Проекция

По перпендикуляра препуснал
от окото на пеперудата,
присвоила си за миг
коляното на момичето отсреща,
по ситните трептения на пендарите на смеха й,
по изтракалите речни камъчета - говора на хора зад мен,
по праволинейните паралели - океански стари моми,
по опаките меридиани - сухоземни дендита
с извити погледи и поддържани китки и коси,
по кОсите траектории на страданието
и празното старание да залича пресипнали следи
с пепел
Проектирам едно
Етерно пространство -
неизкушимо
от чужди думи-ръце, устни-погледи,
обещания-любови, омрази-вини,

само за да извикам -

Обичам те,
Тъгувам те,
Липсваш ми.

Ох че ми хареса.





















































































...............Мамка му-много ми хареса!!!

Само финалът в този стих е непроменим

дори сега съм по близо до

"...за да прошепна
обичам те
тъгувам те
липсваш ми"

Франи - браво девойко!


И сигурно коленете й са остри..такива едни нахъсани..упорити, устремени..и много ожулени от тичане към..
и от падане..

Най-сетне нещо "човъркащо" нежните струни да прочета..

Здрасти, Шийтал !
Обли са и са били издраскани. Изобщо тя е на ръба, този от който се полита или се пада, или се стои дълго в безвремие.
Дремла една.

Ще се събуди или в краен случай ще я събудят... Може и с целувка..знам ли..
При всички случаи облите колена са по-добре - създават по-малко проблеми

поиграх си онзи ден да кача картинка, но явно не ми се отдаде - само регистрираните ли могат да ползват тази опция?

бати ква е тая математика бе