Един концерт

Докато се разхождаме тези дни по вестникарските статии, къде забавлявайки се с горчива насмешка, къде искрено и яростно с възмущение, за да обсъдим геройствата на "големите", реших, че в жегите има и по-интересни случвания.
Като снощният концерт в СБК, например.
Ето какво ни предложиха "малките" (по реда на представянето):

Елица Мирчева
Владигеров - Миниатюри "Шумен" оп.29, Песен и ръченица

Ива Кръстева
Шуберт - Маргарита на чакръка

Петя Христова
Шопен - Рондо до минор, оп.1

Лора Паносян/Стоян Мартинов
Пиацола - Две танга

Алек Аведисян
Шуберт - Горски цар

Андрей Ангелов/Елена Иванова
Шуберт - Соната за 4 ръце

Мартин Иванов
Шуберт-Лист - Валс каприз "Виенски вечери"

Това беше концерт на носителите на първи награди от международния конкурс "Франц Шуберт" - Русе 2005. Нарочно изписвам имената на всички участници. Нека ги има, пък може и да се сетим някога отново за тях.При положение, че свириха едва ли не в движение, след пътуването на някои от тях, показаха такава зрелост, че трудно мога да определя за себе си най-добрия. И при певците, и при инструменталистите.
Почти веднага след концерта някои заминаха директно за Виена, за участие във Витгенщайн, други за фестивала (конкурс) в Балчик, а трети решиха да го напишат в клуба с удоволствие.

пп
Традиционно напоследък, присъстваше усмихнатият съветник по културата на Австрийското посолство. Един зализан младеж, понаучил български, а покрай това и някои нашенски неотменими удоволствия. Като например да ти звъни телефона по средата на концерта, че и да си говориш невъзмутимо по него...:о)

Освен "геройствата" на големите и мачовете от световното има и приятни и мили събития, за които, Облак бял, пишеш. Браво на децата!
За кой ли път ме учудват представителите на Запада с някои прояви, които не би трябвало да стават. Едва ли се дължи на българското обкръжение научаването на българските удоволствия. Това как да се държиш в обществото се научава в първите седем години, а и малко след това, пък и е въпрос на усет и култура. Но отдавна разбрах, че на Запад не всичко, което хвърчи, се яде. Съжалявам, Облак, че разводнявам твоята хубава и мила тема за концерта на децата, но и приличното поведение е актуален въпрос, още повече, че се стремим натам, където материалната и духовна клтура е на висота, безспорно.

Познавам някои от тези млади музиканти - например А. Ангелов, неизменен участник в много конкурси - участник не само в първия Шубертов конкурс в Габрово през далечната 1977, но и в последния Музиката и земята. Винаги навсякъде и винаги с награда!
Всички са много добри, дано имат късмет!

Хубави деца, талантливи! Повечето ги познавам. Да са живи и здрави!

Да, децата бяха чудесни. Жалко за почти нулевата посещаемост. На всичкото отгоре някои от тях са от София, тъй че поне преподавателите им са знаели за този концерт и не са си дали труда да организират посещение на техни съученици, или на други преподаватели… Е, който бил, бил.

Иска ми се да спомена особено Елица, не само защото е най-малка (нали?) и макар и косвено свързана с клуба , а и защото единствена не е от музикално училище. Едно тъничко, изящно същество, цялото в дълги, нервни ръце и крака, което не го свърташе на столчето. Чудесен Владигеров, емоционално и пипнато изпълнение. Виждаше се и че е много работено, но и че детето съвсем не е било безгласна буква при тълкуването на музиката.
Тук искам да вмъкна, че роялът в залата, който по традиция дрънчи, този път задрънча чак в края на концерта. За двата часа репетиции, децата бяха успели да го овладеят и на моменти звукът беше толкова мек, та помислих, че са го сменили.

Певците имат сериозни данни, но мисля, че немският, на който изпълняваха песните, ги затруднява доста. Толкова внимаваха за ясната (даже прекалено) дикция, че на моменти забравяха да владеят гласовете си.

Децата с Пиацола се забавляваха откровено и свириха много нюансирано, зряло и заедно. А от това че се държаха за ръка, докато се покланяха, лъхна такава младост ….
Другото дуо също ми хареса, но ми се струват леко неравностойни като ниво. Или по-скоро като зрялост на емоцията.

И никаква рутина, апатия или инерция. Може би мисълта за Виена ги беше заредила, но всички направо грееха.

Наистина присъствието на Андрей Ангелов беше забележимо.
Първо, с прецизната му работа като акомпанятор и после в пиесата за 4 ръце, където видяхме здрав усет към съвсем нелеката игра с педалите.

Облак, извини ме ,че използвам твоя постинги "Един концерт" за да препредам впечатленията на моята колежка от друг концерт/ за да не "зацапвам" клуба с едно мнение, може би/. Снощи в зала "България" с Нов Симфоничен оркестър свирил Тито Уги, един феноменален цигулар .Зная го като изпълнител на Паганини, а това не всеки може. Диригент е бил познатият Лучано ди Мартино. Концертът бил организиран от италианското посолство и там присъствували министърът на културата на България, посланикът и много италианци на куп, както се изрази колежката. Въпреки конкуренцията на футбола /Бразилия-Гана/ залата е била препълнена и е имало правостоящи.
Уги е свирил Моцарт - петия му концерт за цигулка и оркестър и при бисирането е изсвирил Паганини - каприс № 24.
След това страхотно изпъленние на петата симфония.
Като голям "балкански" недостатък е бил страхотният задух, тоест липса на климатична инсталация в юнския 28 градусов пек и при препълнена зала.

