Monasi

[линк]

Снимките са ужасяващи и потресаващи. Човек не може да не потръпне от възмущение, когато гледа докъде може да бъде докаран един нормален човек. Млади, здрави и прави мъже затворени и изолирани от света с надеждата, че така ще намерят спасение. По пресата постоянно се появяват съобщения за това, че сектите подбуждат младежите към самоубийство. Защо досега никой не се е сетил да разгледа този вид духовно и емоционално самоубийство. Ако изолацията от света и затварянето в някаква ненормална среда беше нещо много благоприятно за благочестието, със сигурност Библията щеше да ни посочи поне един такъв случай и да ни го препоръча.

пророк Илия

Всички ти го казаха, но и аз ще го кажа: Прекаляваш! и говориш необмислено.

Монасите не избират този път, "с надеждата, че така ще намерят спасение" (понеже много добре знаят, че спасение могат да намерят и без да се замонашават), а понеже искат да се посветят тотално на Бог и делото. Това не е за всеки, както казва апостол Павел (когато говори за нежененето и други "лайфстайл" избори). Изобщо, ако не разбираш защо един човек става монах и какво допринася реално за църквата или околните - защо раздаваш крайни оценки?

вяра~надежда~любов

Ако имаш предвид желанието за самобичуване (преносно), самоунижение, съзнателно нанасяне на страдание върху собствената личност и влизането в едно затворено общество с цел усъвършенстване на характера, то за обяснение на това заболяване можеш да се обърнеш към хора с подходящо медицинско образование.

Между другото, не знаех, че за монашеството може да има и положителна оценка. Ако твоята е такава, моля да я споделиш. Ако монашеството е нещо добро, тогава защо хората така роптаят против онези от Анастасия, които живеят по палатки и землянки из чукарите, далеч от човешко общество.

Човек може да си живее където си поиска.. това не определя дали си добър християнин или не, въпросът е какво тези от "Анастасия" вярват и вършат или не. Не съм запозната с въпроса, така че не мога да го коментирам.

Ти имаш някаква супер изкривена представа за монашеството, която не знам на какво се дължи. Хората избират такъв начин на живот, защото решават, че света не ги интересува толкова и не ги вика така силно както всички нас, а предпочитат да четат, учат, работят, да се смиряват и да търсят по-дълбоко разбиране за Бог, по-силна връзка с него... Какви са причините да вземат това решение.. сигурно има различни причини.. не можеш да знаеш със сигурност. Не можеш и да съдиш.

Аз не виждам какво има да се коментира личния избор на хора, които с нищо не вредят на околните, а напротив!

вяра~надежда~любов

Защо православните манастири НЕ развиват социални дейности, като католическите?

Някои от характерните черти на сектите. Всяка прилика с монашеството е чисто съвпадение. Нека да заменим думата секта с манастир, за да видим дали манастирите са нещо нещо положително.

- Монологичност. В такава секта най-напред се обявяват за "дяволски" другите източници на информация (медии, родители, приятели), като се постига еднопосочност на въздействието.

- Подкопаване на съпротивителните сили. Често се използват физиологични механизми: лишаване от белтъчна храна, намаляване на часовете за сън. Тези неща, както и повторението на безсмислени словосъчетания и молитви прави човека силно внушаем.

- Създаване на собствена митология.

- Колективизъм. Въздействието се усилва многократно в колектив, където човек автоматично започва да копира "правилното" поведение от другите членове на сектата.

- Целево подбиране на аудиторията. В сектата ще влезе само този, който не получава удовлетворение от положението си в реалната среда. Тоест хора с разкъсани социални връзки, или с още неоформени такива.

- Контрааргументация. Лидерите на сектата предварително зареждат "паството" си с готови аргументи срещу евентуални критики.

Не бива да забравяме, че лидерът на такава секта невинаги е личност, желаеща да обсеби материалните ценности на членовете. Понякога той е истински враг на меркантилизма, живее бедно и аскетично, и наистина не се интересува от придобивки. Но е властна и харизматична фигура, която има непрестанна нужда от обожание, особена смес е от високо самочувствие и дълбоко спотаени комплекси.
Покрай него обаче, на по-ниско ниво, са разположени помощниците с меркантилни устремления, които контролират реда и финансите на организацията.

