мен
втечнените погледи
зад светлина на решетки
очите на то блестят
и подмамват младостта

allomorph

keep rollin:

mm

кулата на замъка
дъската на оградата
кривият крак на стола
три карти в перспектива
на ръка -
протегната или свита



allomorph

Да, там е така.

Развитие


(нещо като отговор)

Влачиш се като плужек
земя на шир и длъж
толкова широка
хора най-различини
Успехът е съизмерим с желанието
Опън сорс, код, Уиндоус, сървъри, mp3
всичко е бяло, защото е безразлично,
някакво щастие,
интелект, който

"си върви по релсите
релсите се въртят наобратно
в затворена спирала.
"

и нищо!

Тогава един ден,
някаква друга спирала те помита,
към необятното,
към необяснимото,
правиш крачка в страни,
отказваш покана,
приемаш друга
и си там,
не там,
не на шир и длъж,
там....
в тъмнината на слънцата
където кипи друг живот
не се усещаш обаче
върнал си се обратно
бил е просто един миг
земя на шир и длъж
всичко е бяло, защото е безразлично
А БОГОВЕТЕ СА ТАМ ГОРЕ
и се смеят на нашето нищожество!

да, нещо такова
но какво друго можем да правим
"отвъдното" е шега
ако то беше за нас
щяхме да сме там

allomorph

тиха баба спи край воденичка
ах баба, ах ранобудна птичка
от първа звездица още сънят
я прегръща и баба спи
като за петолъчка:

ударница бе тя на време
с медали препасана засмяна
първа смяна мадама
тъй де, другарана;

а на колко сърца баба е
другарувала, ех, ех
комсомолска бригада
станете юнаци
машините затегнете
и на рапорт излезнете:

прохода на републиката
да си закопаем
камък в желязото
да си обрагаем.

allomorph

black eyes
black glasses
black soul
yeah
walkie-talkie man
will steal your soul from you

allomorph

А

само миг
и сърцето ти е мое
сърцето ми е твое
не е мое - нито е твое
само миг
клепачи
устни в миг
миг очи
отворени
затворени

allomorph

B

само миг и
сърцето ти е мое
сърцето ми е твое
не е мое - нито е твое
само миг
и миг клепачи
дихание миг със нос
затворен миг в ръцете
в крака преплетен
миг бял с черни очи
прозрачен миг
миг отблясък
миг желание

allomorph

conditioning

това се случи толкова отдавна
и макар всеки ден да бе упражнение
мъчение бе за душата пътят
който ще да търси липсващите дни
край изворите в кратките почивки
където е разпръснат смисълът в калта
и водата прелива безучастно.

какво да правиш, изкаляй се до носа ако искаш,
ще усетиш ли пак радостта
и ще почувстваш ли вдъхновение и сила
както за първи път
споменът дали ще те обземе
или ще се оставиш на забравата
защото всичко което имаш
е сега това.

въпросът основен:
къде съм тръгнал и чий пратеник съм аз.
и ако този път за мен, със мен, при мен аз съм
защо изобщо тегля тежест в себе си на таз земя
затова
аз научих се да бъда нов пътник.
пътища вече нямаше, нито олово в моята душа.
защо змиите да са опасни.
или защо
твоите думи да ме отравят.
аз калих се вече и скрих петите си от теб.
така ще продължа
и не ме интересува.
нито бъдещето ти, нито големият ти план.
всичко, което има ще се случи.
но моят джакпот е изтеглен сега от вечността.
затова поех аз пак уверен
и по-задълго застоявах се в мига
когато чувствах себе си свободен
от теб , от вас,
и от всичките деца; от пакостите,
желанията гръмки, които трябвало
за мен, за нас,
и за душата
това да правя и това да бъда аз?!
нищо не е вярно,
преди днес аз погледнах
и ако поговоря с него
сигурно той ще одобри
защото винаги ще има какво да става
но кой е казал, че ставащото е в свобода.
и никой няма да бъде там тогава,
защото всички вие сте сега.
не изпълнявайте живота си
заради припозната радост,
и собствената ви тъга.

allomorph

:)имаше една песен..." Миг, само миг , за миг сме на Земята. На любовта е сянка самотата:)

да, но по-добре да не споменаваме останалата част на песента.

allomorph

retarded state of consciousness

дете
звезди изгряват за теб нощ
дом е небе
погледни далечина
спомни си предишни съществуване
всичко е светлина
вселена
ние
в сърцето ти
океан облаци
завръщаме се
изпаряват се
от теб
ветрило разстила се
дълбоко в гора
събуждаш се
кипарис зелен
лице оживено отблясъци огнени
вертикално нагоре
сажди летят
издига се димът
в спирали
погледни
очи
време
огледала са
на космоса
нашият дом
деца

пп: addictive

allomorph

Пишеш страхотно! Поздрави!

не бих казал, просто експерименти, изследвания, и задраскване.

allomorph

защото луната е толкова ясна
и небето, толкова тъмно синьо
ако знаех че ти гледаш като мен..
и това е любовта

хоризонтът там можеш да полегнеш
и да сънуваш облаци от злато
помисли. черното в теб
докосва диамантите на света
хоризонтът е прорязване
и огнен вик в безкрая...
нали знаеш
като да си говориш сама

тихо към себе си

"кажи си"
нали го чуваш
кой е при него
за него
"грижи се"

svetlina

утринната роса ми намокри цигарите
чакам изгрева на Слънчо
аз пак съм щастлив

allomorph