Почина майката

на най-добрия приятел на детето ми.Втори клас елПотресена съм,

Не можем да избираме как и кога да умрем. Само как да живеем.

Жената е била болна от една година и никой не разбра,на никой не се оплака по нищо никой не разбра че има проблем.Един от най-стойностните хора, които съм срещала,лекар по професия,изключително отзивчива и добронамерена,родител който беше пример за всички.Преди месец празнувахме рожденния ден на сина й стана на девет години,сега като разглеждам снимките, които съм качила на компютъра виждам ,че на всички снимки е разплакана,може би повече трябва да се вглеждаме в очите на хората.......

това е най-голямата трагедия, която може да постигне едно дете. От близките и най-вече от бащата зависи дали ще остане дълбока непреодоляна травма или въпреки загубата, детето ще стане пълноценен човек.

Пак се замислих за тази жена, всъщност откакто ти прочетох темата не престанах да мисля за нея. Щом е лекар е бил напълно наясно със състоянието си. Избрала е през тази последна година от живота си да бъде пълноценна майка. Така да я запомни завинаги детето й, а не да я помни победена от болестта. Така той ще знае, че макар и само девет години да е била до него, тя е неговата си майка.
Дано близките опазят спомена за него, а не се поддадат на изкушението да накарат детето бързо да я забрави.
В билзък, краткосрочен план това би му помогнало да страда по-малко. Но в дългосрочен, за цял живот, този спомен му е много нужен.

Не е приятно, но ще се справят.
Мъжът ми почина внезапно, когато дъщеря ми беше на 4 години.
Вече 4 години сме сами. Не вярвах, че ще се справим.
Познавам още няколко "семейства" с полусираци. И те се справят. Родителят се чувства длъжен да даде цялата двойна обич, та детето да не почувства липсата на другият.

И най-вече никакви съболезнования и съжаления към детето! Това според мен истинкси осъкатява...Ако са толкова близки с твоето дете, можеш да помогнеш с "гледане". Децата да си играят като по старому, да си весела, грижовна и т.н.

Миналата година почина бащата на съученик на сина ми (1ви клас тогава). Детето няколко години преди това беше загубило и майка си. Остана при новата приятелка на бащата, с която имаха 2ро дете...Получихме писмо от училището с известие и изрична молба да не изразяваме съболезнования на детето и на майката индивидуално. Всичко стана чрез класната... Мина година, гледам хлапето си расте и играе, весело е и т.н. Тъжно е когато хората си отиват, но все пак живите имат повече нужда от нас...Не знам, как са подходили във вашето училище, но на мен ми се струва, че при нас постъпиха много правилно!

Няма нищо по-лошо от мълчанието на околните или още по-зле, правене на вид, че нищо не се е случило.
Децата на различна възраст изживяват с различни външни прояви смъртта на близък човек, с различни мисли и вярвания, но винаги я изживяват по същия болезнен начин като възрастен, независимо, че не винаги го показват външно.
Абсолютно неоходимо е да се говори с детето.

малко по-голяма бях когато ми се случи - аз на 18, сестра ми на 14
много е трудно
за съжаление децата без един родител порастват по-бързо и за съжаление някой път ми се струва, че изведнъж сме остаряли
живота продължава
те ще се справят!

бъдете обичани!

ужас...точно, както казваш е...точно все едно 'изведнъж сме остаряли'



според мен наистина е важно да не се показва съжаление пред детето

Разбира се, че децата преживяват, но също са и доста по-силни от нас...

Аз не говоря за мълчание, детето ще има достатъчно поводи да говори с близки и да чува неща от не толкова близки (без да има избор)...Не считам че е работа на чужди хора да говорят с детето за смъртта и най-вече да го съжаляват. Много по-добре е да се говори за хубавите моменти, ако стане дума, а не за смърт, погребения, т.н. Ама всеки с мнението си...

уфф и мен ме намаднаха едни такива мисли вчера Почнах да се оглеждам по 10 пъти по сфетофарите на път към къщи

Детето вече знае,не е присъствало на погребението,майката така е поискала да го предпази от този много мъчителен момент.Винаги ще е в сърцето ми тази изключителна жена ........................

.