ЖИВЕЕНЕ - КАК?

Понеже се видя, че методите за успешно и безболезнено самоубийство са много търсени, а пък живеенето си остава по-трудно и надявам се касаещо повече хора от самоубийството, моля тук да споделите вашия опит за успешно и възможно най-безболезнено живеене.

Сигурно всеки (останал жив) човек е достигнал до някакви полезни изводи в това отношение.

Хареса ми темата ти, и чувството ти за хумор!
Ще я следя с интерес,понеже засега не мога да измисля разумни съвети по тоя въпрос, тъй като и аз се блъскам все още с акъл КАК?

1.Аз си поставям ясни, реални и действителни цели пред мен.Преследвам ги до дупка.И........ когато ги постигна ми става едно хубаво на душата и се зареждам с положителна енергия поне за една година напред и така към следващата цел.
2.Имам малко, но качествени приятели на които наистина мога да разчитам.
3.Не завиждам на хората и не им мисля злото, защото иначе ще се обърне някога към мен.
4.Мисля положително и не се самосъжалявам и оплаквам, защото колкото и да се жалвам никой няма да дойде и да ми свърши работата или да ми разреши проблемите докато не се стегна и само не си ги свърша.
5.В заключение позвалявам си и някои порочни неща от време с цел храна за душата.

Това е Минке положението!!!

БравоЧовек колкото по-положително гледа на света,толкова света повече му се усмихва.Забелязала съм,че злобните хора са нещастни,по това един човек може да се усети в какво душевно състояние е навлязал.Когато си помагаме сами-и Господ ни помага.

Бъди доволен от себе си! Всяка крачка е път към вярата в себе си! Търси позитивното, дори когато падаш и грешиш.

Много верни неща сте написали.

За мен тайната за това да се живее успешно и безболезнено до голяма степен се свежда до това човек да се отнася рационално (тоест разумно и активно) към проблемите си, и същевременно да се отнася емоционално към хубавите неща, които му се случват. Забелязала съм, че често се случва точно обратното - човек се вайка, влагайки много емоции, за проблемите си, без истински да се опитва да ги анализира и реши, а когато му се случи нещо хубаво, не му достигат емоции да се зарадва истински или да почувства благодарност. Разбира се, хора сме, всеки може да се разстрои за момент, но аз мисля, че като цяло емоциите ни са дадени, за да можем да се радваме и да обичаме, а разумът - да оцеляваме и да си решаваме проблемите, и така трябва предимно да използваме едното и другото.

Имам също и някои по-конкретни правила, които се опитвам да спазвам. Ето някои от тях.

1. Поеми отговорност сам за здравето си и се грижи добре за тялото си още преди да се разболееш.

2. Мисли. Ако не се разглеждат събитията изолирано, а се помисли честно за техните причини, възможни последствия, отражението върху други хора и нашият собствен принос за тях (най-важното, което най-често се пропуска!), нещата до голяма степен стават ясни, предвидими и предотвратими. Ако не се мисли, човек има чувството, че всичките му проблеми му ги стоварва съдбата, а той е само една безучастна жертва. Аз не че не вярвам в съдбата, но моето впечатление е, че тя е прекалено заета да ни измъква от кашите, в които сами се забъркваме, за да и остава твърде много време да ни поднася нови проблеми.

3. Посвети се на нещо по-голямо от себе си. На света има по-важни неща от дребните житейски и лични въпроси. На света има по-важни неща дори и от големите житейски и лични въпроси. Човек да живее ограничено потънал в собствените си проблеми, животът му да се изчерпва с тях и за него практически да не съществува нищо друго, означава съзнателно да пропилее живота си. Освен това, такъв подход е и безкраен източник на болка, защото постоянно ще се намират нови и нови неща, които да не му достигат.

Чакам да чуя още какво мислите по темата.

Мисля,че теоретично е добре описано.Практически обаче нещата не стоят така. Има такива моменти в живота на човек,който те карат да забравиш за своите мечти и интереси.И колкото и да звуче нескромно реализирането на мечти за да получиш душевно удовлетворение струва ПАРИ!

Аз не съм имала предвид реализиране на собствените мечти и интереси в последното правило, защото това също може да бъде една егоистична цел.

Човек може да се посвети на нещо по-голямо от себе си и без да дава прекалено много пари - творчеството, досегът с красивото, стремежът към истината, желанието да се помогне или да се направи добро, дори религията, на когото му е по сърце, и още много други неща са все по-големи от собственото съществуване.

