Раждане

Molq vi,ako nqkoi vse oshte vliza tuk-pishete oshte,spodelete opit!Ne sym bremenna,no pravim opitiStrax me e,oba4e!Ot shevove(mogat li da te zashiqti da stanesh kato "nova")epizotomii,10 i pove4e 4asovi bolki...ina4e uj imam visok prag na 4uvstvitelnost(prekarana bybre4na kriza),no vse pak!I kolko vreme sled klizmata se xodi do toaletna?Molq vi pishete!

Bubrechnata kriza e po-gadna ot sekcioto, boli mnogo poveche, a sekcioto s epiduralna upoika ne e nishto osobeno, zashtoto te obezbolqvat i sled operaciqta e morfin i kodein, no tova e vuzmojno SAMO s epiduralna upoika. Az v 17-ta sedmica izkarah bubrechna kriza, bolkite bqha ujasni, dokato ot operaciqta nishto ne razbrah... :))) za normalnoto rajdane ne znam, ne sum rajdala normalno, ne moga da kaja..., razpravqt, che vuzstanovqvaneto e po-burzo..., ama tova si zavisi i ot rajdaneto... edna priqtelka imashe tolkova raskusvaniq, che ne znaeshe kolko sheva ima i oshte ne se e vuzstanovila, skoro se naloji i kurtaj da i pravqt, a rodi 4 meseca predi men.

Значи по ред на номерата...Аz имам 2 бъбречни криzи в предишните 3 години...раждането след тях ми се стори като раzходка с лодка...боли като много болеzнен менzис. При мен почти нямаше какво да се шие_имам 1 външен и 1 вътрешен шев, но въпреки това следващите 3 седмици чувствах дискомфорт при сядане_не е болка zа умиране...аz лично родих в 6.14 сутринта(беz упойки и пр.) и в 12 вече се мотках иz коридорите да "ловувам" нещо zа обяд(какъв глад ме беше подгонил не е истина)...След 2 дни си бях в къщи и си бях съвсем нормална. Клиzмата zа мен беше(беz да се смееш) най_готината част от цялото раждане...след 9 месеца пиене на активии/мактивии и пр. се почувствах zа първи път човешки...след като ти я направят стискаш, колкото можеш повече и после си поседяваш поне 10_15 мин. в тоалетната(аz се бях zапасила със списанийце)...За ставането като "нова", аz мога да се zакълна(а и половинката), че всичко е както преди, само дето съм станала много по_чувствителна и удоволствието е на 6...това като ми го раzправяха мацките тук, че след раждането ставало още по_хубаво хич не го вярвах, ама на_така било...Така че_приятен бебеправ и скоро да се появиш с лентичка.

Eee, успокой се! Едва ли някого не го е страх от раждането и не мисли за това! Като стане бебето после имаш 9 месеца да се приготвяш психически. Щом те е страх толкова, можеш да родиш с епидурална. Аз лично първо бях решила да пробвам без, защото си мислех, че ще издържа, но понеже при мен раждането го предизвикаха и ми сложиха система с окситоцин, всичко се проточи много време, а и от окситоцина боли кошмарно (поне мен ме боля!!!) веднага помолих за епидурална. Направо съжалих, че не си я поисках по-рано, такова облекчение изпитах! На мен упойката ми понесе супер, много съм доволна! После не чувстваш нищо. Шиха ме, но така и не разбрах нито къде, нито колко шева. После попитах и ми казаха. Клизмата е едно от най-приятните моменти . Като ти я направят стискаш колкото можеш повече време. Като отпусне упойката малко ме боля, не знам шевовете ли или хемороида, с който се сдобих от напъването. Една седмица седях на половин дупе, сега всичко е наред, така че спокойно!

Споко! Първо направете бебока. После ще имаш достатъчно време да се подготвиш психически. Няма нищо страшно. Аз раждах с епидурална. Беше ми хипер скучно. Добре, че ми донесоха касетофон, та да си слушкам :))) Добре,че и таткото беше при мен. Иначе от упойката въобще не усетих кога са ме клъцнали мъничко (за епизоотомията говоря), а що се отнася до шевовете, и те ня бяха нещо особено. Абе искам да ти кажа, че ако имаше TV в родилна зала, никак нямаше да е зле :))))

P.S. : Раждах в частна клиника :)

[линк]

И мен много ме беше страх, но гледах да не мисля за това. Накрая като започне раждането, няма да има време да мислиш за болките и другите екстри - просто нещата ще се случват.
Резултатът обаче си струва, повярвай!


чаша бада

Защото и мен ме беше страх! Много! Но, за разлика от другите тук, не мога да кажа, че секциото не боли... мен ме боля, много. И за клизмата - аз изобщо не бях доволна, много гадно преживяване е... и после седях половин час в тоалетната, накрая си мислех, че никога няма да излезна... Но, както са писали и другите, резултата е най-хубавото нещо, което може да се случи в живота на един човек! И наистина си заслужава. Освен това се забравя, така, че давай смело и се не бой!

За болките има епидурална и няма да усещаш нищо.
За шевовете, казват, че не се променяло влагалището след раждане, но не говоря от опит, защото родих секцио. На следващия ден бях готова пак да раждам
Клизма не са ми правили, не знам.


София 16.08.2004 г.