Напишкване...

Обръщам се към майки и татковци, които са се сблъсквали с този проблем - синът ми е на 5 г. и се напишква всяка нощ, като изобщо не се буди нито преди, нито след това... В момента провеждаме лечение с Тиоридазин и Витамин В6, но за вече два месеца няма осезаем резултат... Отчайвам се за по-нататък!Помогнете ми със съвети или алтернативи за лечение!Мерси в аванс!

Така, казват, че ще свикне по-бързо да не спи мокър. Явно има дълбок сън.

Не е лесно да си тиква-а-а-а-а!

4estoto napi6kvane na tezi godinki ima i psihologi4eski harakter,ako re4em v semejstvoto,v detskata gradina ili njakqde drugade ima problem,dori da ne e javen.Naprimer pove4e stres u doma , mestene v nov dom,lispva6t roditel ili mnogo zaeti roditeli.Pri4ini kolkoto 6te6.

Ne znam dali tova,koeto napsiah, bi ti pomognalo v slu4aja!

По последни публикации на Канадската педиатрична общност това е нормално и не е необходимо никакво лечение.
Не се притеснявай, просто детето ти спи дълбоко, както е написал някой преди мен, не го тъпчи с излишни медикаменти, и спокойно!

Bedwetting (enuresis)
What is bedwetting?
Are the causes emotional?
Does bedwetting run in families?
Does bedwetting always need to be treated?
Do children outgrow bedwetting?
What else can I do?
What is bedwetting?

Bedwetting is when a child urinates (pees) during his sleep without knowing it, at an age when this would not usually happen. In most cases, bedwetting usually stops between the ages of 5 and 6 years. It’s also called nocturnal (during the night) enuresis.

Are the causes emotional?

No. If a child has always wet the bed and has never gone more than six months with dry sleep, the cause is most likely related to deep sleep. Other reasons may be that your child has a small bladder or produces more urine during the night.

Does bedwetting run in families?

Yes. If one parent wet the bed as a child, their child has a 25% chance of bedwetting. If both parents were bedwetters as children, their child’s chances increase to about 65%. Scientists have discovered a gene for enuresis.

Does bedwetting always need to be treated?

Not always. The most important question to ask is whether the bedwetting is a problem for the child. If bedwetting isn’t upsetting your child, then treatment probably isn’t necessary. Children will outgrow it.

One treatment available is an alarm that the child wears at night. The goal of the alarm, which goes off when the child starts to pee, is to teach him to wake up when he has a full bladder. Studies show that alarms work in only about 50% of children who use them, so it’s best to talk to your doctor before you decide to buy one. Alarms usually wake up everyone in the house, so they aren’t practical for sleepovers or camp.

Desmopressin acetate (or DDAVP) is a drug that has been used to treat bedwetting since the 1970s. It comes as a pill or as a nasal spray. Studies show that it works in some children but not all. It may be useful for special situations, such as sleepovers or camp. DDAVP can have mild side effects, such as headache or stomach pain.

Whether you and your doctor decide to treat the bedwetting or simply wait for your child to outgrow it, what’s important is to make sure your child knows that it is not his fault and that bedwetting is not bad behaviour.

Do children outgrow bedwetting?

Yes. At 5 years of age, 15% of all children wet the bed. Even without treatment, this number goes down to 2% by the time children are 15 years old.

How can I explain to my child why he wets the bed?

It’s important for children to know that bedwetting is not their fault, and that they are not behaving badly when they wet the bed.

Explain to your child that when she goes to bed at night, she falls into a deep sleep. She is so asleep that she doesn’t feel it when she needs to go pee, so she wets the bed. She may be frustrated or embarrassed when she wakes up and finds the bed wet, but let her know that it’s OK. Tell her that she’s a very good sleeper, and that she will grow out of bedwetting.

What else can I do?

Use a hospital-strength plastic mattress cover to avoid damage to the mattress.

Place a large towel underneath the sheet for extra absorption.

Don’t bother to change a sleeping child who is wet. It’s more important for everyone to get a good night’s sleep.

Help your child rinse well in the morning so that there is no smell.

Source: Developed by the Canadian Paediatric Society Community Paediatrics Committee.

