От пръв поглед?

Загледх се в предаването "Море от любов",което не е за предпочитане за съботно уплътняване на времето, но се случи. Момче и момиче. Видя ли се в едно кафене и момичето не се стърпяло, отишло при момчето и му казало, че е мъжът на живота й.Три месеца от тогава и вече се женят. Отностно тази "химия" винаги съм имала съмнения, но такива случки ме карат да се замисля- възможно ли е все пак? Времето ще покаже си мисля.

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

И на мен ми е много интересно,как става. Имаше моменти когато ми се е искало да го изпитам. Сега съм влюбена до уши. Само,че след една година срещи. Възможно или не- важно е крайния резултат.

Възможно е. И с нас се случи. Е, не сме се оженили чак веднага, но просто знаех, че това е мъжът. И ето, вече 14 г. сме заедно...и засега няма признаци за някакви дълбоки аномалии.

наздраве за младоженците!

си мисля, че трябва на Любовта. Така бързо по-скоро ми се струва, че са хормони?.
14 години- още 5 пъти по толкова да празнувате заедно (най-малко де)

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Да са живи и здрави.

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Милен Цветков беше казал май, че най- малко една година трябва за да опознаеш човека до теб и да се решиш- ще се жените ли или не. Човек се изненадва понякога и от своите действия, та камо ли от чужди. Въпроса е- ще ги понесе ли?

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Аааа, хормонки, феромонки! Тва предаване е пълна простотия! Не изключвам да послъгват заради сензацийката. Айде холан.

хубава е тая химия ,но е лошо ако се случи след брака ,защото си казваш "как не го срещнах по рано."

Възможно е



Има начин отново да бъдем добри.

Да наистина, не съм чувала за любов от пръв поглед след брак.

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

че Вие сте "потърпевш"?

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

След една година срещи мечтая за истинска целувка.
Ако продължаваме така - цял живот ще съм влюбена май.
А за обратното не знам дали е по-добре. Да се влюбиш от пръв поглед сигурно е страхотно. Като ураган,който те помита и не знаеш на колко метра си над земята. Но пък и падането ще е болезнено май.

любов.

2


[линк]

Ако любовта за сравняваме с природни стихии, то възниква въпроса- След стихията какво остава? Тя минава и заминава. Възможно ли е да е и плодотворна и дълготрайна?

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Азът"- както казват някои .
Е, по- трудна задача не зная да има. Дефиниция на Любовтта. Сентенции, песни, романи, притчи- ако трябва да ги цитирам дословно не зная, колко време ще отнеме.
Сещам се за една случка, която визуализира това чувство (поне аз така мисля).
Един ден се прибирам и в една уличка се разминавам с възрастна двойка- на може би около 70 и повече години, бавно запътили се към магазина (доколкото чух). Бяха облечени с шлифери, а жената държеше в ръка една от онези чанти от пластмаса (като бях малка имаше само такива и плетени торби)-забравила възрастта си, но в добро състояние. Двама имаха ведри лица, такива, които могат всеки момент да ти се усмихнат, а не състарени от грижи и от времето. Разговаряха спокойно и мило, а това, за което всъщност и разказвам тази история е, че се държаха за ръце. Не под ръка, а ЗА ръце- като млади влюбени, които отиват да се забавляват. Загледах ги нетактично, защото просто не можех да си отместя погледа. Стана ми мило и бях така трогната, че ми си прииска да ги прегърна или поне да ги заговоря. Отминаха.
Когато поискахте дефиниция за Любовтта- това беше първото нещо, което изникна в съзнанието ми. Това е реално! Това пожелавам на всеки!!!

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Напълно заслужено! С моите камъни по моята градина. Така е то.

Но аз питах не за друго, а за да отговоря на въпроса Ви. Защото ако е химия - то тогава може да има такава реакция - виждаш катализатора си и БАМ! Но за мен любовта е много повече от химия, много повече от хормони, много повече от инстинкти за продължение на рода (до което на практика се свежда "първия ни поглед" - дали ще имаме добро потомство, заложено е така в нас). И историята, която разказвате е един прекрасен пример за това, че любовта не е огледалото на погледите ни, а магическия свят отвъд него. Приятно пътешествие на всички.


[линк]

Аз вярвам,че е възможно.
А опустошението след любовна буря, независимо колко е била продължителна идва най-вече когато останеш сам в чувствата си,както физически така и духовно.

Точно за това -" любовта е много повече от химия, много повече от хормони, много повече от инстинкти за продължение на рода"- дали всичко това можеш да получиш от един поглед?
Няма прелюдию, няма очакване- много приятни неща се пропускат,дори и резултата да е същия (в което мноооого се съмнявам).


Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.