Новата ориентация на страната ни, предстоящото встъпване в ЕС, относителната обществена стабилност ще ни накарат да ревизираме дилетантската си мантра - "Всяка секта е зло". Има духовни общности, които не само не вредят на някои личности, но вероятно им дават това, което не могат да намерят другаде - стимул за живот и активност. Но диференцираният подход от страна на властите, както и родителският контрол са задължителни, ако не искаме обърканите ни деца да попаднат в ръцете на маниакални религиозни фюрери.

Никога не забравяйте - в секта се бяга. От какво бяга детето ви? Ами ако е от вас? Задайте си въпроса защо, и си отговорете честно. Това е първата стъпка в борбата за душата му.

точно в това е проблемът Малко (новаче), че тези хора демонстративно напускат света и за околните става ясно, че монасите не ги интересува света, точно в това е проблемът.......ако си забелязала чрез нашата вяра християнска светът се осмисля и чрез нашите дела се осмисля, така че бягството от света не е християнска постъпка...........монашеството е феномен в Църквата, лошото е че този феномен се е превърнал в правило, до там че епископите ни да са изключително из тея среди.....
я се замисли Малко (новаче) Студийските братя даля са избягали от света? ако речем, че Нитрийските са избягали...

може да потърсим в посланията на Игнатий Богоносец (за протестантските приятели - Богоносец е прякор даден му от неговите съвременици, ако не греша) първи съобщения за монашески начин на живот в Църквата, но вътре в Града, в Света........Игнатий ги нарича "атлети" (ако някой се интересува нека потърси посланията на Игнатий - има ги на български)

няма пари действаите!

падриното ми артурo е цветар.с очите си видяж как подписа чек за 500 евро дарение.
църквата му обаче ползва украшенията с цветя за сватбите и кoмуньоните.

кьоравите и глухите имат лотария без печалба.хората обаче дават по едно евро за билета.билетите ги продавет само инвалиди.

има магазини за богати и магазини за бедни.аз динята я вземам за 1 евро.богатия я взема за 3 евро.истинската цена е 2 евро за диня.така той е покрил моето 1 евро.

Не бива да забравяме, че лидерът на такава секта невинаги е личност, желаеща да обсеби материалните ценности на членовете. Понякога той е истински враг на меркантилизма, живее бедно и аскетично, и наистина не се интересува от придобивки. Но е властна и харизматична фигура, която има непрестанна нужда от обожание, особена смес е от високо самочувствие и дълбоко спотаени комплекси.

лидерът обаче превиква на ред момичетата и момчетата и ги ебе.
мале,мале!кави дълбоко спотаени комплекси!?

мурат хан,мутра неедна!кого ти наричаш "Малко (новаче)"!?

Мисля, че от тази галерия хората могат доста ясно да разберат дали монасите са наистина такива чудовиша и карикатури, каквито ги изкарваш

Защото... дядо поп се едната ръка благославя, с другата взема каквото вярващите му донесли и с какво остава да раздава?

Но - сериозната страна на нещата. В България има няколкостотин монаси и монахини, много от тях са в твърде напреднала възраст и не да помагат, а на тях трябва да се помага. Малко манастири са в състояние да поддържат дори сградите си. Принуждават се да отварят хотелски части, с което пък спират да бъдат манастири... Така се получава, че където се заемат с "бизнес" и стопански дейности, естествено хората от света гракват - какви са тия попове що не си гледат молитвите, а ни се пречкат в бизнеса, искат си земите, искат си горите... Като не си ги искат - те са безстопанствени, съзнателно ги зарязали и пр. А ако нямат достатъчно средства - каква социална работа да правят. На всичко отгоре допреди 15 години при комунизма си имаше и ограничението от властта, така че за някакви социални центрове, детски и пр не може да се говори - това което сега прави напр отец Иван в Нови хан.

Абе -трудна работа. Биха могли да правят повече. Но едва ли много повече. Сигурно има манастири с добри доходи от туристите, но като се вземе предвид и цялата тежка бюрокрация на църквата...

Булгарят ще скочи сигурно да ми разправя безсолни приказки, че БПЦ била най големият собственик в България, но това е особен тип митология. Колко от тия хипотетични милиони декари земи и гори са възстановени.

монашеското движение възхвалява оттегланято от този свят.манастира представлява "рай" за търсещия духовна чистотта.уединено изучаване и богословско изследване.
поне това е класическото монашество.



