ПР и Ривотрил - спиране

Здравейте,

От една седмица се "ровя" в този клуб. Има много интересни за мен теми.
Стигнах до две теми от миналата година по въпроси на паническото разстройство (ПР).
Понеже търся съвет, а и видях колко много хора си мислят (като мен в началото), че са единствени с този проблем и че от срам го крият от близки и приятели, ще споделя повече информация по моя случай.
В момента съм на 49 години. Имам страхотна (като човек и личност) съпруга, две прекрасни и интелигентни деца, които досега (16 и 20 години) не са ми създали нито един проблем), всички в къщи сме здрави. Имам солидна професия, мнооого добра заплата, добър апартамент, къща в провинцията, 2 дка земя в село в планината, до скоро и персонален служебен автомобил. Обичам да чета книги (купувам си по 5-6 месечно), имам няколко хобита.

Защо ви разправям всичко това. Защото при този завиден статус, преди около 2.5 години изпаднах в депресия. Нищо не ме интересуваше, още по-малко радваше, всичко и всички бяха тъпи. От време на време се сещах за нещо, което бих направил с удоволствие и задължително си казвах, че още утре ще го направя. Разбира се това утре така и не идваше. В работата се канех с часове да свърша нещо, което отнема 15 минути и т.н. Уплаших се, че ако я карам така, ще си загубя работата и започнах да търся изход. Естествено най-напред в книгите, откъдето осъзнах, че не съм просто мързелив или уморен старец (чувствах се поне на 60), а съм болен. После опрях до психотерапевт - много добър, но...
Тук ще вметна един много верен анекдот - "Колко психотерапевти са нужни, за да завият една крушка? - Николко, защото крушката трябва сама да иска да се завие". А аз не исках. Постепеннно (1 година) със сеансите (един път месечно), съществена промяна в служебната ми обстановка, и може би времето, депресията отшумя. Станах пак нормален и така цяла година до октомври 2005. Тогава една нощ съвсем неочаквано получих силна клаустрофобична криза (не съм имал клаустрофобия преди това). След 2-3 седмици клаустрофобията започна да отшумява и когато един петък се прибрах от работа с идеята за един приятен уикенд, през нощта върху мен се сгромоляса паническа атака. Изпитвах безумен страх, но не знаех от какво, страхувах се да не припадна, да не полудея, да не се самоубия (няколко пъти поглеждах към балкона на 7 етаж). Задушавах се, сърцето ми щеше да изскочи през гръдния кош, обливаха ме горещи вълни ...
Потърсих психоаналитика си, но той ми каза, че в това състояние съм за психиатър и лекарства и ми препоръча психиатър. Психиатърът почти без да ме изслуша ми постави диагноза паническо разстройство (ПР), обясни ми колки е страшно и колко трудно се лекува и ми предписа 20мг Серопрам дневно, Тритико вечер и Ривотрил при остра нужда.
Започнах да пия Серопрам и Тритико макар, че след като прочетох противопоказанията им в Интеренет си мислех, че или ще откача окончателно или ще свърша като наркоман в клиника. През първите 2-3 седмици бях в постоянна силна тревожност, от която се спасявах за малко само с много ходене. Постепенно забелязах, че ми става все по-трудно да ходя дори по равен терен. Започнах да се задъхвам след двайсетина крачки, сърцето ми биеше ускорено и неравномерно.
Моя позната ми препоръча да се консултирам с друг психиатър, за което съм й много благодарен. Той след като ме изслуша в продължение на 1 час, ми постави диагноза депресия с паническа атака (а не ПР, за което атаките трябва да са с определен брой и честота), спря тритикото, защото „ме удря в сърцето”, увеличи Серопрама на 40мг дневно и ми предписа Ривотрил по 0.5мг сутрин и вечер. Проблемите с умората при ходене и сърцебиенето изчезнаха след 2-3 дни. Консултирах се и с трети психиатър, който живее и работи в САЩ и той (знаейки само за диагнозата и предписанията на първия психиатър) потвърди 100% дигнозата и предписанията на втория психиатър. Моят съвет е НЕ ПИЙТЕ ТРИТИКО, ако не ви го е предписал психиатър, в когото имате пълно доверие. Дори и тогава консултирайте и с друг(и). След два-три месеца се почувствах напълно нормален и след консултация с психиатъра намалих Ривотрила на една доза дневно (вечер 0.5мг). Серопрама, според всички психиатри трябва да се пие поне година. Преди месец реших (след като няколко пъти почти забравях да го взема), че нямам нужда от Ривотрил. Споделих с психиатъра си и той ми каза да го спра. Да, ама не. Първия ден след спирането беше ОК. След втория започнах да усещам зачестяващи признаци на връщане на тревожността – първо по 2-3 минути вечер, после по-дълги вечер и нови през деня. Започнах да сънувам отново неприятните сънища от периода на силната тревожност. След една седмица без ривотрил реших да се върна към него отново, но да намаля дозата и в продължение на 2 седмици взимах по 0.25мг (1/8 хапче) вечер. Състоянието ми се нормализира още след първата доза (не знам дали има и самовнушение, но по-скоро мисля, че не). От снощи реших да разредя осминките през ден и снощи не пих. Тази сутрин се чувствам психически добре. Не ми е тревожно, не ми е тъпо, излиза ми се, работи ми се..., но физически изпитвам познатото стягане ниско в гърлото и между стомаха и гърдите. Ще опитам с тази разредена (през ден 0.25мг) схема през следващите две седмици и ако работи ще продължа да свалям.

