Времето...

Времето е само красноречие
на уморената вечност.

Пътят не свършва дори
дните да давят сълзите.
Времето не боли
нито познава "изтрито".

Като отявлен крадец на мигове
се запитах, дали
не мога да си открадна
цялата вечност.
Времето ме опровергава:
/красноречиво/
"Тази сутрин,
на оживената улица
бе убит...."
(Новините)
и
"птиците умират сами"

Времето е красноречие
на уморената вечност
и понякога има чувство за хумор,
което...боли!?