На Л.

*** На Л.

Не виждам друг смисъл на времето,
Освен да мери тежестта
На твоите отсъствия,
А те
Не са нищо друго, освен милиони
Възможни твои светове без мен.
И ако имаш капка милост, чуй:
Не позволявай на чужди ръце
Да усещат как настръхва коприната на кожата ти,
Точно тогава
Някъде една река ще скъса свойте бентове
И мътната й сила ще стопи
Зеленото на някоя поляна,
А звездите на глухарчетата в нея
Ще угаснат.
Не позволявай на чужди устни
Да разтварят твоите –
Точно тогава
Един столетен дъб ще се откаже
Да чака следващата пролет.
А птиците в гнездата му ще останат без дом.
Не позволявай на очите си да видят друг
С усмихнатия блясък, който знам,
Точно тогава
Един влюбен делфин ще разбере,
че няма ръце
и за пръв път ще му стане студено в морето.
Не позволявай да те пожелава друг –
Така в душата му и в цялата вселена
ще се роди
Още един свят без мен.
Навън със сигурност ще завали.
А аз ще се лиша
От последния останал ми
Смисъл на времето
И ще спре да ме има
Точно тогава.

господи! как искам да го изкрещя това точно сега и най-накрая да се счупи небето

нещо хубаво и истинско, каквто отдавна не е имало тук
поздрав

много е хубаво.

..всъщност човек престава да се има, още когато подари сърцето си на някого...

Много хубав стих!

Хубаво.
Хубаво!

Напомни ми на 'светът е за двама'... хубаво е...

оооо:)

от тази картинка ме побиват тръпки...

сори, но това е последният ми портрет и все още много си го харесвам...

Страхотно е! Много, много хубав стих! Поздрави.

Толкова силно и така красиво чувство,поднесено по един омайващ начин!Така е :когато усещаме,че губим този,когото обичаме,губим смисъла си и за дълго спира да ни има.Радвам се,че си сред пишещите в клуба :) Поздрав!

Много красиво

Страхотен е стилът ти. Истинска поезия.