Ако обаче НЕ РАБОТИ? Kem.kem беше споменал за MILTAUN вместо Ривотрил. Мога ли да го сменя? Преди предишната депресия пиех Деанксит. Той определено помага при лека тревожност и към него не се привиква (пил съм редовни дози по месец и след тове не съм се сещал за него с месеци), но в това състояние като че ли не действа.

Какво бихте ме посъветвали за спиране на Ривотрила? Разбира се ще попитам и моя психиатър, но практиката ме научи, че в тази област е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да чуя повече от едно мнение.

Ривотрилът трябва да се спира съвсем постепенно, т.е. с намаляващи дози както ти правиш, защото той като бензодиазепин създава зависимост. И ако се спре рязко при сформирана зависимост (както явно ти си направил), правиш абстиненция.

Не прави през ден - а всеки ден. Просто ще цепиш 0,25 на две колкото и трудно да е. Но в никакъв случай през ден.

Казвам го от личен опит. Страдам от периодична депресия и от 2 години пия антидепресанти като на два пъти съм минавала през периоди, в които лекарят ми добавя ривотрил.

В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки

Благодаря Джейн,

Вероятно си права, защото когато намалих дозата от 2х0.5мг на 0.5мг нямаше никакви проблеми, а също и през двете седмици през които пиех само по 0.25мг. Просто по-нататъшното намаляване на дозата ми изглеждаше странно при вида на трошичката, която дирижира живота ми. Може да опитам с хапчета от по 0.5мг, които също се делят на 4 за да не се наложи накрая да си близвам от хапчето по веднъж дневно

Би ли ми обяснила в какво се изразява абстиненцията, защото в речника пише само "Синдром на психическо разстройство вследствие на рязко спиране на алкохол, дрога, ..."

не се ли намери някаква алтернатива за това пр и ривотрила

Соня, не разбирам въпроса ти.

имам впредвид алтернативни методи за лечение на ПР- без ривотрил и др. лекарства

в книгата на Мадлен Алгафари има случай на ПР излекувно с психотерапия

Отговарям едновременно на Мони и Соня.

Мони, психоналитикът за когото пиша в първия си пост е именно Мадлен Алгафари. След повече от година психотерапия при нея с положителен резултат - пълно възстановяване от доста тежка депресия (стигнала до хладнокръвно анализиране на възможностите за достойно оттегляне от живота), когато й описах симптомите на ПР кризата си (тогава още не знаех, че е ПР), тя директно ме насочи към психиатър за медикаментозно лечение.

