Епилог

Република Македония е отправна точка за българските арумъни, влашката територия пар екселанс. Тъкмо на нейна почва се провеждат големите събори, в нейните градове се работи за организирането на власите по целия свят. И НАЙ-ВЕЧЕ ТОВА Е ДЪРЖАВАТА, КЪДЕТО ВЛАСИТЕ СА СИ У ТЯХ, КЪДЕТО ПРАКТИЧЕСКИ СА НА ВЛАСТ. "Има много министри власи в Македония, повече от македонските". Реалното се размива до идеално. Президентът на републиката (Киро Глигоров) има майка влахкиня, самия той казва, че е полувлах и обещава помощ. Има предавания по телевизията и радиото на влашки (което е вярно) и влашки училища (което не е вярно). В Македония има много писатели, поети, изразяващи се на арумънски, а в Крушево има деца, които не говорят БЪЛГАРСКИ, а само арумънски. (Всъщност възрастните говорят на арумънски със своите родители и на български с децата си.)
Следователно за арумънските власи в България Румъния е победена от Македония в ролята си на референтна държава, на държава закрилник или на майка-родина. Тя е още по неубедителна в тази си роля, тъй-като е потърпевша от сравнението с Гърция, която се стреми да я поеме спрямо каракачаните (или саракацани), другите големи номади- точно тези, с които винаги се прави сравнение.
Влашкото самоопределение най-напред съдържа, относно произхождащите от бившата югославаска република, МАКЕДОНСКО ЛЕГИТИМИСТКО ИЗМЕРЕНИЕ- МОЖЕМ ПОЧТИ ДА КАЖЕМ: МАКЕДОНСКО НАЦИОНАЛИСТКО. Няма да се връщаме на причините и следствията за това възникване на влашкото като квинтесенция на македонското. Все пак трябва да се отбележи, че ако легитимизмът на власите спрямо държавата, в която се намират, е древен, почти атавистичен, то за пръв път той си изявява под тази колективна и елитистка форма. При предишните режими влахът е бил поданик (гражданин, активист...), отдаден и лоялен, понякога виден. В новата република власите, в своята цялост, са най-добрите измежду македонците, елитът на нацията.

Стр.247/249,"Власт и етнос на Балканите", Жан-Франсоа Госийо.

Фиромизмът се крепи в много голяма степен от фиромските власи и цигани. И двата етноса имат проблеми с истинското си име и страстно желаят да се наричат "македонци", и освен това мразят българите.

Все пак най голямата причина за фиромската маймунщина е българската маймунщина.

Да обобщим: власите и хората със смесен произход, но задължително влашки по едната линия се явяват истинските крепители на македонизма днес. В това си дело те са поддържани и насърчавани от сърбоманите без значение на произхода на последните. Към тях разбира се може да прибавим и циганите, но те са по-скоро маргинали. Омразата към българите е двуяка.
От една страна тя идва от сръбското им възпитание, каращо ги да мразят всичко българско. От втора, това е собствения им влашки произход или иначе казано от репутацията им на номади. Да, ама древните българи също имат такава репутация (макар и по всичко да личи погрешна) и сега те бягайки от влашкото, т.е. влашкия си етноним, попадат под формулата българин=македонец, сиреч отново ги заплашва етноним на "номади". С подобно нещо едва ли биха могли да се примирят. Накрая, при това може би най-важния фактор- именно от българите идва опасноста "собствената им" държава да бъде погълната.
Тяхни съюзници на наша територия са не толкова пияниците от Хомолинден, колкото неколцината власи като Радуле и Михов-Власов. Като цяло видяхме накъде гравитират родопските арумъни за разлика от напълно равнодушните към македонския въпрос дунавски власи.
Трагичното е, че българите макар и мнозинство във БЮРМ, са в подчинено положение, умишлено държани невежи относно българския си произход от влахосръбските държавни чиновници, политици, "научни"работници и т.н.
Това развитие на обстоятелствата е предвидено преди петдесетина години от сръбските (респ. югославските) властници, създали мак-нацията и знаещи, че най-добра работа в бъдеще ще им свършат подрастващите от влашки произход. Засилвайки собствените коплекси на последните, те развиват истерична омраза в тях към българите и всичко свързано с този древен етнос и така ги подготвят за управници и "научници" на бъдещата самостойна държава, тогава когато самите сърби вече няма да ги има. Днес отчасти техните ученици се обърнаха и срещу създателите си и благодетели от миналото (поне в църковно-религиозните въпроси). Как обаче ще реагират на албанската заплаха? Досега плахо и неефективно, а в бъдеще?

Трябва да се признае, че македонистите са навлезли (или по точно са ги вкарали) в най-неподходящата ниша.
Власите винаги са били обект на френските и румънски интереси като латиноговорящ народ. Етнографите от много страни също са показвали голямо изследователско любопитсво към този пръснат навсякъде из Балканите етнос.
Сега, когато са се отказали от влашкото и са навлезли в лоното на славизма (чудновато е, че някои все още си мислят, че са в страни от него, при това хора минаващи за учени), те губят естествените си партньори и съюзници в лицето на Франция и Румъния. Същите тези страни съвсем не са безразлични към латиноговорящото население на полуострова, но виждайки силно индоктринираните "бивши власи" в какво незавидно и смешно положение, поставят себе си, им остава единственото, което и на България остава- да правят така, че да излезе истината наяве. В това отношение интересите на БГ, Фр. и РМ се припокриват. Човек да се чуди на мозокот на управляващите БЮРМ: от една страна си печелят идеологически противници в лицето на латиноговорящите страни, чрез тоталното прикритие на влашките си корени и извъртане на историята, а от друга, горещо желаят да имат за съперници и славяноговорящите страни, отхвърляйки зорлем връзката си със славянството или по-точно "признавайки я" частично. Като добавим и съперничеството с елинската страна относно името, а и агресивните шиптъри, непонасящи не по-малко от гърците натрапването на същото географско име като етническо, почва да става ясно защо западните анализатори не дават дълъг живот на това псевдодържавно образувание наречено FIROM.