For more information: Enuresis

Posted: December 2005



--------------------------------------------------------------------------------

This information should not be used as a substitute for the medical care and advice of your physician. There may be variations in treatment that your physician may recommend based on individual facts and circumstances.

Canadian Paediatric Society, 2305 St. Laurent Blvd., Ottawa, Ont. K1G 4J8
Phone: 613-526-9397, fax: 613-526-3332

Да, те канадските деца се напикават на всякаква възраст. 7-8-ми клас- няма проблем! Има супер-памперси.
Севсем сериозно!
Памперси тук се рекламират за всякаква възраст и дори за големи деца и възрастни хора доста повече отколкото за бебета.

E,ti se majtapi6,predpolagam.Razbiram go tova za sklerozirali starzi,no za golemi deza,koito ve4e se oglejdat za gadjeta ....hajde de

Ами...не се майтапя, за съжаление. Действително пускат реклама за памперси за тийнейджъри. Направо шокираща, за разлика от рекламата с влюбената и танцуваща с памперс баба, която реклама е по-скоро смешна.
Детето ми завърши 7-ми клас на канадско училище и в класа му има напикаващ се. Това е случай, за който се знае- неизвестно колко са добре покритите (децата в тази възраст могат да бъдат много жестоки).

Според мен причината за напикаването е точно в памперса. Колкото по-рано се свали, толкова по-добре. А най-добре и въобще да не се слага. Той създава лъжливо усещане за сухота и пречи на изработването на рефлекса на стискане до нужния момент. На мястото на загрижената майка, не бих поглеждала към подобно нещо. Ще оставя детето да полежи в мокри чаршафи, ще зареждам по-често пералнята, но резултат ще има.

Ами аз също имах такъв проблем. До 11-12г. Сега съм на 32. Честно да ти кажа не съм сигурен на какво точно се дължеше, но когато майка ми ме будеше посред нощ ефект почти нямаше. Я закъснее да ме събуди, нейният сън също страдаше сигурно от това и т.н. По-голям ефект имаше ако ми ограничаваше течностите вечер. Но това бяха мерки с несигурен ефект. Веднъж ме пратиха на лагер - голям срам беше . Аз също се натоварвах психически от този проблем и в тези години ми попадна някакъв том на някакъв природен лечител, доста известен, не се сещам името му сега, май Петър Димков. Хоп - моят случай беше описан там. Та четох, четох, човека препоръчваше самовнушение. Не споделих с родителите си, първо поради делкатното естество на проблема, и второ - понеже усещах че всичко свързано с психолечение за тях беше омаловажавано или подигравано. И така, всяка вечер в леглото си повтарях къде на глас, къде наум, за да не ме чуят нашите фразите които бяха написани в книгата, нещо от рода "Няма да се напикавам през ноща" и още няколко подобни. Важно беше не просто да си ги повтарям като папагал, а да се чувствам силно уверен в това, което казвах. Продължи може би няколко месеца, но се излекувах по този начин.

Първо да политам, а вие откъде решихте за това решение? Нямам идея какво е Тиоридазин...

Имаше една подобна тема преди няколко месеца и много подробно описах как аз реших проблема с детето си...Не знам дали съм писала логната (flicka_an), но си струва да я намериш. Имаше много добри мнения...

Утре сте се поровя и аз, ама ако не е физиологичен проблем, няма от какво да се притесняваш

Ами моят е на 13 и още не спира кранчето.

Начинът, по който ти си го решила (проблема), не сработи при нас.

Лекар съм, за това ще се намеся. Този проблем освен от всичко друго, най-често като причина има хормонално нарушение. Има един хормон, който подтиска образуването и отделянето на урина - казва се антидиуретичен хормон. Нощем той трябва да се увеличи, но при тези деца остава на почти същото равнище. Моят съвет е да потърсите проф. Анадолийска. В детската нефрология на Урвич. Тя е най-добрият детски нефролог в страната и се занимава с този проблем. Има детска консултативна поликлиника към Медицинска академия. Преди тя имаше прием там. Потърсете я и на двете места

Защо личните лекари не я препоръчват?

Да не би да се страхуват от хормонално лечение преди пубертета (при положение, че най-често си минава тогава)?