аз казах какво е класическото момашество.а,това че някой виждат "ада" на мене какво ми е!?

така е,брате викенти!

децата са си деца.ти добре казваш,ама и аз да кажа.мога да им бъда баща.

с шивачи не се занимавам

Аз не съм православен, обаче смятам, че е полезно (не задължително) група християни или дори самостоятелно някой християнин за известно време да се отделят/отдели от света напълно и да живеят/живее известно време (да речем година или две, може и по-малко от година) по-осамотено. Според мен това е добра първоначална тренировка. Не е случайно пребиваването на Израел в пустинята 40 години, нито пък поста на Господ в пустинята или пък пребиваването на Илия на Синай в 40 дена пост и т.н. С това искам да кажа, че е полезна духовна подготовка за известен период от време.

Здрасти beseecher!

Това за Израилите в пустинята е така. Вярно е също, че човек трябва понякога да остане на "саме" със себе си за да чуе по ясно Божия глас какво му казва, не че и така не може, но това са две различни духовни практики. Човек в ежедневието си понякога не усеща как съвсем леко влиза в една инерция на съществуването, като от тази инерция понякога го изваждат неща с които рядко се сблъсква или са нови за него. Така е с манастирите, а също и с православните храмове, различна обстановка, приглушена светлина, отдалеченост от инерцията на ежедневието, иконите, горящите свещи, стенописите, песнопенията и всичко това е създадено къде с пряка, къде непряка цел да изведе или по-точно да помогне на човека да напусне инерцията и да се потопи, за малко в друг свят. В такава среда човек започва да мисли малко по -различно, някое и друго духовно сетиво се отваря и тогава човек започва не толкова да разбира, колкото да усеща присъствито на незримото. Като че ли по някаъв тайнствен начин, нещо ни кава, че има и друг свят. От стените те гледат строгите погледи на ликовете на светците и това малко жегва душата и тя се пита да ли е изпълнила християнския си дълг.
Всичко щеше да прекрасно, ако сега тук сложа точката...............

Истината е доста по-различна. Хората които стават монаси трябва да дадът три обета, за безбрачие, за бедност и послушание, с две думи пълен отказ от благата на цивилизацията и живот отдаден изцяло на Бога в молитви и работа. В много монашески писания се споменава, че монаха трябва непрекъснато да работи, като така се издържа и до колкото може да помага на изпаднали в беда хора. Такова нещо в българските манастири несъщетвува. Нашите родни монаси вземат заплати, карат коли, пият, правят оргии и всичко това медиите редовно го отразяват. Дори имаше случай на манстир превърнат със знанието на лицето Натанаил в публичен дом. Родния епископат е съставен изцяло от монаси, но по-добре е да се казва калугери, защото ако ги наричаме монаси ще ги сродим с иначе велики подвижници на православието, като Св. Иван Рилски. Св. Патр. Евтимий Търновски и др. Божии свидетели. Тези които днес се кичат с името монах са една грозна карикатура - гротеска, защото нищо в самите тях не води към мисълта за монашески начин на живот.
За да може всички вие четящи тук да имате верен критерий с който да разпознавате мързеливите калугерите от истинските монаси ви помествам завета на Св. Иван Рилски, прочетете го и после идете в Рилския манастир за да видите как се православните монаси спазват този завет.


* * *
Във времена, когато един кръжок от ченгета и самозванци си присвояват "синодалното" право и с подкрепата на една мърлява паплач с базисна интернет-грамотност определят що е истинско християнство и единствено вярно религиозно учение, е уместно да си спомним за един от учителите, будителите и християнски водачи на българския народ.


Завет на Свети Иван Рилски Чудотворец

Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята -постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.

И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази която има мъж.

Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утроба, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: „Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас." Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който пристъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили Богу, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните".

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви напомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: „Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и прочее." Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва:„Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя." И другаде: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене - понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова който го изпрати понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове - и така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.

Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: „Проклет да е човекът, който се надява на човека" и останалото. Като изброява злините, той добавя че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как не сеят, нито жънат, нито събират житници, и вашия Небесен отец Ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към Небесното царство. Но и апостолът, прочее учи да забравяме онова, що е отзад и да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нащата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предавам всячески на глъбините на забвението всичко онова, което - излизайки заради Бога от света - сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия основоположник - преблагия наш Бог Господа Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко.

