СВОБОДАТА!

Напоследък все по често се замислям върху това: “Какво е свободата? Кога човек я вкусва? С кого върви тя ръка под ръка? Дали човек може да познае абсолютната свобода? Има ли такова понятие изобщо?”
Май станаха много въпросите, но ми е интересно. Това е.
А вие свободни ли сте или как разбирате понятието свобода? И трябва ли човек да се бори за свободата си? Не визирам нищо конкретно, но смятам, че въпроса, който ме вълнува е важен за всяко живо същество. Защото в днешно време към всеки един от нас идват неща, които се мъчат да ни вържат по един или друг начин и ако им се поддадем, това може да се окаже пагубно за нас. A съм познала за мен конкретно, че няма нищо по сладко от това да си свободен! Но това е дълъг процес, който ще ме следва през целия ми живот навярно. Да търся да бъда свободна или да воювам за свободата си!


Бъди себе си, открий себе си!

Ами драга ми "звездичке",
преди да тръгнеш да преоткриваш топлата вода прочети
Хегел. Той го е казал с две думи.
"Свободата е осъзната необходимост".
Успешен ти ден.


Staying between prediction and inference

Свободата, не можеж да я вкусиш и усетиш истински. До момента в който не я загубиш!
Пожелавам, " ТЯ" винаги да ти бъде спътник в живота. Придружена от "вярата" и "любовта"

Истината е някъде по средата!

Онази, която ме интересува
познавам
отстоявам в дневни битки
които подбирам съзнателно
е
свободата на мисълта.
Останалите са производни.
После,
свободата не е точка.
Представи си я
като пътуване
без крайна дестинация
в избрана посока
сортирана компания..

колко пъти
казах
избор

За себе си, конкретно
възможността да правя избор
е фундаментална !

(букета от ограничения: в локацията, обкръжението, познанието и опита е различен за всеки.. и добре че е така)

Свободата на мисълта ми най-често конфликтува с очаквания извън мен. Ако подозирам за тях, стандартно е да ги зачета. Не ги ли познавам, лесно ги пренебрегвам или изключвам.

Manahmanah

Свободата - някой цял живот жадуват за нея. Аз я имам,а не ми е нужна и понякога се чудя какво да я правя....

Ето ти пример за свобода на едни за сметка на други



А свободата е усещане. Ако го нямаш нито пари нито блага нито власт могат да го заменят.

shootsayer-the fall of iconoclast

Свободата Интфайнчо,

е на върха на копието .....


Staying between prediction and inference

Надявай се Свободата е в ума и разбирането. Пък дали ще си със щита или на щита са само варианти Копието е демоде. Аз лично за АКМС със 100 заряден пълнител



shootsayer-the fall of iconoclast

Да вярно е, че първо трябва да си осъзнал нуждата си от свобода и да следващата стъпка да не преставаш да си сверяваш часовника, т.е. да я търсиш.

Бъди себе си, открий себе си!

Прав си и загубата също е градивна движеща сила, която ни кара да търсим да бъдем активни и да не се примиряваме с положението, в което загубата ни е поставила, а да търсим промяна, в смисъл да променяме понякога и погледа си, да осъзнаваме защо сме в това положение и как можем да излезем от него.
А съм уверена, че този, който я копнее и я търси тя ще му бъде верен спътник, макар и понякога човек да минава през скърби, то в един момент слънцето изгрява и отмива мъката и се възцарява свободата, заедно с любовта надявам се.

Бъди себе си, открий себе си!

Ами зарадвай се на това, което имаш тогава. И я цени, защото тя може и да ти избяга в един момент.

Бъди себе си, открий себе си!

Много е сладка, но това май е пример за слободия, а не за свободата, защото дали свободата на едни е за сметка на други?
Да прав си, че свободата е усещане вътре в теб, което е много осезаемо за този, който има сетива да го съзре и преживее. И нищо материално от този свят не може да ти донесе така бленуваната свобода, която е част от теб самия, пространство в теб, което непрекъснато трябва да завладяваш.