Опитах се да намеря темата, но не успях, може и в друг клуб (на бъдещи и настоящи майки) да сме я обсъждали

Изхождам, че детето няма установен физиологичен (току що прочетох и за хормоналния) проблем...Имай впредвид, че момченцата често се напишкват до по-голяма възраст, по-трудно им е да задържат. Това важи особено за по-чувствителните и за тези с много здрав сън. Също много важно е детето да има добър режим, т.е. да се храни в определени часове, да си ляга навреме, за да се наспива добре, т.н. Също има огромна разлика, между подмокрянето и "изпускането" на локва...

1) Трябва да потърсиш причината: Как започна това напишкване: винаги се е напишквал досега или беше спрял и започна рязко пак да го прави? Да не би да се напишква само когато е настинал (а е настинал пр. 80% от времето)?
За последното: ще трябва да почнеш да го пазиш от настинки, но за рязко започнатите напишквания, причината е най-често някакво натоварване на мозъчето му, пр. тормоз в детската градина, стрес от това че мама/тати/лелята се карат, уплаха от страшен филм, т.н. Другото си е просто здравия сън...Говори, разпитвай, т.н.

2) Зареди се с търпение и почни да го следиш по колко пъти на ден ходи до тоалетна (пр. 1-2 седмици). Нормално е да ходи между 8-10 пъти на ден, учителките също да ти съдействат. Винаги има изклЮчения (все пак лято е и пият повече вода), но гледай дали е последователно, пр. всеки ден пишка по 12-13 пъти (също е ОК), но пък примерно 15-20 не е нормално (сигнал за лекарси преглед!).

3) Гледай дали се "доизпишква". Момченцата често тичат бързо и не се доизпишкват, което води до по- честото ходене до тоалетна. Ако забележиш, обърни му внимание, че трябва да се опитва, докато наистина повече не може да изпишка, а не да се опитва да е бърз.

4) Давай повече течност през деня и по-малко вечер. Не му давай да яде супи на вечеря и гледай да го храниш поне час преди сън, за да може да иде до тоалетната (последния път задължително преди да си легне). При нас вечерната доза течност: макс. 1,5 чаши вода/сок...

До тук стана много, но това са стандартните неща. Оттам идват мерките:

1) Можеш да го следиш кога се напишква (към колко часа през нощта) и да го будиш в определен час близък до този. Все пак дори и възрастен човек трудно издържа да спи непробудно от 20.00-8.00 часа...С времето часа може да се размести, около твоето лягане. Аз примерно си лягам към 00.00, будех детето си към 01.00, но постепенно започнах да сменям часа леко назад...Постепенно детето ще почне само да се буди и тогава можеш да започнеш да прескачаш някои нощи...Ще има гафове, но и той ще осъзнава по-добре, какво става.

2) Най-препоръчвания метод е да си направите календар за месеца, с графи от типа на сух / напишкан, но сухо легло / напишкан и мокро легло. Можеш да ги промениш както ти харесва...Ние примерно бяхме ги разделили и на сух-събуден от мама, сух- събудил се сам, сух - не се събудил. Детето само да отбелязва какво се е случило, а ти измисли система за поощтряване: лепите стикери на всеки 3 сухи дена, даваш му някаква награда за всяка суха седмица, правите нещо специално т.н. Обикновено за 1-2 месеца децата се научават без проблеми.

С този календар и ти ще можеш да си водиш статистика и ако проблемът продължи да го покажеш на лекар. Също е важно, ако се напишка, сам да се преобуе!

3) метода на часовника. Навиваш му будилник всяка нощ и трябва сам да става до тоалетна както при 1), но на мен ми се струваше жестоко и никога не опитах...

Каквото и да правиш, много е важно да си дискретна, за да не се срамува. Не бива да му натякваш или непрекъснато да му фокусираш вниманието върху това (да не развие страх). Покажи му устройството на човешкото тяло, покажи къде се формира урината и обясни защо се напишкваме и как трябва да внимаваме. После просто лекичко му припомняй и му бъди пример. Напр. ако излизате на дълга разходка: "Отивам то тоалетната, за да не ми се доходи по пътя". Така ще му създадеш хубави навици...

Общо взето това е. Знам, че стана много дълго, но то си е наистина компелксен "проблем". Най-лесно е да идеш на лекар и да ти предпишат успокоителни за детето, но най- често не е необходимо. Изисква се просто постоянство и търпение.

