Забрави ли...

Отивай Мече,
не те задържам на моята полянка...
смело крачи напред.
Не се обръщай към мен...
просто върви.
Към цветния безкрай
се готвиш ти да отпътуваш.
С гондола и красиви рози...

Вземи и това медно звънче,
да те сеща за двама ни...

~~~
- Здравей, мама каза, че е болна...
братчето ми е останало без храна
и трябва да отида до селото да поискам.
Ще ми помогнеш ли?
- Разбира се... ще ти помогна!
- Винаги се чувствам добре, когато си до мен.
- Ти си мой приятел!
- Винаги ли ще останеш и когато порасна? Винаги ли?
- Имаш сърцето ми!
~~~

Забрави ли вече за мен?
Бяхме малки и крехки
в свят на невинност...

Забрави ли вече за мен?
Забрави ли за нашите мечти?
Сега си си отишла...
Само празнота оставила...

Все пак животът е прекрасен, като се вземе предвид безплатната обиколка около Слънцето

Звучи ми познато, пусни няколко жокера, за да се досетя защо е толкова близо до моите сетива!
С поздрав!