Бъди себе си, открий себе си!

Не мога да се въздържа да не цитирам "Адвокат на Дявола" Дано имате търпение да го прочетете.

Да си свободен означава да не се налага да казваш "Съжалявам".
--
Свободната воля е като крилете на пеперудата. Докоснеш ли ги и вече не летят.

*******************

Много го обичам тоя филм и ще си позволя още малко цитати от него, които излизат от темата. Има и някакво друго звучене, когато го четеш, а не го гледаш.

Наблегни на яростта! Яростта освобождава. Тя е последното убежище. Тя е най-пълното разкриване.
--
Вината, моето момче, е като торба с тухли. За да се отървеш от нея, просто я оставяш. За кого носиш тези тухли? Заради Господ? Заради него? Сега ще ти разкажа нещо за твоя бог. Той обича да гледа. Обича и да се шегува. Дава на човека инстинкти. Невероятен дар, но какво прави след това? За собствено забавление... За свое собствено, космическо, безчувствено забавление той създава забранителните правила. Най-големият майтап във Вселената. Гледай, но не пипай. Пипай, но не опитвай. Опитвай, но не гълтай. И докато вие се опитвате да спазвате тези правила, той си съдира извратения задник от смях. Господ е темерут. Той е садист. Той е гаден хазяин. Да го боготворя? Никога! По-добре цар в ада, отколкото слуга в рая. А защо не? Аз съм на земята с вас още от първия ден. Поощрявах всяко ново усещане, което човекът откриваше. Интересувах се от хората и никога не ги осъждах. Никога не съм ги отхвърлял, въпреки несъвършенствата им.
Аз съм фен на човека!
Аз съм хуманист. Може би последният хуманист.
--
Напрежението. Напрежението променя всичко. Някои хора се концентрират, когато ги притиснат. Други се пречупват. Ще заработи ли талантът ти, когато трябва? Ще издържиш ли на натиска? Ще можеш ли да спиш нощем?
--
Не се надувай. Няма значение колко си добър. Трябва да им идваш изневиделица. Трябва да изглеждаш малък. Безобиден. Да бъдеш никой. Да си глупакът, мухльото. Без претенции. Виж мен. Винаги са ме подценявали. Не приличам на господаря на Вселената, нали? Това е единствената ти слабост. Външният вид. Аз съм ръката под полата на Мона Лиза. Аз съм изненада.
--
Обществото толерира алчността и човекът започва да разделя атомите със силата на желанието. Егото му става по-голямо от катедрала. Само го свържете с оптичен кабел към Света. Поръсете тъпия му сън с малко позлатени фантазии и той става император на желанието. Става свой собствен бог. И после какво?
... - Тичаш в грешната посока!
- Майната ти!...
Няма време за мислене, за подготовка. Непрекъснато правим фючърсни сделки при положение че няма бъдеще.
Изпуснахме управлението.

Може и да е вярно. Може би Господ си играе с хората. Може би той просто не е достоен.
---
Следвай инстинктите си!
Може би ти е дошло време да загубиш.

\m/ (-I-) \m/

Всичко звучи, толкова истинско, толкова силно. Всички тези редове, те обгръщат и завладяват........Но във всичко това, няма нищо ВЯРНО
-ЯРОСТА! Това е пълно отсъствие на осъзнаващия "Свръх-АЗ", и изцяло отдаване на първичното "ТО". Накратко се лишаваш от човешкото и се отдаваш на звяра........ Това едно напълно деструктивно и вредно за човек и околните състояние.
-ВИНАТА! Написаното за вината, пък е апсолютна безсмислица. Аз може да съм апсолютен атеист, и пак да изпитвам вина. Бог, не е константна величина в това уравнение. БОГ, НЕ Е РАВНО НА ВИНА
- СЪЖАЛЯВАМ! - Мога да кажа случайно изпръсканата от мен старица. Без това да ми пречи да се чувствам свободен.
-СВОБОДНА ВОЛЯ!- Сатана, май обича да говори за свободната воля... Защото ни завижда, че ние я притежаваме а той не.........
Не ми се занимава, с по долните цитати! Може да звучат силно, но са апсолютна безсмислица.