Преди да отида при Мадлен, около година четох книжки (една от добрите е на Пиер Дако - Фантастичните победи на съвремената психология). Те ми помогнаха да разбера, че не съм просто мързелив лигльо, а съм наистина болен в прекия смисъл на думата. Много важно в такъв момент е да имаш близък човек, който наистина да те разбира. Такъв човек е жена ми. След десетки разговори и опити да намерим изход, тя се свърза с Мадлен и започнах терапия при нея. Процесът на психотерапия е много индивидуален и според мен такива са и резултатите. Психотерапията сама по себе си не е панацея.

В последните 10 месеца прочетох и доста литература от интернет, включително англоезична. Изводите ми са следните:

1. Депресията и нейната по-остра изява ПР са много силно наследствено обусловени. Както при всички наследствени болести, разбира се, няма 100% зависимост. Особено при депресията има много странични фактори – семейна среда в детството, възпитание, среда на живот в зряла възраст, нещастия в близък кръг и т.н. В моя случай дядо ми по майчина линия и майка ми са силно депресивни характери.
2. Това заболяване е много силно зависимо от хормоналния баланс в организма. Аз съм на 49 и в последните години явно съм в андропауза. Когато ми се случи ПР кризата, аз бях абсолютно сигурен, че нещата не са само психически, което е много лесно да се приеме при „нормалната” депресия. Тук аз бях сигурен, че процесът е „химически” обусловен. Два факта в подкрепа на това. Първо, ПР ме налетя в момент, когато спях след един напълно нормален и спокоен ден и с планове за приятен уикенд. Никой не може да ме убеди, че мозъкът ми подсъзнателно е реагирал на някакъв психически дразнител. Второ, последвалите в следващите две седмици периоди на пълна „нормалност” и „ненормалност” се включваха и изключваха без всякаква психическа логика на ситуацията и на практика в рамките на секунди. В продължение на часове не съм на себе си и в една секунда като светване на лампа осъзнавам, че в момента съм абсолютно нормален и безгрижен със съответно възстановен комфорт (дишане, сърцебиене, неусещане на топката в стомаха). Примерно 15 минути по-късно, без всякакво предизвастие сърцето ми започваше да бие лудо, гърдите ме стягаха, стомахът ми ставаше на метална топка и ме обземаше паника. Статиите в интернет, които прочетох, напълно потвърждават силната хормонална зависимост.

Сега за лечението. ПР НЕ се лекува с психотерапия. Тя може да бъде само съпътстващо лечение. ПР се лекува с помощта на ПРАВИЛНО ПРЕДПИСАНИ от ДОБЪР ПСИХИАТЪР лекарства, които се вземат ПО ОПРЕДЕЛЕНА СХЕМА, в продължение ГОДИНА или повече (нормално под две години). В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не прибягвайте до самолечение. Последиците могат да бъдат фатални. Моят съвет е, ако можете да си го позволите, консултирайте се с трима препоръчани ви като добри психиатри, без да им казвате, че сте ходили при друг. Добрият психиатър задължително освен за психическото ви състояние трябва да се поинтересува за евентуални сърдечни или бъбречни проблеми. Ако не го направи, зачеркнете го от списъка и го заменете с друг, за да попълните бройката до три. Прегледът (разговорът трябва да продължи 40 мин до час). Набързо поставената диагноза, колкото и да е очевидна не говори добре за лекаря. В общия случай мнението на поне двама трябва да съвпадне в голяма степен. Изберете един от тези двама и се придържайте към указанията му. Ако по време на лечението почувствате неувереност в него, не се притеснявайте отново да се консултирате с друг. В този случай, разбира се, ще трябва да обясните на втория как се лекувате (без да споменавате името на лекуващия). В крайна сметка сами трябва да изберете кого да слушате.

