Къде е НАДЕЖДА

Някой да знае къде се потопи НАДЕЖДА

Жива и здрава е!

п.п
Мисля по-важно е именно как е. А къде е - някъде.

Мисля, че се подразбира какво точно съм попитала. Благодаря за отговора и уточнението все пак

В ГЗС е

Търся си майстора

"Двете армии"

Gnosis

Светлината бе илюзия
от нищото се появи
и душите немощни тя озари
Лъч на надежда,
но към погрешен път той повежда

Бедни духове, бледи, слаби, изтощени
от безбройни битки с демони освирепели
падаха и ставаха,
живяха и умираха
и отново се прераждаха,
но имаха надежда
Надежда, която ги възнасяше,
даряваше с безсмъртие
не в живота, а в сърцата
и низкия живот осмисляше,
Надежда, която бе една илюзия

Бродниците имаха и силата и вярата,
надеждата ги бе донесла,
но бе донесла още нещо
Пагубно, зловещо,
имащо способността
да убие всеки дръзнал да остане добродетел
и туй нещо бе измамата

Часът настъпи,
от дъното на вечността,
през хиляди епохи
добрите духове са в робство
и сега дойде мига,
в който всеки в себе си доброто буди
и на бунт срещу врагът излиза

Бойното поле бе във всекиго от тях
от край до край бе мрачно,
а по средата бяха двете армии
От изток бяха ангелите -
армия от сто, не повече от двеста души
Кой въоражен със вяра, кой с любов
От запад бяха демоните -
хилядна, милионна армия дори
Кой със сърп въоражен, кой с коса
или просто със омраза.

Надеждата излезе най-отпред
с една ръка замахна и перелината й падна...
Гледка, неочаквана, зловеща
В едно се сляха предателство и страх,
омраза и любов
Битката сега настъпи:

Бе ужасна тя,
яхнала е своят скелет-кон
с коса в едната си ръка -
Да - това е смъртта
Надеждата бе образ, който тя приема,
не просто образ,
а начин да убива и измъчва
бедните души
Какво по тежко от това,
да бъдат те излъгани от добродетел,
От този, който бе ги вдъхновил

Но бродниците не се отказаха
от таз обречена борба
Без вяра, без надежда, без любов
Те само със събраната омраза излязоха на бой
На бой, във който се биеха добро и зло
с един единствен инструмент - омраза

Битката бе кървава, жестока
битката бе битка на
шепа бедни и обречени души
срещу хилядна, милионна армия дори
от демони и сили зли,
предвождани от страшния си господар -
Смъртта

Но битката, остана без
победа и без победител
Битката и до днес се води,
казват някъде между
черната и бялата река,
казват двете армии още се сражават,
в местността наречена Душа

Кой ще победи,
можеш единствено да кажеш Ти
Но аз не вярвам и не се надявам,
нямам сили и любов,
нямам идеали и мечти,
нямам образ и душа,
имам само бойното поле
и армиите две

"Интриги на светата троица"

Битки, демони, души обречени -
това е целият живот,
кръговрат от кръв и стенания във вечността,
а може би и след това

От мрака група сенки се прокрадват,
Те чист живот готови са отново да откраднат.
Ловът е принцип на зловещата им демонска порода
или прищявка на кучката,
наричана от нас природа

И кой ще дойде в този тъмен час на помощ,
кой ще осмели се да прекрачи прага,
на собственото си,
обречено на страх съзнание
Кой?

Ловът започна,
зловеща сцена на насилие,
изписана със кръв и оцветена с цветът любим
на долната и черната проклета смърт
Души, обречени по своята природа
и демони, убийци по своята порода
Кой би проявил туй нахалство,
да стане гост на чаеното, с кръв пропито парти
освен светата нея Смърт

Душите щяха да са само жертва на суровата природа,
но още някой бе решил да се присъедини
и плячката с убиийците да сподели
Нейна светлост, името и бе Гавра
Със весела походка тя пристъпи,
хвана под ръка Съдбата и Смъртта
и весел танц си заигра

Пропит със болка и тъга житейски епизод?
Не! Логичния екзод
Интриги на светата троица -
Гавра, Съдбата и Смъртта

"Екзекуция"

Буря във нощта,
плач във капка тишина,
безбрежна и безмълвна самота,
вик и отново празнота

Плаче моята душа,
ридае, моли се за помощ,
изпаднала във немощ,
от цялата тази суета

Всичко, както казват беше суета,
всичко бе една игра,
в която аз играех
без ръководство и без правила

Няма кой да подаде ръка,
няма никой,
сам съм във нощта,
сам на кръстопът
пред Него и Смъртта,
сам изправен пред съда

Присъдата се знае,
демоните бяха жури, съдия,
а палач са и сега,
палач за моята душа

Тъп удър,
после виках я по име,
виках аз Смъртта,
виках я без страх,
виках я и тя дойде
А сега ли? На къде?
На никъде!

Пропадане във бездната
през вечността,
поне изчезна всичката тъга
Остана само тя - Смъртта

"Демонът в мен"

Аз трябва да мразя всичко,
което обичам
Всяко нещо нещо,
което докосна руши се
Чувствата смес са от бензин и кибрит
Всеки радостен миг остава
дълбоко в съзнанието скрит

Дълбоко във себе си вярвам в живота
и дълбоко във себе си крия надежда
Отвътре аз имам душа,
а външно приел съм облик на демон

Водя отчаяни битки,
водя безмълвни борби
Опитвам се сам да поставя окови,
демоничната сила в ред да строя
Не успявам и затуй аз живота виня

Демонът в мен в култ се издигна,
а душата остана да търпи и мълчи
Демонът в мен на бунт се надигна,
а душата остана да рони сълзи
Демонът в мен плътта ми превзе,
а душата загни,
само спомен болезнен още стои

Не поставих окови,
а дадох криле,
с които демонът мене превзе
Не убих и двуличната, подла надежда,
вместо туй, тя мене уби
Не останах и верен на чистата, свята любов,
ала тя остана вярна на мен

Вдигам глава, защото знам,
че живота не свършва дотук,
знам, продължава в смъртта -
ирония на нея, игривата кучка Съдба

"Надеждата умира последна"

Сам във бой съм влизал срещу демонските орди,
смеех се високо и надменно пред Съдбата
в лицето на Смъртта обидните слова крещях
и незнаех и нехаех що е страх

После срещнах теб предателко изменна,
срещнах теб - двуликата надежда
Бих се аз, умирах и отново се прераждах
само да те зърна,
да почерпя вдъхновение от теб,
да изпия соковете на живота,
да те видя,
да те имам,
да си моя

Треперех аз над теб,
страхувах се да не те загубя,
а ти тъй подло си ме мамила и лъгала,
тъй подло плячка ме направи,
по тъмната пътека ме преведе,
в гората на страха ме ти изведе
и заби предателския нож...
Аз още помня тази скръбна нощ

Пророних сълзи от обида,
паднах,
ала никога не се изправих,
за война, който бях, забравих
Остана само твоя лик,
само старият ти светъл цвят,
и море печал, омраза и тъга,
със които ме въвлече във Вашата игра.

ще се появи, не се тревожи.

щото ако не се яви ще я измъкнем .

ето ме бе, нъл знайш, черен гологан се не губи, надеждата умира последна, и т.н. и пр. все народни мъдрости.

ТОЗИ СВЯТ И ПРЕКРАСЕН, И ГРОЗЕН Е МОЙ
ТОЙ Е КАПКА ОТ МОЕТО СЪРЦЕ !!