Истината е някъде по средата!

Дали си гледал филма.. не зная...

Това е светът на Дявола просто.

Всички тези думи са избълвани от него чрез устата на Ал Пачино. Той през цялото време се опитва да подскаже на Киану Рийвс, че се поддава сляпо на желанието и суетата си. Киану като адвокат действа безскрупулно, освобождава престъпници, воден от жаждата за непрекъснати победи и от вечната човешка суета. А накрая пък как завършва... поуката е, че суетата е неизкоренима и дори да имаме шанс отново да избираме, пак ще се поведем сляпо по нея...

Тhe vanity. Definitely my favourite sin.

Дяволът през цялото време създава провокации... и единственото, което може да направи, е да чака нашият избор... и не може да ни помогне, даже да иска... Щото нашата свободна воля е нож с две остриета - нашата благословия и нашето проклятие.

\m/ (-I-) \m/

И да добавя в заключение на тая логика - да си свободен значи да правиш така, че да не се чувстваш гузен от постъпките си, защото вината тежи, забавя и ограничава в крайна сметка.

\m/ (-I-) \m/

Да избора наистина е от решаващо значение, но дали винаги може да направим точния и добър избор? Може би и това е в развитие, а зависи и от това доколко човек познава себе си и може ли да прецени правилно ситуацията в която е попаднал.
А наистина това, което описваш за свободата е точно така. И продължителността на това пътуване е само един човешки живот - ни повече, ни помалко.

Бъди себе си, открий себе си!

Зная, че това са цитати от филма. И затова, не коря теб.

Истината е някъде по средата!

ха-ха, взе да ми става интересно, но някои неща са малко прекалени, но като се има предвид автора май не трябва да му се връзва особено човек.
/не става въпрос за теб Сладурке/
-Яростта - какво освобождава тя? Тя по скоро е пожар, който гледа да подпали и увлече и отсрещната страна, което е много лесно според мен, освен ако човек не се е научил да се владее и да не дава ухо на несправедливи обвинения. Тя е пълно разкриване...??? Какво разкриване обаче. То би ли се харесало, би ли било пример за подражание?
-Вината - кой в случая е истинския обвинител, владееш до съвършенство изкуството на омайването и кой е този, който оправдава човека чрез милостта и любовта. Тук май ролите пак са размени. А нали затова е свободата да избираш на какво да се покориш. И кой налага правила - често май хората си ги измислят, за да прокарат свои си идеи и да направят свой прочит на светите писания. Май всеки си е оградил по някое местенце и си е изградил крепост, като е надградил много над това, което пише в библията например. И може ли любовта да бъде сравнена с обвинението .
- Да си малък, мухльо - колко удобно и ако живееш като такъв. Не че външният вид е от особено значение, но той все пак е лице в обществото и с пълна сила важи поговорката:"По дрехите посрещат, по акъла изпращат". Така, че и той не трябва да бъде за пренебрегване.
- Алчността - тя води след себе си желание за повече и повече. И какво ако натрупаш пари, богатство, скъпоценни камъни, а си останеш свит в черупката човечец, който няма искренни приятели около себе си, постоянно се оглежда със страх и може би подозира всеки, че ще го измами примерно, няма спокойствие и мир, и за какво са му тогава тези пари, ако той е роб на богатството си /което може да бъде откраднато или пропиляно или огън да го гори/ и не може да бъде свободен. А не е ли по добре човек да събира съкровища, които никой не може да му отнеме.

А бе дявола си е дявол - вари го, печи го - все тая. Той винаги ще бъде устремен да постига своите цели със всички средства. Но нали на човек е дадена свободна воля да прави своя избор.

Бъди себе си, открий себе си!

темата за свободата е като изтъркана грамофонна плоча, която вече ме болят ушите да слушам

нека ти кажа и една изтъркана от мен сентенция, пък дано и теб те заболят ушите

"Адът - това е Съвестта"