***

Мокро,безмълвно-тихо.
Изпразнен поглед,липсва суета.
Поглеждаш във душата ми-и там е тихо.
Изплуват спомени,без път вървя.

Присядам в скута на тъгата си,
разгръщам страници на извървени дни.
А там откривам,че съдбата ни,
отровена била е от преди.

Изправям се,оттърсвам се от болката.
Преглъщам жадно,нося светлина.
И виждам те "онази"-недоволната,
защото дишам без вина.

с ена дума
дръвче
:)

историята на една предизвестена смърт, но не от любов.
празнотата на суетата не заслужава и едно амин! ...дори.