Питам се...

... от известно време насам какво остава в живота ни, в спомените ни от това, които сме преживели? Ако някога ви се е случило нещо супер нестандартно, истинско и красиво, но по една или друга причина нещата са се сринали, ако човек, който ви е обичал много си е тръгнал с ярост, обиден и обиждащ, ако казано с простички думи всичко е свършило със скандал, ако "не сте останали приятели", ще си спомните ли този човек след 2, след 5, след 10 години? и какво ще си спомните? Скандала или Любовта?

освен тях

Наскоро и аз си мислех такива работи. По повод на фрагмент от песен, която чух "... кой на спомена взе тишината?" - моите спомени са всякакви - пъстри, весели или болезнени, но не и тихи.
А ако трябва да си спомня един определен човек от миналото, то споменът е абсолютно от подробности изчистен и виждам хубавите неща и начина, по който ме е карал да се смея.

Някои неща не свършват, не си отиват, не се забравят и не се отмиват от дъждовете на времето.
Минаха 4 години, а понякога сякаш още усещам устните му по моите - как да повярвам тогава, че нещо може да има и край?
Забрави скандала, той няма значение, помни любовта.

Само камъкът може друг камък да трогне.

ами и двете...и сканадала, и любовта си спомням.

но, като че ли, надделяват хубавите спомени.

аз пък съм се замислила над следното - как даден спомен може да се разтегне във времто- просто като че ли потъваш в този момент, или изплуваш (зависи от гледната точка) и времето изчезва.

После, когато се връщаш при спомена, можеш да избягаш отново от времето и пространството.

Хм. май само аз се разбирам какво искам да кажа, ама карай.


[линк]

Ami , ako e bilo mnogo silno izjiviavaneto s tozi chovek i toi e znachel mnogo za men , shte si spomniam moje bi cial jivot i to ne za skandala , a za krasotata na lubovta ni , no e mnogo individualno , zashtoto situaciata opredelia mnogo neshta i ot neia zavisi kak shte se razviat neshtata ...

Компания ще ми прави Тъгата,облечена в спомени,усмивки и с лек парфюм,ухаещ на сълзи.М-м приспивнo е

спомням си любовта.................след 4 години......а не бесхе нисхто сериозно..........

jivota prodaljava

Любовта я загубих наскоро... още няма дори и две седмици откакто всичко се сгромоляса, сигурно е рано да говоря за тези неща. Но нещо в мен, някакъв глас или интуиция ми шепне, че няма да я забравя. Може би нищо не е вечно, може да срещна по-добри, по-красиви любови, но тази, първата винаги ще живее в мен, каквото и да се случи. С него за първи път от много време се почувствах жива, измъкнах се от калта на сивото ежедневие и полетях. Беше кратко... ала дори последвалата дива болка не може да го заглуши.
С времето Скандалът ще отшумее... И все пак, знам ли, бъдещето е пред мен, много неща още има да ми се случат... За всеки е различно, защото всяка любов е уникална :)
Но няма полза от това да пазя твърде дълго гнева и болката. Ще ги излея... и продължи нататък.

Have you ever needed someone so bad?
Have you ever wanted someone that you just couldn't have?

Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих когато се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш. Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цвят, които да напомня за твоите очи. Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза: - Мъничка, не те обичам вече, обичaм друга и няма смисъл да бъдем заедно. Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!!!" Обърнах се и откаснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас: - Мъничка, може ли аз друга да обичам? Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове. На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше... и когато поисках да си ходя ти каза: - Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим. Аз бях потресена от твойте думи! На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов. В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край!" Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени. Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка, на 12ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано. И кой казва, че "няма песен без край"? " Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен вестник на 13та страница на която пишеше: "...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо до Югославска граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..." В допълнението на писмото е написано с кървави букви: " Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край...

Ако помнех болката и грозните неща до сега да съм полудяла /е, възможно е и това да е станало, но поне не ми личи/.
С една "метличка" изхвърлям всичко, докато не останат само усмивките и любовта. Заради тях сме живи.

Нова,

самия факт, че се сещаш за този човек в настоящия момент говори, че имаш чувства към него...И забрави тия глупости, "да си останем приятели". Невъзможно е просто. Обичал ли си истински, приятелството не се получава. Аз от собствен опит мога да ти кажа, че ти се обръща сърцето и ти става едно кисело, кисело отвътре...като го видиш Онзи/Онази. Могат да са приятели разни секс другарчета...

И друго. Супер нестандартните, истински и красиви неща не са под път и над път. Не знаеш какъв късмет си имала просто. Не чакай 2, 5 или 10 години за да го потърсиш - казвам ти, ще съжаляваш после ако не го сториш СЕГА. Живота е един.

Хайде със здраве.

Мъжът може да бъде щастлив с всяка жена, докато не я заобича!

Човек,когато се връща към спомените си,изживяни с дългогодишен любим,с който е било по-различно и истинско,и когато моментът на превъзмогването все още не е минал,да,остават хубавите спомени.Понякога си задаваш въпроси,дали наистина е било толкова непоправимо,сравняваш актуалния с него,намираш си причини,за да мислиш за него...по-добре добри спомени,отколкото лоши рани-човек сам си прави избора,кое да остане в съзнанието му!!!