Какво правите...

когато любимият човек ви липсва?
От няколко месеца единственната връзка с него е телефона и веднъж в месеца за два-три дни.Делят ни разстояния/големи/ и ангажименти, които никой в момента не може да остави в името на това да сме заедно. Това ще продължи сигурно още доста време, а аз направо се побърквам. Толкова много ми липсва, че ще се пръсна. Нищо не ми се прави, нищо не ме радва.
Не ми излиза от ума.
Баси гадостта.
А на вън е страхотно лято...

за протокола:семейни сме

О, да беше изневяра, или поне триъгълник, да ти отговорят. Пък то...

така сме семейните дето не сме заедно, липсата на другия е умопомрачителна.

рева си вкъщи, навън гледам да се сдържам, пред него гледам много да не мрънкам, ама все пак да е наясно, че ужасно ми липсва и... досаждам на приятелите си
хем не сме женени

Опитай се да се занимаваш с нещата,които харесваш да правиш.Липсата не се запълва нито с четене на книги,нито със срещи с приятели.По важно е това,че сте заедно макар и разделени и има за какво да мечтаете.

Уф, дано не сте и младоженци на всичкото отгоре, че ще вземе да се разтури работата от чакане!

На този, който си е в България, винаги му е малко по-лесно. Повече познати, приятели... иначе ако не си тука - самотата съсипва.

А вие откога сте семейни и колко сте живяли заедно с любимия?

хм...
не е в чужбина,но сме на двата края на България.Работим много и почти нямаме свободно време.Познаваме се от 10г. заедно сме от 6, семейни от 2.
Че и хлапе имаме на 5.