Еееееей, бре!

Любима,
който не е бил раняван,
не знае как се побеждава.

Ела до мен!
И ний ще се целунеме,
макар че тази сватба не е наша.
Ще тръгнем пак
по мрак
и пълнолуние!
И нека красотата бъде страшна!
И нека щастието не е леко.
На нас ни трябва щастие
в сражение
родено.
Не по-голямо от сърцето на човека.
И не по-малко
от вселената!

1960
Л.Левчев
-----------
Добро утро в неделния ден, добре ли спахте? И получихте ли си пощата?

Ето го джезвето с кафето, а Чака Кан да ви пее "My Funny Valentine"

Ше видите вия, като се върне дедо ви в СА!

Ако има Кракатау що да няма и Главатау?
Бе, чист дедо Андро, ама от лаптопчето.

ЦИГАНСКОТО ЛЯТО НА ДУШАТА

Косовете ми избират ябълки.

Ангелите ми избират думи.

И аз

като че ли снощи

съм си забравил сърцето в

любов от последен поглед.

Но къде беше това?

Помня как излязох от себе си.

Помня как в парка

някой свиреше на празната си шапка

амурски валс.

След това...

Мисля...

Но мисли ли се след това?

Добро утро! Един страхотен текст:

Пространствата на съня

В нощта, естествено, съществуват седемте чудеса на света и величието, и трагизма, и очарованието. В нея горите се натъкват объркани на легендарни създание, спотаени в гъсталака.
Има те теб.
В нощта съществуват стъпките на разхождащия се и тази на убиеца, и тези на градския полицай, и светлината на уличния фенер, и тези на фенера на вехтошаря.
Има те теб.
В нощта минават влаковете и корабите, и миражът на страните, в които е ден. Последните дихания на здрача и първите тръпки на зората.
Има те теб.
Една мелодия на пиано, откъслечен глас.
Една врата хлопа. Един стенен часовник.
И не само съществата и вещите, и материалните шумове.
И още моето аз, което ме следва или непрекъснато ме задминава. Има те теб, пренесена в жертва, теб, която очаквам.
Понякога странни неща се раждат в мига на съня и изчезват.
Когато затварям очи фосфоресциращи цветчета се появяват и повяхват, и разцъфват отново като пищни фойерверки.
Непознати земи, които прекосявам в компанията на жалки същества.
Има те теб, без съмнение, о красива и дискретна шпионке.
И осезаемата душа на пространството.
И уханията на небето, и на звездите, и песента на петела отпреди 2000 години, и викът на пауна в пламналите паркове, и целувките.
Ръце, които се притискат зловещо в една мъртвешки бледа светлина и оси на колела, които скърцат по стъписани пътища.
Има те теб, без съмнение, която не познавам, напротив, която познавам.
Ти, която присъстваш в моите сънища, упорито не се оставяш да те опозная, преди да се появиш в тях.
Ти, която оставаш неуловима в реалността и в съня.
Ти, която ми принадлежиш, според моята воля да те притежавам илюзорно, ти, която не приближаваш лицето си до моето, само до моите затворени очи, както в съня, така и в реалността.
Ти, въпреки красивите, празни думи, където вълната умира върху плажовете, където враната лети из разрушени фабрики, където дървото гние, пукащо под оловното слънце.
Ти, която си същината на моите сънища и която разтърсваш моя дух, пълен с метаморфози, в мен остава твоята ръкавица, докато целувам ръката ти.
В нощта съществуват звездите и мрачното вълнение на морето, реки, гори, градове, треви, белите дробове на милиони и милиони същества.
В нощта съществуват чудесата на света.
В нощта няма ангели-хранители, но го има сънят.
В нощта те има теб.
В деня също.

Робер Деснос

[линк]