Ако много се притесняваш за физиологични проблеми, просто идете на на детски уролог. Аз го направих, за да съм сигурна, отидох в една поликлинка близо до военна болница в София (даже не помня коя беше). Погледнаха му на екограф бъбреците и видяха, че не се доизпишква , Също отидохме и на друг лекар към Пирогов, забравих как се казва, който следеше струята на урината. Искаха да направят и тестове на урината за всеки случай, но повече не се занимавах (вече ги бях правила в чужбина). Всичко струваше <= 30 лева... Лекарят в Пирогов, даже ме сряза даже леко грубичко, но съвсем на място: "Госпожо, по-малко мислете за проблемите и лекарствата за детето си и повечко се вглежайте в него". Даде ми графиката на урината и ме изпрати без повече обяснения....

За струята: мога само да ти кажа, че нормалното е да започне леко (дори с малко прекъсване), после да се усили, и да завърши леко, дори на капки. Общо взето графиката на една остра парабола завършваща с линия към края (дясната страна)...

Дано да съм ти била полезна. Накратко: търпение и наблЮдение му е майката...

Ние се преборихме за около година. 1во не взех проблема на сериозно, а после обвинявах лекарите, дето не искаха да ме вземат насериозно. После почнахме по метода на пробването-откриването...Ако бях отишла на една консултация (училищния психолог) в самото начало, сигурна съм, че щяхме по-бързо да се справим...

Според мен, плашиш жената напразно. "Проблем" в 90% от случаите няма...

Щом си лекар, виж моето писание до майката, сигурна съм че си го чел/чела и в специализираните книги. Това не е само личния ми опит, а и съвета на специалисти...

моят е на 7 и през последната година почти не се случва да има сухи нощи.
първо се рових из интернет и прочетох, че нощното напикаване може да се дължи и на някои доста гадни болести - като диабет, проблеми с бъбреците, незараснал гръбначен прешлен. та след кандърми, джи питката ми даде направление за преглед - с насока към клиника 'детско здраве'.
след неколкочасово чакане ни прие докторицата и след преслушване на гърдите, почукване по бъбреците, преглеждане на зъбите и опипване на гръбнака ни изписа лекарство, което впоследствие се оказа, че го предписват на бабички срещу изпускане. изследвания - никс - в края на месеца за какви направления иде реч!
та след разочарованието ми от таз докторица, заведох дечко на частен доктор. човекът го прегледа с ехограф, пусна му изследвания, постави диагноза и му изписа лекарство. ще чакаме оправяне през пуберитета:)

прочетох в постингите, че детето трябва да се буди нощем. и аз мислех че това е решение - чаршафите да останат сухи, но докторът каза, че няма смисъл - това бил само допълнителен стрес за детето.
та ето го и режимът ни - никакво кисело мляко вечер; намаляване на течностите след 4 часа следобед; спиране на телевизора 2-3 часа преди лягане /това не го спазваме много много/. детето страда, на мен ми е мъчно за него - мъка.

какво да дам, за да продължа нататък...

когато класическата медицина се запъне ,аз се обръщам към далекоизточната.иглотерапията със сигурност ще помогне,зора е да попаднеш на истински доктор а не на самозванец.препоръчвам ти доктор шън фей-има диплома и по класическа медицина .приема в софия но прави и десет дневни обиколки до пловдив и варна.работи с кожи на клиента,но предполагам че ще устискаш десетина сеанса

Извинявай за лЮбопитството, но каква диагноза получи?

ПП Памперсът също е решение, ако не искаш да будиш детето. Има едни гащи...Ние опитахме за ден-два, но детето само се отказа, предпочете да го будим...

Намреих данните на лекарите, които прегледаха детето в София:
д-р Лилова (някой я беше препоръчал на майка ми):"МЦ СИМП по детски болести" ЕООД, ул. Найден Геров 2 (близо до Военна болница) -17 лв

После ни препратиха и в Детска Урология, Пирогов: доц. Кънчев - 10 лв

И 2та ми вдъхнаха много доверие, особено докторката беше много мила и ни отдели достатъчно време. Тя работи само с деца.

Както вече писах, лекарства не са му изписвали, успокоиха ме и продължихме да се трудим по създаването на навици...