Колкото до лекарствата, най-често предписваното за ЛЕЧЕНИЕ на ПР като че ли е Серопрам (Seropram) - можете да намерите много информация за него в Интернет. Използва се също и Золофт (Zoloft), което като че ли е „по-меко”. ПАК ПОВТАРЯМ – НЕ СЕ САМОЛЕКУВАЙТЕ, ИДЕТЕ ПРИ ПСИХИАТЪР.

Ривотрилът НЕ се предписва за ЛЕЧЕНИЕ на ПР. Той може да се използва само като съпътстващо „обезболяващо”. Прост пример – болен сте от тежък грип с главоболие и тимпература. Грипът трябва да се лекува с антибиотик (еквивалент на Серопрама при ПР). Също като при Серопрама, няма да почувствате моментално облекчение, но с времето действието му ще се прояви. За главоболието и температурата можете да взимате други хапчета (еквивалент на Ривотрила), но те макар, че веднага ще ви накарат да се почуствате по-добре, няма да излекуват грипа.
С Ривотрила трябва да с внимава. С него се привиква както физически (организмът започва да си го търси), така и психически – вие посягате към него при най-малък дискомфорт, защото ви облекчава. Това, което прочетох на много места, макар и със закъснеиние е, че след употреба повече от месец-месец и половина, нараства опасността от привикване. Аз го взимах редовно 6-7 месеца преди да започна спирането. След неуспешния опит да го спра напълно (1 седмица) и намаляване на дозата на 0.25мг (1/8 хапче за две седмици), по съвета на Джейн вместо през ден, продължих с 0.17мг (1/12 хапче – 2 седмици), после 0.125мг (1/16 хапче – 2 седмици) и от миналия петък съм на 0.125мг (1/16 хапче) през ден. Засего всичко е нормално и ако продължи така, след още две седмици ще опитам прием 1 път на 3 дни (0.125мг) или ще го спра съвсем.

За Серопрама, ако нямам проблеми ще получа от психиатъра схема за спиране през септември.

Стискайте ми палци.

Соня, аз също се надявах да има алтернативно (немедикаментозно лечение), защото много се страхувам от „мозъчни” и адитивни лекарства. За съжаление тук има два съществени проблема:

Първо, за справяне с депресията без медикаменти се изисква много позитивизъм, вяра и воля. За съжаление хората най-често податливи на деперсия (макар, че има и изключения) страдат именно от липсата на тези качества. Психоаналитикът може да ти подаде въже (дай Боже да е здраво), но ти сама трябва да се издърпаш по него от ямата.

При ПР, както писах по-горе, аз съм твърдо убеден, че основна роля като отключващ механизъм играе „химията” (например хормоните). При това тази машинка мозъкът престава да „вижда” обективно съществуващи неща и започва да „вижда” такива, които обективно не съществуват. Как искаш само с помощта на тази повредена машинка да поправиш самата нея? Това е все едно да искаш от далтонист, който вижда всичко в сиво, да рисува в общоприетите цветови гами. Докато не му оправиш зрението с външна (медикаментозна или хирургическа) намеса, колкото и да се старае, той нама да може да разпознава и използва цветовете правилно.

Можеш ли да дадеш тел. на Мадлен Алгафари. Колко чести трябва да са посещенията при нея и каква е цената

Телефонът на кабинета е 983 11 99. Обикновено часовете са заети за месец-два напред. Последната такса от началото на годината беше 70 лв на час. Има и тричасови групови сеанси на същата цена (70лв за 3 часа). Честотата на сеансите е индивидуална (колкото прецениш, че са ти необходими и можеш да си позволиш). Обикновено Мадлен няма сеанси през юли и август и започва отново през септември.

Какво бихте ме посъветвали за спиране на Ривотрила?