Но аз тук имах предвид повече един цялостен подход към живота, а не само една такава конкретна цел. Например, като отиваш да платиш тока да не си мислиш по пътя единствено за това колко е поскъпнал/може да поскъпне и колко нещастен те прави това, а да успееш да забележиш, че в някоя градина е цъфнало цвете, да дадеш залъче на гладно коте (защото разбираш, че то има още по-големи материални проблеми от тебе) да поздравиш някой не особено симпатичен съсед, за да му стане приятно и т.н.

Не става дума за моралната страна на нещата, кое е добре и кое е зле да се прави. Чисто практически, животът ме е научил, че човек, който вижда само себе си и собствените си проблеми е винаги нещастен, затова според мен за безболезнено живеене е задължително умението да може да се вижда и отвъд собствените проблеми.

А иначе пари трябват за всичко, съгласна съм. Все пак парите за повечето хора не падат сами от небето, те също са един проблем за решаване, така че към тях трябва да се подхожда като към всеки друг проблем - т.е. достъчно разумно и активно.

Аз с нетърпение чакам ha! да каже нейната рецепта......

Това е Минке положението!!!

Когато си мачкан безспирно от живота...

Когато не си срещал подкрепа НИКОГА..., НИКЪДЕ..., и от НИКОГО...

Когато СТРАШНОТО е било толкова близо...

Когато от семейството си получавал омраза и враждебност...

Когато не си имал шанс за спасение...

Когато си бил връзван в чувал и си бил наказван в тъмната изба затворен в сандъка...

Когато едва десетина годишен си разбрал, че "Борбата е безмилостно жестока" и това не е само нахвърлян стих, а изстрадана истина...

Когато си се предал и си спрял да мислиш за окаяната си съдба...

Когато си мечтал... да свърши денят, за да дойде ноща- краят на тормоза...

Когато си мислил ежечасно за самоубийство...


ТОГАВА:

Двадесет и четири часа в денонощието са много!!!

Двадесет и четири часа- трудно се издържат!!!

Двадесет и четири часа- болка постоянна са!!!

Двадесет и четири часа- в тях се включва и сънят- ДА, но пълен с кошмари!
И най- големият кошмар- БАЩА МИ е ЖИВ!!!
Оооооо, БОЖЕ, нека не е истина!!! Да, ДА... Това е само сън! Оооох, отдъхвам облекчен! ТОЙ умря!!! Преди десет години, вече!!!

Кошмарите не спират- ДА!!!

НО СА ВЕЧЕ САМО СЪН!!!

И всеки ден си казвам:

ТРЯБВА ДА СЕ ЖИВЕЕ!!!
Поне до следващите двадесет и четири часа!!!

ТРЯБВА ДА СЕ ЖИВЕЕ!!!


П.П. Мнението ми е по изрично твое желание. Макар и с друг ник, мисля че ще разбереш кой ти отговаря.

Дано поне поста ти да е бил от полза не само на мен!!!

Това е Минке положението!!!

че не съм искрен докрай. Премълчавам много неща!
Неща, които няма да разберете и е излишно да ги споделям тук.
Не е нужно и да мислиш какво да ми отговаряш. Просто няма смисъл.
Да не вземеш да ми правиш психоанализа... Ха ха ха...

Колкото до темите за самоубийствата...
Искам да кажа на лигльовците и лигли "мними самоубийци":
Повечето от вас не са наясно какви гадости съществуват в живота! Но наред с гадостите има и прекрасни неща- открийте ги!
Не бъдете толкова страхливи! Намерете кураж в себе си, бършете си сополите и си живейте живота! Той затова ви е даден!

Клубът е за медицинска взаимопомощ!
Помощ за убийства, самоубийства и подобни търсете другаде!
Темите ви тук са нелепи! Обикновен спам!

