Почти параноично...

Има ли някакъв универсален начин за преодоляване на страха??? Е, може и да не е толкова универсален, защото май универсалното никому не помага...та има ли някакъв начин за преодоляване на страха? Ситуацията е следната: болница преди половин година, биопсия, диагноза и...вече се паникьосвам и при най-малкия знак, че нещо евентуално не е наред. Страх ме е, че мога да преживея онзи ад отново - не знам ще го понеса ли пак. Дайте съвет, моля...

ми има и верно е универсален
намираш си акъла и се замисляш за какво ти е живота, ако за действане някакво, се сещаш че умрял не действа и после се чудиш умирайки от страх действаш ли по животските задачи или не и виждаш че умрелия- умрял, живия - жив и требе да действа и е тъпо да умира щом не му е дошло времето
много объркано написах ама е тъй

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

Действай-прави всичко по силите ти което е необходимо за да не преживееш този ад отново.....
а какво ще стане?не го мисли толкова...

И аз съм съгласен с това, че не трябва да мислиш толкова за това какво би станало, а да действаш на момента и според силите си!
За съжаление и аз имам тази отрицателна черта да мисля за това какво ще правя за нещо лошо, което не е станало!

според моя опит,това не е отрицателна черта ,а по скоро вреден навик-добре е да се осъзнае навреме,за да може човек усърдно да работи в посока на неговото преодоляване-понякога са необходими години,но резултатите са поразяващи

Всичко звучи идеално и дори си действах точно по този начин...имаше период, когато буквално бях забравила за проблема, за заболяването и всичко останало, живеех си, действах си и така...Супер!!! Дори си мислех, че наистина съм преодоляла страха, НО...но преди няколко дни в изследванията беше повишен тройно един показател и аз...изтръпнах :( След два дни повторихме всичко и се оказа ЛАБОРАТОРНА ГРЕШКА!!! Кошмар, който ми показа просто, че страха си е някъде там, дълбоко и изобщо не съм го преодоляла, а само съм го погребала...това е кофтито...искам да го победя, а не да го отричам или игнорирам...

На всеки му се иска неприятните неща просто да изчезват......
разбирам те ,но това не е в нашите възможности...
Не е необходимо да го отричаш,но да го игнорираш виждам,че успяваш,това е голямо постижение,радвай се на него и се гордей със себе си....

Е това май не го мога - да се гордея със себе си...още не мога да се науча.

а трябва ти го заслужаваш.....
обграждай се с хора който да могат да изразяват уважението си.....

Ами то си е за страх.
Дали не е повод zа парфеядство
... примерно
От една страна

Виж...това си е идея

Виж ти

Не се страхуват само глупаците.

Разбира се, не е нормално да живееш в страх. Ако той отравя дните ти, иди при лекар. Има медикаменти, които помагат срещу неадекватен страх (ако е такъв). Сериозно! Обясни каква е ситуацията, и той ще прецени какво да направите,. Може да се размине с малко психотерапия. Няма защо да се измъчваш излишно.

То те тези текстове по колко пъти мислиш може, допустимо е да се повтарятґ.

Ама за протокола:

Там съм, където съм снаха,
забравила не съм, оставила съм си телефона на долния етаж(чужда собственост и територия за мен, да). Та оставила съм го в антрето до мрежовия телефон. Минавам, взимам, гледам - търсил ме е някой.
Някой на когото съм дала новият си глобълномер, да !

рюкруф начи бететигвам

бърр един път и ... о! ... тутакси ухо!

и дорде ни едно ни две - !глас!

- Кажете! - така звучи гласът да.

е, не.
тъй де .

Ми без затруднения, напъни и прочие,
отпирам в същата интонативна Гама:

- Какво да ви кажа! Търсили сте ме! Вие! Преди десетина минути ...

и тук не, а там преди последната от трите точки съм секната,
аз това, да ... не бе, не ... пресечен е разговорът ми с приятният(за мен може и с непълен член т.е. можете и думата "приятния" да употребите, не че може, ами ако иначе сте го направили лично надали ще се целуваме) мъжки глас.

Дамски глас:
- Аз!Аз те търсих!От телефона на баща ми, дърабъраиайтъйайвъйчак.ра.кА.та!



Къде е номера?
не.
Нямам сестра е правилният отговор.Вярно, да.Правилно, да.
Дали е верно и право и прочие ... с деде Боже може и да се разберем,
уговорката ни е за след 84 години - споко, време имате.
Правете си го квото щете - кеф ви компот, кеф ви конфитюр,
сливова от сини сливи не можете да правите,
а на джанковица съм" ви" утепала" ... дето може би ще има една дума
някой ден.

И ако позволите, все пак ще погледна да потърся мечката(на сърце ми е).
Или и на гуглата ми ... сте навити да посегнете,
спокойничко де ... те пилотите ... си знаят работата,
между нас да си остане.