квак 2

watch me now:

защото жабата е балерина
и жабата е акробат
защото езикът и е много дълг
а устата и балша
и жабата е вир вода.

какво ли жабата си мисли
и кого ли наблюдава тя
може би мухите
сред човешките гета
да, жабата е със душа
на черна попова лъжика.
и когато ти играел си, със Петърчо на жмичка
жабата е била, във кална улична кавга
и след това война, и на островите на Марица
на мирни преговори със врага
и жабата от теб е, сто пъти по-добра
затова:
ако вместо микрофона
си задъвкал от тръстиките във яд
и ако ти не вярваш
на Отеца Дижсъс Крайст
знай, че жабата е метаморфоза.

тя вижда с вътрешните сетива.
и далеч от суета, преди гласът на птица.
преди ливингсън-чайката креслива.
утринната синева, гърдите и изпълва .

(ако искаш ти отивай, да кълчиш
кълките с някой йога, и ако искаш
отиди да станеш на гуруто подлога.
и рови триста транскрипции на
тантрите в мантрите и в калта се наври
да търсиш на лотуса корена.
жабата идва от там.)

ти знаеш ли какво е
да живееш без крака
и само със опашка
под вода
да се бориш със бълхите
и да си малък на света
забравен

със душа на попова лъжичка
и е дълъг и навит
жабешкият и език
и тя лови мухите
и комарите досадни

джаба е с уста голяма
има нервен тик
и окото дясно
със езика ближе бясно
малко е на тясно
под небето ясно и прекрасно
губи търпение сластно
във униние захластно
по калното място подхрастно

Остави жабата да си квака на воля. В гьола. Не е лесно да си жаба (като я гледам)

Не е лесно да си тъп

Хареса ми как квака и отправих поощрение...

На мен пък изобщо не ми хареса как квака. Много шум за нищо, както се казва. Но пък поощрението ти си го биваше. Признавам. Горката жаба, чак ми стана жално, с душа на попова лъжичка Дали ще стане принц от нея? Питам се?! (нямам претенции да съм принцесата от приказката, просто се запитвам, подозирам обаче, този квакоч да е само маска за истинската й прекрасна принцова душа, но аз съм си оптимистка, впрочем ...............непоправима, което ще рече - патологична, но понеже съм и реалистка ви оставям да се надкваквате тук, пък аз отивам да кълча кълки по йогистки)

Слушам си Ам луузин май бейбе, ех нея съседи, как ме озвучават само...

Не е лесно да си тъп

woow kakvo ime original
no

woow v cherno kato gres
woow neshto mazno, neshto super super qko
woow i zashto taka na dve simetrichni chasti
woow q ni pokaji
woow dve-tri
woow (nice)
woow bravo
woow zavarti (nice), o da
woow chakaj, tova maj ti e gaza

wo ow - woow
woow - wo ow
wo ow - woow :)))

woow, ti podludqvash vsichki,
wo ow prodyljavaj
woow tezi buzi mnogo sa plastichni
wo ow ako opitash i flow
woow (didjeqt byrka vyv torbata)
woow shte ti pusne, obeshtal e
wo ow slow
goxow
oow
owowow

----

не се обиждай
наистина това горе е малко сантиментално
ма карай
пише се озвучават
и това
да не би да се ядоса заради йогата?
или чайката? :)
ами толкова, хайде

жабока изяде плавник по главата
и почти горкият се замаи
тя го стисна като да го удуши
но превъртяха се нещата
и добре,
защото тясно стана между бедрата
вече мислеше, че ще победи
виждаше се даже възкачен
на триумфалният камък.
когато към дъното го завлече

thx :)
аз съм в
поощрен

Виж, бих допълнила стихотворението ти написано в моя чест с една последна строфа:

blowwwwwwwwww it!

Нищо лично, надявам се, както имаш вкус да се шегуваш с другите понасяш шегички и ти


Не е лесно да си тъп

за първи път пиша стихотворение, което се дописва само.
накрая разбира се вложих малко съспенс, а пък ти не издържа.

Така е, не се сдържах. Не обичам недовършените неща. Трябва да се отиде до край! това е веруюто ми

Не е лесно да си тъп

не

джаба клати си краката
лее лиги до земята
чопли лаври на инсекти
пляска се по чело сетне
мисълта изтича в вира
през ухото на джабира
рибки черни трансформира
в златоперки промотира
да изпълнят хорски мисли
в материални недомисли
взора празен да подмамят
с скуката си да захранят
новички инсекти тлъсти
с лаври сочни и чевръсти

ларвите са глутница
бели вълци
която се впуска да разкъса
хрилете на малкото шаранче
но дж.моко няма вина за това
цветовете на слънцето
под водата
стимулират хищнически
апетити

джаба плува бавно в вира
цветове да си събира
в кошничка за сини сливи
пълни всякакви мотиви
пано ще си направи утре
от палитрите тъй мътни
слънцето да ги проникне
през ефира чист прозрачен
в изомери ярки да превърне
оттенъка им здрачен
на ситно после ще го скълца
въдица ще си изкълца
на кукичка ще го увиси
на риба замириса

дж.моко плува си във вира
слънцето препича нависоко
хората със кошнички за сливи
и рибарите дошли за риби
със жени и деца и
спомени за любовници
огънят да си накладат
и на шишове водните събратя
да опекат, не е ли жестоко
какво знае дж.моко
той слуша смеха на децата
и внимава за тракащи щъркели

и тва
дръвче

джаба в облачния град живее
има си дворец-палат
често по блатата си лелее
но грижата за бизнеса е факт
когато волно отпускарски скита
нивга страх не ще налита
тяло едро с кожа кат коприва
вредното по пътя ще обрива
жаби, змии, октоподи
деликатеси са за джабароди
чинно ще ги изсуши за зима
във одаята си димнна
ще ги вее на тавана
дорде есента се помая

джмока в общество атмосферно високо
прескача нежно облачни глави
и от багрени къдрици на лулата
плете омайни лаври от пари
когато змията е съблякла кожата
и кукувицата е настанена във гнездо
ти бди със тях една лунна вечер
от теб те ще поискат нещо утринта
сделката ще е изгодна повярвай
само трябва да мълчиш
пред никого де говориш, да си без език
тайната ще ти разкрият на една трева
в замяна искат нищо, само думичка добра
да се застъпиш, но за тях това е важно
пред един човек.
да кажеш само в тишината ясно.
обичам ги и то е в миг един.
без да те заплашва нищо.
без повече да разбереш.
подредба стара на земята.
измислица, но със голям ефект.
не знам защо, нито откога.
и не забравяй.
потърси ги, вечерта.

джаба спира света
за себе си само го прави
понякога
събира омайни цветя
и вдишва дорде започне спектакъла
с взор спокоен обгръща
околната блатна мъгла
в създания чудни превръща
на парите сиви мощта