Палачи

Тримата мои палачи
влезнаха тихо.
Масата с длани изтриха,
сложиха вино
и пиха.
Като заклети пиячи
без мезе, от шишето
пиеха моите палачи
- трепереха им ръцете.
Първо врагът ми бутилка остави,
тромаво стана,
столът оправи
в стомаха ми с ножа удари.
Моят приятел след това се изправи.
Хвърли във ъгъла свойта цигара
и във сърцето с кама ме прониза.
Трети бях аз с изхлузена риза,
с потни ръце в главата се целих
и стрелях.
Пръсна се мозъкът - целият.
Изчистих петно от ревера си
(приятелят изтри камата си
врагът наряза с ножа мезето)
най-после.
Тримата мои палачи:
врагът, приятелят и аз
допихме виното,
замезвахме ,
и плакахме на глас.

Въздействащо! Благодаря

Това е поезия от оня тип, дето изчерпва темата и слага емблемата "Проверено" на тоя ник, дето изобщо вече няма значение дали е мале или фемале - нещо, което по принцип не интригува само безполовите същества и фригидите, защото поезията се докосва най-вече до оная струна, лесно възбудимата, дето ти дарява мета-сексуалност- та като загуби смисъл пола, ти остава само да си прибереш поетичната изрезка близо до фетишистките изрезки от собствения ти живот (забелязали ли сте, че след нас материално остава само фетишизъм). мен лично вещите ме очароват в своята простота и дълговечност, та аз ще си изпринтя това стихче и ще си го прибера в личната колекция, като пренебрегна факта, че е напълно възможен един вариант на продължение, в който правнуците на автора ще съдят моите правнуци за авторско право.

колкото до пола-...чудех се защо ме подпитват за ника :) ( пола ми се знае от повечето :) )
Оказа се че американския сленг е взел интересна форма в руския език -с дайк се самоозначават лесбииките ( грозна дума - нали). Истината е че дайк е прякор който са ми дали приятелите...дали заради художника...или беше един футболист..потънало е във времето и никой не помни вече

Най-малко акцента ми беше върху ника ти.

така е...
но аз да си се застраховам :)

Впечатлена съм!От стиха ти,от идеята в него,от начина,по който си я изразил/а...от това,че приятелите ни,а и ние самите понякога убиваме по нещо от себе си,а после съжаляваме за стореното.Поздрав!

"Добрият, лошият и злият"
Клинт Истууд и музиката на Еннио Мориконе.

докога ще плагиатстваш тури му пепел...

жив да не бях...да го чуя за себе си...

не се връзвай, ...ти си си и тва е...., от доста време те чета daik /а

Не е до връзването...Говоря си

Опитва се да завърже разговор с мен ако не си разбрал...

А ти кой си че ни се навърза? "willowм" като ник... нищо не ми говори.. хайде подсказвай ако ще си играем на развален виртуален телефон

Ама аз щото те чета и на други места, особено Черен път - то само него да си препрочита човек, много ум събира. В интерес на истината, за какво дремя тука - трябва да "изчакам" С.З. да се накани да ми отговори, ще дойде ли на събора да се видим

аха събираш акъл значи да чакаш стринка си..
ами вместо да й напишеш на лична, чакай я тука, чакай, пък може и стихове да й пропишеш от скука както в събота си я седнал да чакаш, то така и виден поет се ставало казват...

Музи никога не ми липсват...

ма ти верно стоиш и си чакаш музата,
кога ти написах и вече си ми отговорил..

е тогава няма да преча

Ами, като се загледах аз май преча, ти си стой, пиши си, отивам в един сайт, да си чета...

разбрахте ли се най-накрая кой ще стои и кой ще чете седнал...
щото иначе тази вечер няма да мога да заспя и аз да ви мисля...

еди от тримата ще да е