Мисля, че една терапия с Инсидон щe свърши работа и след три, четири месеца щв загърбиш този проблем.
Започни с двуседмична прочистваща плодово-билкова диета.
Трябва да се отделиш и изолираш от всички познати около теб вкл. и семейството.
За да сработи изолационният фактор прекарваи времето в йога упражнения и четене на съответна литература.
След третата седмица трябва да започнеш да усещаш сладостта на спокойствието и сигурността..
Инсидонът трябва да се дозита от психиатър (сутрин 50mg/вечер 100mg.), той трябва да е единственият човек с който ще общуваш чрез периодични посещения.
Избягвай всякакви други контакти с познати, семейство и т.н..
Полезна е през този тримесечен период и четене на всякаква историческа и друга развлекателна литература.
Проблемът не е соматичен, но трябва да забравиш телевизия и радио, само четене.
Може дори и медицинска литература.
Никакъв интернет!
Това трябва да компенсира изолацията.
Ти трябва да подсигуриш въпросната атмосфера, асани, режим и хапчетата + минерали и билкови отвари.
Останалото остави на регенеративните и компенсационни възможности на твоят мозък...
След трите месеца до нова година продължи само с нужни билкови отвари и задължително лек едночасов сутрешен крос (задължително със шапка).
За коледа ще си напълно нов човек и може да се върнеш към семейният живот... и работата.
Успех.

Аспарух,

Поколебах се дали да ти отговоря, защото това, което ще напиша може да ти прозвучи обидно. Не това е целта ми. Благодарен съм ти, че се опитваш да помогнеш, но се опасявам, че стреляш с ракети по врабчета с всички произитичащи от това поражения.

Та, пиша това само заради тези, които също ще прочетат твоя пост.

Карам подред по него.

1. „Започни с двуседмична прочистваща плодово-билкова диета”.
Двуседмична диета (освен ако не е пълен глад) няма почти никакъв ефект върху какавото и да било. Ефектът на диетите се базира на тяхната дълготрайност и балансираност. Този съвет е еднакво полезен със съвета „Живей здравословно!” (на повърхността смислен, но напълно неприложим сам по себе си).
2. „Трябва да се отделиш и изолираш от всички познати около теб вкл. и семейството”.
Съжалявам, че ще го кажа, но това е пълна глупост. Може би има някакаво приложение при наркомани в много напреднал стадий, но за моя случай и подобните на него ... извинявай.
Семейството е най-важното, което човек има. Не работата, не колите, къщите, парите и т.н.. Не дори самия себе си, защото с редки изключения на някои гении, човек живеещ само със себе си е абсолютно безполезен. Не казвам, че човек не трябва да се стреми да получи удоволствие от живота (в крайна сметка, това като че ли е единствения му смисъл), но върховното удоволствие е да живееш със семейството си и за него. Аз съм женен от 20 години. С жена ми живеем заедно от 24, 8 от които работехме заедно. За мен и досега няма по приятна компания от нейната, независимо от останалите хора, с които се събираме. До преди година-две бяхме винаги и навсякъде в пакет с двете деца и кучето. Хората ни знаеха така и ако се случеше да сме в непълен състав веднага започваха да питат защо. Сега нещата се променят, защото кучето го няма, а децата са доста големи, но това е нормално.
Ако го нямаше семейството ми със сигурност нямаше да пиша тези редове, защото щях да си почивам на метър и осемдесет под тревата 
3. „Историческа” (по скоро етнографска) литература чета от години. Имам над 150 книги по темата и продължавам да си купувам почти всяка седмица. Това е приятно занимание, но с почти нищо не подобрява и не влошава душевното спокойствие. По-скоро е обратното, когато съм добре ми се чете, когато съм депресиран, това е последното, което ми се прави.
4. „Проблемът не е соматичен ...”
Грубо казано, освен порезните рани, всичко останало е психо-соматично. Организмът и психиката са като скачени съдове – не можеш да движиш единия без да влияеш на другия. В моя случай обаче, потвърдено от 4 психиатри и един психоналитик и поне 15 различни статии по въпроса от специалисти в областта проблемът е по-скоро соматичен – баланс на хормони, синтез-разграждане на серотонин и т.н. Ако щеш, дори това, че без да променям принципите си, отношението към света и начина си на живот, само вследствие на хапчета възстанових нормалните си реакции към окръжаващата ме действителност. Само два малки примера: Миналата година бих могъл да убия тийнеджъра, който издраска с грозните си графити току-що скъпо ремонтирания подлез. Едва се сдържах да не залепя плесница на 13-15 годишни момичета, които рано сутрин се разхождаха щастливо гушнали двулитрова Каменица, час по час отпивайки от нея. Сега съвсем трезво оценявам, че колкото и да не ми харесва, такива неща съществуват и ще съществуват, че със шамари аз няма да ги оправя и, че в края на краищата те не са най- важното. А най-важното е, че не просто го разбирам, а наистина не се дразня.

