Черен път

Сам е черният път.
Не фучат лимузини.
Само вади лъщят
под очите му сини.
В коловоза тревата
мачка глината топла
и върти колелата
бяла сянка на облак.
Под върбовите вежди
брод в реката нахлува
и плътта му с надежда
с влажни устни целува.
Измореният ястреб
стъпки в него оставя…
той в крилото угасва
и в земя се стопява.

пренасяш в друг свят, където където земята и небето са Големите Влюбени и целуват самотно хоризонта...

страхотно красиво...
и както винаги... майстор... майстор на четката

Наскоро пътувах из югозападна Б-я, малко преди Карнобат бяха откраднали пътя , изчезва бе, няма го, само едни огромни оранжеви камиони и разни други машини, с истанбулска регистрация, копаят, заравняват...чудо, сякаш самолетна писта ще правят, не път...

много е хубав стихът, дайки

и този път беше в Балкана :) но по-назапад :)

Аз само разказах..друг МАЙСТОР беше нарисувал картината:)

Картина,рисувана с обич!Ти наистина си майстор,щом умееш така красиво да рисуваш с думите,поздрав!Стихът ти беше втората ми приятна изненада тук,благодаря :)

Не рисувам хубаво :) Беше преразказ по картина на Създателя :)

последните три реда
ама инак...