Лека поправка - името е Уто Уги. Наистина в Италия е тачен като най-добрия им цигулар. Снощи по ТВ го показаха. Аз, обаче, имам особено лнение за него. Може и да може да свири Паганини, но страда от лош вкус. Може би по нет-а могат да се открият негови записи. Ако ги чуете, ще разберете какво имам предвид. То е едно клатещо вибрато, един уклон към лигави интерпретации....Бях слушала един негов запис на Чайковски концерт преди 10-тина години, и просто се възмутих от сърцераздраното му изпълнение.

Е, може и да си е променил вкуса за толкова години, но е малко вероятно.

Ще си позволя и аз да напиша нещо, макар че съм от тези, дето не са се душили в залата - Уто Уги свири със Софийски фестивален оркестър - знаем ги тези "сборни" формации за концерти според нуждите на момента
Това, което чух от Уто Уги - Финал на Петия Моцарт - беше точно както Пенчо го описа - изсипана емоция, доста неточно, доста неовладяно.

Все така става, че критикувам, а не ща да е така /ще ми излезе име, а нали аз не съм критик все пак /. Затова нека ви кажа на какво се зарадвах доста напоследък: два от последните впечатляващи записи на "Милосърдието на Тит" са с българско участие - с Пендачанска /диригент Рене Якобс/ и Кацарова /дир.Пинкас Щайнберг/. Особено за Джиджи пишат много суперлативи навсякъде по света, а в Германия това е диска на месец юни!!!
Ако някой иска да се порадва като мен, ето откъде може за започне:
[линк]

Извинете, че отместих темата!
Приятен ден!

...да каже как стоят нещата, нали?

Ако този някой е способен да погледне нещата от гледната точка и на музиканта и на любителя.
твърдо да.

Staying between prediction and inference

Ми в тоз конкретен случай, мненията на един любител (аз) и един проф (ново 20) се покриват, май.

Тогава сърдечно благодаря за двете мнения в едно.
Остава само да желаем 3 в 1 - още по-силна неочаквано добра комбинация.


Зайченцето бяло
цял ден си играло
............................

Това ме хвърли назад във времето, когато си купих запис на 5-я концерт за цигулка на Паганини със Салваторе Акардо. Такива лигни и изобилие от украшения и "въздишки", че не се траеше. То бива южняшка лирика, ама това сигурно и на неаполитанците би им дошло множко. Което пък от своя страна ме хвърли в онова изумително изпълнение на същия този концерт с Минчо Минчев (още млад ). (Облак, да ме прощаваш, надул съм ти главата с него ) Все се каня да го потърся и да си го купя.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Мненията ни се покриват /уфф, ама как може - друго си беше да се наплюем /, но исках да добавя, че даже и да съм "проф", то нещата са смесени, защото не практикувам свирене, а слушане!

Това е, защото някои музиканти не осъзнават, че извън определено амплоа просто не стават. Рядкост са онези, дето могат всичко добре. Сега се сещам за Венгеров - той може всичко...

Ако вместо да се хабиш с напразни Шекспирови усилия, докато търсиш постфактум някой да ми скрие ключовете на колата посред нощ, да се беше сетил, че и аз съм ти надувал главата с фукнята: 5-ият с Минчо е у нас от сто години. Ама кой ли от тия трезвени поклонници на пешеходството, да помни...
Тъй че изчервителната ти картинка категорично не се приема и я намирам за по-скоро неуместна.

пп
Шестият на Акардо обаче е готин.

изпревари ме!
онзи ден видях това докато си се шляех из harmonia mundi и мислех да постна нещо тук...

а по темата "уто уги"...
така се разходи из моцарт и паганини, че направо претича през тях...
едни темпа на моцарт (щом дори на мен (!) бавната част ми беше бърза), които въобще не звучат убедително... технически неточно, а с това вибрато интонацията се качваше все по-нагоре и по-нагоре...

да, бил е изключителен техничар,
за съжаление показа точно това - че е "бил"

но тоя задух в залата... no comment!

Мдаааа... "Приятел в хокане се познава" (Чукотска мъдрост). Ами процедурата по "достъпване" на този исторически запис и ясна и за двама ни.
Заплаха: Иначе следващия път ще ти скрием колата и ще те оставим да се прибираш само по едни ключове. It is not a joke

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Прочетох, че на 29 юни СФ с Филхаромничния хор ще представи "Кармина Бурана". За нея стана въпрос и на нашето събиране. И вчера в свободния от футбол ден се запътвам за зала "България", мислейки си за средновековния манускрипт, открит в манастир в Южна Германия, възпяващ радостите от живота и претворен гениално от Карл Орф в музика. Минавам по Бенковски. Тишина, Видях две оркестрантки в кафенето отсреща. Залата бе отворена, но за предстоящ концерт в малаката зала. И никъде не виждам афиши за Кармина Бурана. Вместо това ново 20. Афиш за концерт за 30 юни с програма Бетовен -тройния му концерт и Чайковски - четвърта симфония.
Обаче днес са четвъртфиналните мачове от Световното първенство, играят Германия и Аржентина, своеобразен финал, съитие ,което се случва веднъж на 10 години. Така че съм пред телевизора.