strahotna kniga

slu4aino mi popadna naskoro kniga nare4ena "Izkuplenie" na Krasimira Ioncheva, po-to4no edna priatelka mi ja preporu4a. Sno6ti ja 4etoh cjala no6t po4ti,za6toto ne mojeh da ja ostavja! Romanut e miks ot istoria,lubov i mistika, stava vupros za Prabulgarite.prosto e strahotno! Knigata te pravi gord da si bulgarin...preporu4vam ja gore6to!!!!!neostavima e, daje mi e jal, 4e svur6i...

Какъв си ти бе задник за да казваш кое какво как - язовец такъв

kuf si ti be shushlqk

На кого говорите бе мръсници?

mnogo ste tupi vsi4ki.

"горд да си българин" - толкова съмнително ми звучи това.
Принадлежността към дадена общност /особено ако става дума за етнос, нация, държава и т. н./ е доста повърхностно основание за гордост.

Прочетете "Кан Кубрат: Върховната битка" на Кънчо Кожухаров. Това е истинска българска книга

наблягаме на истинска и българска.
предговора да не е от волен?

"Истинска" "българска" книга? С какво точно е такава? Или понеже става въпрос за прабългарите и айдееее ... комплексарщини

коментарът ти има нужда от "подкрепление".
какво за теб би означавало да си горд и каво може да те накара да се чувстваш горд? защото това, което пишеш е извиняй, пълна глупост.
ако с корените си не се гордееш, то кажи с какво тогава?

Могат да ме накарат да се чувствам горд собствените ми постижения.
Да се гордееш с постиженията на някой друг само защото и двамата носите фамилия на -ов/-ев, според мен е глупаво.

Значи си глупак.

що бе? ако си от някой европейски народ си е основание (примерно френски, германски, английски, та дори полски или чешки)

и не съм съгласен, че "горд да си българин" звучи съмнително, то си е откровена шитня, до която и аз често прибягвам, щото съм нещо средно между раболепен нагажданец, подлизурски приспособленец, лакейски конформист и сервилен опортюнист; точно затова, а и защото си имам интернет, се чувствам уютно, революционно и хипер-индивидуалистично

Една от цаките на достийния и удовлетворителен публичен образ е да си постигнал нещо повече от прост български селяндур, но да не се уморяваш от небрежни вметки като тази, която гнусливо си опаковал в кавички. Това е, което Бурдийо нарича "стратегия на снизхождането". За конкретния случай тя приема вида: за да циментираш надбългарската и наднародническата си позиция, демонстрирай при подходящи случаи как ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ти обичаш родината и народа си и се гордееш с тях. Иначе ще изгубиш глокалния фон, върху който и вътрешни и външни могат да те отличат и уподобят позитивно.

Което и трябваше да докажеш.
Впрочем, както виждам, не се нуждаеш и от доказателства.

щом казваш.

Не ми харесва, че си позволяваш такава волност в изразяването на съгласие. Занапред ще ми отговаряш с "Тъй вярно, сър!"

едва ли закавиченият израз би експлицирал в достатъчна степен вялостта, която влагам в отговора си.