Може би познат проблем...

Здравейте, почетох няколко теми от този клуб и наистина съм приятно изненадан затова как непознати хора се заемат или поне дават мнение по проблеми на други!
Искам да разкажа и за моят проблем(ще ме извините ако изглежда малко объркано или пък странно написано, но за първи път пиша тук и не знам как изглежда отстрани)

Имам,имах приятелка от 2 години. И двамата един на друг сме първа любов. Запознанството стана супер неочаквано и импулсивно, точно в момент, когато нито аз нито тя си е мислел , че точно сега ще намери сериозен приятел.
Всичко вървеше добре, даже идеално,тя спеше у нас,аз спях в тях, тя дори имаше свои дрехи у нас.Родителите ни приемаха прекрасно и нямаха нищо против нас-даже повечето хора казваха, че сме перфектна двойка.
С времето( година и половина от както започнахме заедно), а и поради други житейски фактори (работа, учене и др) при мен се загуби чувството на любов и започна да ми омръзва да съм ангажиран с нея. На главата имах толкова други неща, но да не забравяме най-важното - тя имаше много недостатъци(като характер), които не пожела да промени, за разлика от мен(постарах се и направих много неща за нас).Тези недостатъци в характера и перспективата да се развивам и гледам и развивам другите неща около мен ме накараха след голямо мислене и размисляне(месеци) да предложа да се разделим за известно време.
Виждахме се и през това време примерно 1 в седмицата, после по-рядко.
На края, усетих някаква голяма празнина в мен и реших да предложа да се съберем. Тогава обаче тя не поиска, може би обидена или не - незнам!
Сега известно време след това започнахме да се виждаме пак дори често и да прекарваме подобни мигове както когато бяхме заедно.Но сега и двамата не знаем какво искаме и сме объркани по отношение на това да се съберем или не!
Та моя проблем е в това, че ми е много ама наистина много объркано и не знам - 50 % искам да е при мен - 50% не искам. Когато сме заедно виждам недостатъците й и си казвам че не е за мен, когато я няма и си помисля че може би ще си намери друг, а аз ще остана сам се плаша и искам да сме заедно!
Дайте съвет, кажете някой имал ли е подобни чувства и страхове?
Колкото и да изглежда на пръв поглед несъществен проблем(може би) наистина трудно живея!

Какво е това 50% искам, 50% не искам, щом докато сте заедно те дразни, значи ще е мъчение да подържате връзката. А това, че докато я няма си мислиш, че може да си хване друг, изобщо не е гаранция за някакви чувства от твоя страна (освен ревност)...
Според мен по важно е да се справиш с празнотата, която е вътре в теб, защото ако я излекуваш, повече няма да си зависим от присъствието на който и да е в живота ти

Things can only get better

Проблема е, че ме е страх от всичко в момента - изпаднал съм в някаква депресия. Страх ме е да се разделя, страх ме е да се събера!

Ако се съберем плюсовете ще са много, защото тя умее да обича и е весел човек, като изключим трудния й характер.Знаеш какво е човек да знае, че някой го чака след работа(ако е възможно въобще да се възвърнат до там нещата като преди)и имаш някой до теб и във веселите и тъжните моменти.
Минусите ще са, че аз съм перфекционист и винаги ще й намирам кусури - кога излишни, кога основателни!

Ако се разделим плюсовете ще са, че евентуално ще започна нов живот,ще правя това което ми се прави(колкото и егоистично да звучи).Ще имам възможност да обърна внимание на неща, на които имам по-малко време и възможност да обърна в нейно присъствие.
Минусите са ясни самота, която не е ясно обаче кога ще преодолея и ще я преодолея ли, защото ме обхваща паника в някои моменти!

Общо взето пак да обобщя - страх ме е от всичко(може би най-вече от мен и мислите ми)

Друго, което не казах е , че най-големият ми страх също е страхът от лудостта - да не полудея лутайки се в мислите си и разсъжденията си за смисъла на живота! Защото това вече е почти 1 година!

Кажете си мнението за този страх от полудяване - познат ли ви е?
От него страдам от 3 години,но се бях оправил, когато започнах връзката и сега пак се прокрадва в мислите ми !