Последно – поради объркване в графика ми пропуснах да си взимам 16-инката ривотрил през ден и сега я взимам през два. Никакви странични ефекти и мисля, че след най-много две седмици ще му дръпна шалтера.

Двуседмична диета (освен ако не е пълен глад) няма почти никакъв ефект???

Само два малки примера: Миналата година бих могъл да убия тийнеджъра, който издраска с грозните си графити... ???

„Историческа” (по скоро етнографска) литература чета от години... ???


Точно този тип нервна система е най-податлива ... за съжаление.
А мнителността, самонадеяността и неверието изключително усложняват нещата.

Аз също съм била 2 години при Мадлен и не я препоръчвам. Сега, след като ходя при друг психотерапевт, мога твърдо да кажа, че Мадлен има много да учи. Но още тогава тя хвърляше повече усилия да пише, отколкото да се развива в професията си. Преди две години цената беше 50 лв. /започнах с 30, като всяка година цената се вдигаше с 10 лв. / Сега плащам 25 лв. при човек, който е завършил в Холандия и ходи няколко пъти годишно на семинари и обучения.
Що се отнася до ПР- то се лекува именно с психотерапия, това и Мадлен ще ви го каже. Антидепресантите овладяват симптомите, психотерапията лекува ума и психиката.

Ако това не е проблем за теб, би ли споделила малко повече:

От колко време ходиш при новия психотерапевт? Потърсила си го нарочно, защото Мадлен не ти е била достатъчно полезна или някой ти го препоръча и реши да опиташ? Имаше ли период на подобрение (аз го наричам „нормалност”) при/след Мадлен и ако да, колко продължи и какво те накара да потърсиш отново помощ? Според новия ти терапевт колко време приблизително трябва да продължи терапията на депресия и/или ПР? При положение, че Мадлен лично ми каза, че при моето състояние задължително трябва да отида при психиатър за медикаментозно лечение, какво те прави толкова уверена, че „ПР- то се лекува именно с психотерапия”. Не се заяждам, наистина търся и алтерантивни варианти. Не съм идиот и напълно съзнавам, както пише Аспарух, че моят тип нервна система е податлив (много) на депресии. Ясно ми е също, че само лекарствата няма да решат проблема завинаги (както почти твърдят повечето психиатри). Осъзнавам също и, че с годините нещата няма да се подобряват, а напротив – здравословни проблеми, стесняване кръга на приятелите, отдръпване на младите (вече го усещам у колегите), загуба на близки и приятели... Ще ми трябват сили за да преборвам депресията (когато се появи) поне до поносимо ниво.
Ако е удобно, би ли ми дала координати на твоя психотерапевт.

Със сигурност нямаш нужда от пихотерапевт, а от добър психиатър, по възможност жена.
Посети първо максимум брой психиатри.
Избери този, в който забележиш дарба да внушава, насочва и успокоява.

И не се бой, това се лекува.
Лекува се с хапчета.
Но мозъкът ти се нуждае от процеса, който съм ти описал.
Плюс изолация.
Затвори се в апартамент. Сам. Няблюдавай ако искаш околният свят от прозореца колкото си искаш.
Опитвай се да си внушаваш, че си само страничен наблюдател в тази еднообразна игра - живот.
Прочети всичко за йога. Направи си режим. Пробвай асани. Пробвай и медитация...
Постави нещо на пода и там прекарвай времето в упражнения и други занимания.