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: „Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: „Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: „Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: „Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне." Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйате началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: „Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние." И другаде: „Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни." Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: „Мир ви оставям, моя мир ви давам." А какъв е този Христов мир, чедца? - Той сам отново казва, като говори: „Не както дава светът ви давам Аз." Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: „И неговия мир няма предел." Но и апостолът ни учи, като казва: „Имайте мир и святост - с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога." Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.

Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: „Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта." Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.

Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в пещерите, и в земните пропасти - за които не бе достоен целият свят - но ги снабдявайте, когато може, за да гии имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне.

Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.

Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: „Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядоха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, както казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: „Да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят са угостили ангели."

Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.

Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител - на Светия и животворящия Дух, та той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело.

А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това - когото Бог ви покаже.

Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.

Написа се в годината от създаването от света 6449 [941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното.

[линк]

иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” /Мат. 19:21/.*


". . . защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който м о ж е възприе, н е к а възприеме." [пак там, глава 19]


“Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери”, казва Господ /Мат. 16:24-25/.

Дава се пълна свобода. Никой не се принуждава, но който пожелае да следва Христа, трябва да се отрече от всичко суетно, греховно, от всичко онова, към което го влече неговият собствен егоистичен стремеж към благоденствие. “Да вземе кръста си” – безропотно и търпеливо да понася всички ония изпитания и страдания, които животът му предлага, и така да върви след Христа. Да бъде готов да понася заради Христа различни изпитания, ако е необходимо, да положи живота си заради Него. Никой не може да следва Христа, без да носи кръста си, без да е готов заради Него да понася търпеливо всичко, което човешката злоба и дяволските козни могат да му нанесат. “И който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене” – казва Христос /Мат. 10:38/.

Съгласно 43-то правило на VІ-я Вселенски събор монашеството е подвиг за всички, които желаят да живеят монашески. Спасителят казва:”Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън” /Иоан 6:37/. Монашеството е достъпно за всеки, защото е непрестанен подвиг на покаяние и непрекъснат стремеж към съвършенство. Всеки човек греши и се нуждае от покаяние, всеки носи Божи образ и трябва да се стреми към съвършенство. Но не всеки може да бъде монах; необходимо е призвание. “На които е дадено... Който може възприе, нека възприеме” – казва Господ Иисус Христос /Мат. 19:11-12/. И св. апостол Павел, когато говори за отношенията между съпрузите, изказва пожелание всички да следват неговия пример, а той живял безбрачно, сам, много скромно, в постоянен труд, пост и молитва. “Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. Защото желая всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един – тъй, други – инак” , казва той /І Кор. 7:6-7/. Ако човек има призвание, но не поеме пътя на монашеството, значи изменя на призванието, греши и няма да се чувства честит. А дали има призвание, това всеки сам може да провери в себе си. Св. Антоний Велики отишъл в храма и чул думите Христови:”Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” /Мат. 19:21/.

Те му направили такова силно впечатление, така допаднали на сърцето му, че щом си отишъл, продал всичкия си имот, който бил наследил, поради ранната смърт на родителите си, раздал парите на бедни и отишъл в пустинята. Всеки, който има призвание за монашески живот, достатъчно е да му се заговори за красотата на монашеския подвиг, за да се заслуша в захлас и да прояви готовност да следва този път.

Едни се отзовават на монашеското призвание по-рано, други – по-късно. А има някои, които по една или друга причина не отиват в манастир, но живеят съобразно това призвание (така наречените "монах в света", бел. моя, Ежко_). Те без да са облекли монашеско расо, без да са станали монаси по установения ред, живеят като монаси и следват пътя на монаха. Това са тези, които със стремеж към идеала на съвършенството вървят по стъпките на Христа, имат пред духовния си поглед Неговия свят лик и постоянно звучат в ушите им Неговите слова: ”Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” /Марк. 8:34/; “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя” /Мат. 11:28/. Те не по-малко от поелите пътя на монаха се стремят да се предпазват от съблазните на света и да проявяват старание да живеят в телесна и духовна чистота.

Като се говори за монашество, в строгия смисъл на подвижничество в манстира, нека се отдава дължимото уважение към благочестивия живот на монасите, защото стремежът е духовното съвършенство по стъпките на Христа.



*Из “Пътят на монаха”
Траянополски епископ Иларион

---

“Господ е мое упование”