Интересна тема....
Не мисля, че има определена рецепта, как да се живее.
Всеки сам си прави живота, по начина на собственото възприятие и мислене.
Много е важна и мотивацията на човека, която е в зависимимост със съзнанието- доколко е пробудено и на какво ниво е в момента.
Ние хората, преминаваме през различни етапи от нашето развитие, но някакси..., е последователно- докато не си научим уроците.
Когато интересите ни се съсредоточават изцяло върху външната страна на явленията като пари, власт, престиж, удоволствие, сексуалност, външен вид и всякакъв вид придобивки- къщи, коли, мебели, дрехи и пр..., то мисленето ни е материалистично и често употребяваме израза:"Око да види, ръка да пипне." Но не ли това, само като една лъскава опаковка, която ни откъсва от всичко заобикалящо!?
Успеем ли да открием силата на позитивното мислене, то бихме съсредоточили силите и енергията си за вътрешното ментално обучение. Тогава промяната е изцяло вътрешна и околният свят просто рефлектира това, което става в съзнанието. Опитаме ли се да намерим причините за всичко, което ни се слу4ва, то ще сме наясно и със Законите действащи в Природата- Чопра ги описва, като "Седемете духовни закона на успеха", а другъде са представени, като "Седемте херметични принципа".
Когато човек се е запознал с тях, може да ги прилага и да живее съобразно с тези закони, то придобива духовна зрялост, идваща от синтезирания опит. По-горе, tiger_tulip (Мими) е споменала и за религията, където човек започва да навлиза в контакт с божествената си същност, да се заслушва все по-често във вътрешния си глас, който да ни води... Един такъв човек излъчва спокойствие и топлина, мир и хармония, външните обстоятелства почти нямат власт над него.
Можем да черпим сили и енергия отвсякъде- достатъчно е изборът, който правим, да носи щастие, както на нас самите, така и на хората около нас.
Животът не е само резултат от условните ни рефлекси. Повечето от нас имат повтарящи се и предсказуеми реакции на дразнителите в своето обкръжение. Сякаш реакциите ни се задействат автоматично от хора и обстоятелства и ние забравяме, че въпреки всичко става дума за избор, какъвто правим всеки миг от своето съществуване. Просто изборът ни е несъзнателен.
Ако за момент се отдръпнете и погледнете отстрани изборите, които правите, със самия акт на самонаблюдение вие пренасяте целия процес от сферата на несъзнателното в сферата на съзнателното. Тази процедура на съзнателен избор и самонаблюдение е много стимулираща.
Колкото повече разбираме собствената си потенциалност, толкова повече изчистваме съзнанието си: "Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови признаци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, простотата и блаженството.Това е нашата основна природа."
Бъдете благословени!

Същият,

Предполагам, ти си някой на когото сериозно са му минавали мисли за самоубийство?

Все пак, ако въпреки травмите са ти минавали и други мисли - по-оптимистични, жизнеутвърждаващи и по-малко заядливи - ще се радвам да ги споделиш, защото темата изрично беше посочена като тема за това КАК да се справяме успешно и безболезнено (безболезнено за себе си и за другите) с живота.

Темата е повече от медицинска и е много на място тук, като гледам, че ривотрилът се взима като бонбони, а редиците на самоубийците, депресираните и озлобените все повече се сгъстяват. При това, депресиите и озлобеността в някои случаи приличат на на едно моментно състояние, а на съзнателно изградено, устойчиво отношение към живота. А в такъв случай никакви лекарства няма да помогнат.

Очаквам също с нетърпение да чуя мнението и на други клубари по темата.

Приятелка,

Съгласна съм с нещата, които си написала.

Действително, духовността, независимо как точно ще бъде наречена, дава добър отговор на поставения въпрос. Проблемът е в това обаче, че тази дума може да изглежда чужда и враждебна за някои хора.

Наистина, Чопра много добре описва законите на успеха в книгите си. Правилата на Йога (яма и нияма) също по един разбираем и същевременно точен начин определят пътя, който позволява да се премине през живота по един възможно най-безболезнен начин.