Опитай лежейки да обхождаш със затворени очи всички точки на тялото си. Прави го поне два пъти дневно.
Но никакви контакти и разговори освен със психиатъра.
Ако някой познат те заговори на улицата, даваш кратък стандартен отговор и продължаваш пътя си.
Казано с други думи опитвай се да се държиш учтиво с минимум изречени думи.
Защото в противен случай, ако изобщо не говориш има опасност твои познати да те вземат за мръднал.
Не допускай да бъдеш въвлечен във проблематиката на ежедневието.
Отказвай всякакви увещания за хоспитализация от страна на лекаря.
Това бих ти предложил като начало.
А, забравих, намали до минимум месото през този период за сметка на плодове и чайове.
Успех!

Въпросът не е или психиатър, или психотерапевт. Ефективното лечение е резултат от работата и на двамата специалисти. Психиатър ти е нужен, за да ти предпише медикамент, който да ти помогне да владееш симптомите, докато психотерапията даде резултат. Защото психотерапията не действа като с магическа пръчка.
kapincho, надявам се да намяш нищо против да направя едно предположение, без претенциите да е вярно. Както знаеш, Мадлен практикува психотерапия по неорайхианския аналитичен модел. Доколкото знам, от прочетено, чуто, от контакти с други психолози и терапевти, този модел дава най-добри резултати при лекуването на психогенни хранителни разстройства. Но не би могло да се каже същото за всички останали невротични разстройства. също така аз не бих изключила възможността, самата Мадлен АЛгафари да не се чувства в състояние да ти помогне и затова да те е насочила към психиатър. Но ти сам разбираш, че само хапчета няма да решат проблема. Нужно е много осъзнаване и дейно участие от твоя страна в терапевтичния процес, за да получиш ефекта, който желае. От написаното от теб до сега, ми се струва, че не си човек, който би се задоволил с това видимо симптомите да се намалят или да изчезнат съвсем, а в теб причините още да си тлея и да не знаеш в кой момент могат да те изненадат.
Опитай с когнитивно-поведенческа психотерапия. Значително по-ефективна е при депресивни състояния и паническо разстройство, отколкото са останалите терапии. Ако не познаваш, когнитивно-поведенчески терапевт, с радост ще ти препоръчам. Но не се задоволявай с варианта, че САМО и единствено психиатър може да ти помогне.
Що се отнася до това, което са ти написали: да търсиш психиатър, който притежава "дарба да внушава, насочва и успокоява"... Тези характеристики са присъщи на всеки добър, подготвен и отдаден на работата си психотерапевт, а не само на психиатрите.
Упсех!

Няма такова място "Далече"!

Аспарух,

Благодаря ти за съветите. Искрено! Няма да се възползвам от тях, защото не искам и не мога. Не искам да спра общуването със семейството си. Както казах – имам син на 20 (който е изкопирал в увеличен мащаб моите недостатъци) и дъщеря на 16. Дори да приема, че съпругата ми ще се съгласи с това малко странно лечение, не желая допълнително да стресирам децата си с такова поведение. А и как си го представяш да се прибирам в къщи и да се правя, че ме няма. За „отшелничество” в друг апартамент и дума не може да става. Дори да го направя, аз съм единствения източник на доходи в семейството ми. Работата ми е свързана с плътна комуникация с хора. Не мога, а и не бих искал да се откъсна за три месеца напълно. Така че, благодаря, но не.

Бистренце,

Много ти благодаря, че се включи.
Напълно съм съгласен, че дилемата не е или-или. Ако опростим нещата, като си счупи човек крака му трябва хирург (психиатър), но и рехабилитатор (психотерапевт) и за да бъде примерът пълен, ако този човек не надвие болката и не си наложи да проходи, ползата от двамата лекари няма да е голяма.
Мисля, че след толкова години „размисли и страсти” вече съм разбрал ЗАЩО не съм добре. Сега се опитвам да разбера КАК да се оправя.