Здравей,
разбирам объркването ти/самата аз в момента съм изпаднала в подобна ситуация/
ще ти кажа аз какво правя --/дано да ти помогне по отношение на връзката/
Гледам да не насилвам нещата/вярно е,че искам отговорите на някой-въпроси по скоро да се дадат,но се абстрахирам.....оставям се на чувствата който ми доставят удоволствие-ако ми се иска да бъда с този човек съм с него,ако не- се занимавам с неща който на мен ми доставят удоволствие....като разбира се се съобразявам с него,но никога за сметка на вътрешното ми равновесие/.
Според мен ти е необходим баланс,а после може и да решиш как точно да се рзвият нещата.....
Относно размислите ти за смисъла на живота,всеки ги има....
Може би нямаш хора около теб с който да дискутираш,и затова се въртиш в този кръг.Тук можеш да поговориш за нещата който те вълнуват....
Желая ти успех....

Започваш да разбираш, че света не е това, което ти си мислиш за него....и той ти го показва на практика.
Опитай се да приемеш нещата такива каквито са и да ги приемеш за нормални. Да, такива се нещата и това е нормално. Не, нормално, направо съвършенни. Битието, твоето битие, е твоя дом. То не ти е враг, следвай го и то ще те изведе на спасителния бряг....ако можеш...ако не можеш, също не се притеснявай, твоето битие ще те изхвърли пак на спасителния бряг. Запомни, че от теб не се иска нищо да правиш, нещата ще се случат и без твоя намеса.
Нека мотото ти в живота бъде: Решаването на проблема не е нищо друго освен предпоставка за появата на нов проблем. Такова мислене ще ти помогне да заобичаш проблемите си...нямаш друг изход. А този е прекрасен.
Ти трябва да се научиш да живееш с проблемите си и това сега се случва с теб. Имаш ли друга някаква идея как да се научиш на това? Нищо, и Битието няма друга идея, не се притеснявай ще се научиш или ще умреш...но то така или иначе вички все някога умираме...ще се научиш...
Желая ти успех.

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Искам да Ви благодаря за мненията!
Наистина, разбирам ги, и аз се разбирам и уравновесявам(в смисъла на - намирам някаква хармония и мир в себе си), но това е само в един момент! При мен се редуват моментите, в които намирам смисъл в живота ми и ми харесва светът и такива, в които съм объркан до безобразие- за съжаление преобладават в 80 % от времето моментите на безпокойство. Безпокойство от проблема ми с връзката, която водим с приятелката ми и проблема в мен свързан с депресията, в която съм изпаднал. За съжаление все още не мога да намеря кое от кое идва и дали са независими тези 2 проблема!
Кажете пак вашето мнение по въпроса ми за страха от полудяване?Чували ли сте за такова нещо и до какво води то?

С казване няма да се оправи. Временно може да намали напрежението.
Вече ти казах, трябва да го приемеш..не се притеснявай ти няма да му се оставиш да те победи...отдай му се и го изживей...вглеждай се във себе си..няма да пропуснеш появилата се изведнъж амбиция у теб за победа.
Ще победиш, бъди сигурен..сега се отпусни и се самонаблюдавай. Спокойствието и тишината са условията ти за победа...
Тази сила и амбиция няма как другияч да се появи....освен с изживяванията ти...приеми изживяванията ти като полезни и необхоодими за силата ти и за победата ти. Игнорирай ги но ги приеми...древните казват за мъките и страданията ни....." макар и да не мога да ги пренебрегна, отказвам под гнета им да легна..." а и всичко е кратко и временно и променливо...утре друго ще ти изглежда....мамка му.....

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

За двата проблема-най-вероятно са независими един от друг.....,но се преплитат.....
каза,че в началото на връзката е изчезнал проблема със страха...
не е изчезнал временно е намаляла силата му,в резултат на по голямата емоция свъзана с връзката/страха е ирационален, влюбването реално/
Сега когато са се появили проблеми във връзката,вниманието се пренасочва отново към страха.....
Как си представяш полудяването?

Не ми се иска да си представям и да описвам полудяването, защото ме е страх при тези мисли. Но въпреки всичко си го представям че човек губи контрол незнае какво става, а пък дали в този момент му е притеснено, че е луд или не - незнам. Може би не осъзнава какво става, пък и зависи от степента на лудост.
Аз не искам да получавам нито една от степените на лудост. Страх ме е и се паникьосвам като гледам психо филми с луди или репортажи по телевизията или като ги срещам в една или друга фаза по улиците!
Кажете ми чували ли сте нещо за този страх и дали наистина може да ми се случи?
Въпреки, че надявам се да не премълчите нещо само, за да ме успокоите :)
Аз Ви имам доверие