Ако духовността изглежда чужда и враждебна дума, то целият заобикалящ ни Свят се превръща в ад. Проблемът, според мен е, че видимостта е един вид ограничена, а чувствата и мислите са съсредоточени само и единствено върху Себето. Това от своя страна е предпоставка за силно развито Его, определящо границите само на собственото благополучие.
Когато искаме подкрепа, обич, уважение, подкрепа, приятелство или просто едно разбиране в отсрешния, то би трябвало да дадем. За да дадем би трябвало да работим усърдно и търпеливо, без да упрекваме Живота за провокациите, които срещаме по Пътя си....
Например думичките, които така охотно се употребяват- никога, никъде, никого; какъв е техният смисъл, когато имаме минало и настояще, а толкова лесно обръщаме гръб на бъдещето!? И защо да не бъде- винаги, навсякъде и всички!? Отрицанието винаги е по-лесно, за това, което не разбираме, а колко ни трябва за да се постараем и разберем къде е причината!? Не е ли плод всичко това на негативизма и отхвърлянето!?
Няма невъзможни неща- има липса на желание и непознаване на способностите си! Човекът е най-великото чудо на природата, затова вместо да се оплакваме и окайваме съдбата си, би трябвало да сме благодарни, че сме тук и сега.
Тормозът идвал отвън!? Използваме ли методът на огледалото, ще разберем, че всичко външно е отражение на нашето вътрешно. Едва ли едно самоубийство ще разреши проблемите ни и ще ни избави от мъките.
Животът е дар, а отговорността е наша...., това, как ще го живеем- очи в очи или с глава забита в напоената от сълзи възглавница. Всеки един от нас е изпадал в тежки и критични ситуации, но самият факт, че е жив, за мен означава, че има сили да продължи напред. Открийте ги и ги използвайте позитивно, креативно! Използвайте всяка благоприятна възможност! Относно това се сетих за H.Л.Менкен, който казва:"Хората рядко разпознават благоприятната възможност, тъй като тя идва маскирана, като тежка работа." Или казано по друг начин:"Бедата не е нищо повече от възможност в работни дрехи."
Извини ме мила tiger_tulip(МИМИ) , ако звуча някак апелативно.....
Постът ми е повече към младежа "Същият!". Някак си...., изпитах съчувствие към този човек и затова пиша отново по темата.
Колкото до самата темата( няма значение дали е за раздел медицина, психология или философия) мисля, че медицината и по-точно медикаментите не помагат, защото животът не е болест, нито борба. По скоро бих я нарекла игра, но както добре знаем всяка игра си има определени правила. По разумно ми се струва да се запознаем с тези правила, закони, принципи- както искате така ги наречете...., понеже често става "играчка- плачка"...
Според мен, изворът на живота е в нашето съзнание(постарах се да обясня в първото си мнение). Въображението също може да е полезно, но е необходимо да го тренираме. Ф.С.Шил в една своя книга пише: "Когато въображението на човека е тренирано да си представя само хубави неща, той постига всяко праведно желание на своето сърце - здраве, богатство, любов, приятели, идеална себереализация, най-висшите си идеали. Наричат въображението "ножицата на ума", тъй като то непрекъснато изрязва, изрязва, ден подир ден, картините, които човек вижда там, и рано или късно той се сблъсква със собствените си творения в действителния свят. За да може да тренира успешно въображението си, човек трябва да знае как работи умът му. Гърците са казвали: "Опознай себе си".
Това означава, че каквото човек си представя, то рано или късно се проявява в живота му.
Простете ми за мнoгoсловието! Спирам да пиша, че ще ви стана досадна!
Лека и спокойна вечер! Сърдечни поздрави на всички дочели писанията ми- то станало цял ферман!?

любовта"

"1 Коринтяни 13:1-13
1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Йоан 10:10
10. Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

Притчи 23:26
26. Сине мой, дай сърцето си на мене,
И очите ти нека внимават в моите пътища,

Йоан 11:24-26
24. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26. и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

1 Йоаново 5:20
20. Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот."



[линк]

[линк]

[линк]

Великолепно написани изказвания, прекрасна житейска философия. Ако има клуб Философия, сигурно и там ще ги оценят високо.

Но мисля, че точно на тези, за които духовността е "чужда и враждебна дума", едва ли им минават суицидни мисли. В тези среди не е на мода човек да се замисля за смисъла на живота. За съжаление, в България самоубийствата са основно сред хора, чиято духовност влиза в противоречие с "материалистичните" им проблеми.

С много инат.
И много любов!

Не се заяждам!
Мислил съм за самоубийство- така е! Но тогава съм бил поставен в изключително тежки условия. Много по- тежки, отколкото могат да си представят повечето псевдосамоубийци пускащи теми тук.
И не става въпрос само за физически тормоз. Напротив! Психическият тормоз, бих казал извращеията в/у психиката, и то- детската, са много по- тежки.

Но вече отдавна нямам такива мисли. Преодолял съм го! Намерил съм сили в себе си, за да се справя. Сега духът ми е силен.
И понеже съм минал по този път, казвам: Само в себе си човек може да намери сили, за да се справи! И само на себе си трябва да разчита!

И имах предвид, че темите за САМОУБИЙСТВА не са за тук, а не темите за ЖИВЕЕНЕ(като твоята). Мисля, че достатъчно ясно го бях написал.

Лек ден!

И успех с живеенето!