Имам един огромен проблем – аз съм НЕВЕРНИК. Не вярвам в нищо, което няма логично обяснение. Оставил съм отворена вратичка за нещата, за които нямам логичен довод, че наистина не съществуват. Стигнал съм до извода, че всякакви психо лечения, като започнем с научните методи и свършим с религиите и баячките използват един основен медикамент – ВЯРА. Убеден съм, че психиката може да влияе почти неограничено на соматиката. Освен това, чисто инженерно погледнато, дали мозъкът ми регистрира болка защото наистина ми режат ръката или защото по някакъв начин е активиран центъра на тази болка без да има физическо рязане няма значение, защото усещането за болка си е реално.

Имам още две спирачки.
1. Физически съм много мързелив. През месеца, в който симптомите на ПР бяха силни ходех с часове, до отмаляване, защото това сваляше напрежението ми. Сега като се чувствам нормално, започвам да пестя всяка крачка и с мъка се насилвам да походя.
2. Имам много силно негативно внушение и нулево позитивно. Опитвал съм много с така наречения автогенен тренинг. Нищо не се получава. При Мадлен по цял час „издишвах” негативната си енергия, но освен кратко успиване в края на сенаса друг ефект нямаше. Като дете много ми прилошаваше в автобус. На 15 бях стигнал до там, че само думата автобус предизвикваше реално гадене. Така както в момента ми няма нищо, само за две-три минути с мисълта си мога да се вкарам в клаустрофобична криза. Добре, че си забранявам да мисля в тази посока, но това не е решение.

Всъщност поради горните причини на Мадлен и беше ясно, че в кризисната ситуация на ПР няма да може да помогне точно на мен.

Преди да съм превърнал поста в личен психотерапевтичен сеанс, моля те да ме посъветваш за когнитивно-поведенчиски терапевт. Това освен всичко друго е и като че ли най-близко до моята прагматична нагласа. Ако прецениш, може и на бележка.

Благодаря!

Ми... то няма нищо лошо в това психотерапевтичните ти сесии да се провеждат тука:) Ние пари не взимаме:)))

Струва ми се,че проблема неверие, вече си го решил 'без да искаш".:))) Вярата е следващата степен на убедеността. иначе си прав, че тя е ключовата съставка в рецептата.щ

За физическия мързел нищо не мога да те посъветвам. Аз самата съм скарана с физическите натоварвания. Но пък физическата активност можеш да я заместиш с някакъв друг вид действеност, която ти харесва и те кара да са чувстваш добре.

Позитивната и негативната нагласа са много лесно поправими, стига човек да има желание и упорство. Когнитивно-поведенческата терапия може да помогне много в преодоляването на негативизма.

Сигурна съм, че Мадлен Алгафари наистина се е постарала да ти бъде от полза, но ми се струва, че са липсвали няколко основни предпоставки в съвместната ви работа. Мадлен е брилянтен теоретик. Но теорията, която тя така добре владее, се нуждае от изевстно комбиниране и адаптиране, за да си свърши работата. "Издишването" на негативната енергия много помага /казвам го от личен опит/, но не трябва да се прави само в кабинета на терапевта, а човек трябва да се научи да го практикува редовно. В момента на паническа атака, обаче, издишването не е достатъчно. По-голямо значение имат мислите /когнитивно-поведенческата терапия ги нарича "автоматични" и учи как да ги променяме/.
Този вид терапия наистина може да се нарече по-прагматичен или поне обяснителните моменти в него са доста по-прости и лесно разбираеми. Така че - давай смело напред!

Няма такова място "Далече"!

Ами то днес за мен си беше точно сеанс. Преди да прочета постовете бях в „статус” горе-долу с превес към долу. След като ги прочетох и отговорих, съм в леко приповдигнато настроение, т.е. по-добро от неутралното. А за парите не се притеснявам. Слава Богу засега не мога да се оплача. А и който е казал, че здравето не се купува с пари, малко се е изсилил. В наши дни 500 лв могат да бъдат разликата между живота и смъртта или пълното възстановявавне и инвалидизацията.

Та, като казваш „давай смело напред”, да те подсетя да ми дадеш и посоката :), т.е. кординати на когнитивно-поведенчески терапевт. Ако може :))