Какво значи "да го приемеш", как да го постигне човек. Дай някакви техники

За страха-цитирам ти извадки от книгата на Зигфрид шнабал-,,Нервен ли сте,,
Това е състояние,което изпитват всички.Смисъла му е като афективно предварително изживяване на някаква действителна заплаха.Страха има защитна функция-да ни отклони от някаква опасност.Съществуват различни степени на страх.
ЗА ДА МОЖЕ СТРАХА ДА БЪДЕ ПРЕОДОЛЯН,ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ ОПИТ ДА СЕ ОТКРИЕ НЕГОВИЯ ПРОИЗХОД.
Страха,че си болен или ще заболееш се нарича нозофобия.По точното название е насочено към болеста от която си мислим,че сме засегнати.Страха от душевно заболяване се определя с наименованието психозофобия.

За всекиго е различно, трябва да се вгледаме в себе си, да се самонаблюдаваме.
Животът ще ни научи, не с думи и лаф.
Ако ставаше с думи би било много лесно.
Древните казват да търсим път към духа, а пътя Той ще ни го покаже...индивидуален за всеки.

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Питай някой поп за седемте тайнства....щом ти трябват техники.

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Ами разбрах , значи моя случай е психозофобия, но какво да правя с него?
Не ми стана много ясно, но при мен страхът от полудяване ме предпазва от това да полудея така ли? Поправи ме ако греша!
Какво да направя има ли опасност за мен?

Ее то лудостта изобщо не е толкова страшна пък...повечето "луди" са си далеч по-щастливи от "нормалните" около тях, то именно те имат проблем...

Твоят страх е много типичен - страхуваш се да не изпуснеш нещата от контрол - нормално за всеки перфекционист.
Това, което ще ти помогне е смирението - приемането, че на този свят има неща, които не зависят от теб - че мозъкът ти поражда електрически импулси, сърцето ти бие и еритроцитите ти разнасят кислород, независимо дали го искаш или не...че сезоните се сменят, извиват се бури, хората умират, раждат се други, но животът продължава и винаги ще го има, а щом си се родил - значи имаш своето място в него!...И има една по-висша сила, на която трябва да се довериш, а не да се плашиш от нея...
Опитвай се да виждаш положителните неща - а не недостатъци...а когато видиш недостатък се запитай - а нима аз съм идеален? Спомни си колко пъти си се срамувал от неща, които не е трябвало да правиш - и си прости - за да простиш и да приемеш и останалите около теб!

Късмет и сила ти желая!

[линк]

Мне, ти си мислиш, че страхът те предпазва от полудяване и затова се страхуваш...

[линк]

Не знам дали твоя случай е психозофобия,имам един познат лекар,той казва така; Толкова ли е важен етикета на бурилката за теб?
Говорейки общо за страха поне аз го разбирам като отклонение от някаква опасност,а не защита....
Но според мен е по важното да разбереш за себе си от къде произлиза този страх, за да елиминираш дразнителите и да се научиш да го преодоляваш.....
Можеш да направиш много неща за себе си....
например да се консултираш със специалисти и да вземеш решение да се справиш с този страх...
Опасност е да не можеш да се радваш на живота,за теб това опасност ли е?

Не мисля да те успокоявам, тъй като не те мисля нито за психясал, нито за объркан, нито пък за нещастен.
В момента мислиш само за себе си и за душевното си състояние, а къде остава мисълта за момичето, което отново ти се е доверило и идея си няма как нейното присъствие в един момент е само за твое собствено успокоение?
Мисля, че проявяваш доста голям егоизъм и от време на време ревност за разнообразие:)))
Сам няма да останеш, кой знае още колко много връзки те чакат. Най-важното е да признаеш всичко, което чувстваш не в някой форум, а пред жената, с която си. И спри да мислиш само за себе си и да се вглъбяваш в някакви измислени притеснения.
Извини ме, ако съм ти прозвучала малко по-рязко, но малко трябва да изтрезнееш:))

Да, за мен е опасност всяко нещо, което ти пречи да се радваш на живота!
Консултирам се със специалист, но май от многото говорене с него ми се затормазява мозъка от тези дълбоки разсъждения! Тук Вас повече Ви разбирам , наистина!
Явно много съм се вглъбил в себе си и трудно взимам решения - каквито са да се съберем ли или не с приятелката ми.

Задълбавай в радоста,а не в опасностите......
Когато установиш,че ползата от специалиста е предимно в опознаването на някой техники за коригиране на характера тогава ще ти стане по лекоползвай го
Тези решения са трудни за всеки човек/друг е въпроса кой по какъв начин ги решава/