Второ дете?

Здравейте. Харесвам този форум и мисля, че е много полезен. Имам проблем с еднозначно решение, но напоследък се чудя дали съм толкова права. Става дума за дилемата дали да имаме второ дете в семейството или не. В момента сме с едно дете на седем години, което наесен тръгва в първи клас. Двамата със съпруга ми работим много но при все това за нас си остава в сферата на мечтите да имаме собствено жилище или да теглим кредит. Родителите не ни помагат в това отношение. Живеем на квартира и това за нас е от решаващо значение да не мислим за повече деца за момента а най-вероятно и за в бъдеще. Дотук картинката навярно е позната на много от вас, но…
Току на хоризонта ще се появи някой нетактичен досадник или просто човек с доброто намерение да каже нещо мило и пита “Ами ще го правите ли батко” или “Кога ще започвате второто?”. Смутолевям нещо от сорта че сега не му е момента и отсрещната страна понякога си мълчи тактично, но има и такива, които реват:..”с едно дете не е хубаво, как ще се чувства синът ви като стане на 20, 30, 40 години и няма близък човек да му помага”, или “ами кога ще правите, като станете на 50 години ли…” и т.н. Не че с това нещо ми влияят на решенията, но безкрайно се дразня от подобна простотия. Обикновено поставям нахалника на мястото му, но това не значи, че не ми е жално и болно.
Кажете ми хора вашето мнение какво е. Как да ми е широко около врата и да се чувствам спокойна да правя деца при положение, че: 1. Наемът ми може да скочи всеки момент и не знам дали ще му устискам, пък две деца нещо не ми се отглеждат в гарсониера; 2. Работя в частна фирма и нямам никаква гаранция че след евентуално майчинство пак ще съм на работа; 3. И двете баби мрат да имат внуци, но когато опре до тяхното гледане се правят на приятно завеяни и си намират друга много важна и спешна работа; 4. Едно второ дете би внесло такъв смут в семейните ни финанси, че би разрушило хармонията в отношенията и си мисля, че вместо да ни направи по-щастливи, би ни накарало да се чувстваме нещастни. 5. Тези двете деца един ден ще искат частни уроци, семестриални такси в университет, книги и т.н. и т.н. Нещо не ми се вярва заплатите ни някога да позволят нещо подобно за повече от един син. Това са основните 5 точки, но вероятно се досещате, че има и още.
Та на въпроса. Сигналите не спират да постъпват и най ми е кофти като чуя от детето си “мамо, искам братче или сестриче”. Не му се сърдя на детето, то не може да прецени в момента нашето дереже, но знам, че един ден е възможно наистина да се чувства самотно. Стои въпроса тогава да има ли брат/сестра, или да няма много други необходими неща.
Знам, че единственият верен отговор на моята дилема е “не правете деца, като се чувствате несигурни за тяхното отглеждане”. Въпреки това въпросът ме трови. Отношението на немалко хора ме кара понякога да се чувствам едва ли не непълноценна в социално отношение. Но не мога да постъпя като при раждането на първото си дете, да го направя едва ли не “на всяка цена”, за да бъдем истинско семейство. Непълноценни ли са семействата с едно дете и наистина ли децата растат такива егоисти? Аз съм едно дете и не съм чувствала никога липсата на брат/сестра, а и никой от приятелите ми никога не е споменавал да съм егоистична…Споделете вашето виждане по тези въпроси и ви благодаря за търпението към дългия постинг.

За да имаш дете трябва да го искаш....

А от това което прочетох останах с впечатлението ,че ти не искаш! Даже никак! Търсиш някакво странично мнение и одобрение.....

Какво мисли съпруга ти? И толково ли е важно общественото мнение......

Докато отговоря... и Грами го написала. Не винаги многото деца определят щастието в семейството. Не си ли спомняш за първото дете, че трябва наистина да го искаш и да го обичаш още преди да е дошло, а бе да ти е фикс идея да имаш бебе. Аз например имам само едно дете, много ми се иска още едно, но болезнено изживявам всяка, дори банална настинка на детето ми и се страхувам, че с едно второ направо ще се разболея и ще съм непълноценна майка. Значи не мога да си позволя да мисля за второ, разубедих и детето, което на е възрастта на твоето да иска нови членове в семейството, но щеше да е по-отговорна, ако имаше за кого да се грижи и с кого да дели, дори обичта ни.

Da, ne iskam vtoro dete za momenta, taka si e. Mislq, che prichinite za tova sa dostatuchno osnovatelni. Nikude v postinga mi ne e stavalo vupros dali imam zelanie, tova e suvsem drug vupros.Ne e nikak vazno obshtestvenoto mnenie. Prosto iskah da spodelq s razlichni hora i da vidq razlichni gledista po vuprosa.

Ние сме две деца
и аз не желая повече от едно:)

Виж сега! Ти си тръгнала да се оправдаваш защо не можете да си позволите второ дете. На хората,които питат "Ами ще го правите ли батко” или “Кога ще започвате второто" бих отговорила с усмивка, без да "смутолевя", че не сме решили още. Ония, които реват:..”с едно дете не е хубаво, как ще се чувства синът ви като стане на 20, 30, 40 години и няма близък човек да му помага”, или “ами кога ще правите, като станете на 50 години ли…”, ще предупредя да не ми се месят в семейството. Това е!
"Непълноценни ли са семействата с едно дете и наистина ли децата растат такива егоисти? Аз съм едно дете и не съм чувствала никога липсата на брат/сестра, а и никой от приятелите ми никога не е споменавал да съм егоистична…" Виждам, че сама си си отговорила на въпроса. Не се оставяй да ти влияят разни "доброжелатели". И пак да повторя: Не се оправдавай! Не си извършила престъпление.

Най-важно е желанието ви да станете родители отново.
Всеки има право на "За" и "Против" по тази тема. Няма универсални мнения. Избора за това дали да имаш второ, трето ... дете си е само твой и на съпруга ти.
Искам само да ти изтъкна няколко довода "ЗА" - защото това е моята позиция, но това не те задължава да ги приемеш.
Второто дете е едно тържество на родителството поне за мен. Вече си наясно кога, какво и как се случва в детския свят. Нямаш илюзиите, които си имал ставайки родител за пръв път. Знаеш че детето е жив и уникален човек със свой характер, със свое мнение със свой чар и със свои недостатъци.
На времето първия ни син се роди в годината в която съпруга ми стана студент и живеехме в една стая в апартамента на родителите ми. Това бяха нелеки години за нас.
След време си купихме наше жилище. Втория ни син се роди вече там, но в годината на държавния изпит на мъжа ми. Не ни е било лесно. Поради материални затруднения се наложи да се върна на работа, когато малкия беше едва на 9 месеца.
Но ще ти кажа, че нищо не може да замени слънчевата му усмивка и нежното докосване на ръчичките му. Е нищо не може да измести и тръшканията и гневните му крясъци, като не стане неговото но това си го знаеш нали?
Сега имаме дори по-голямо жилище и доходите ни са по-добри. Но ако чаках сега да създам второто си дете не съм убедена, че щях да дочакам. ЕГН-то си напредва, не се връща назад.
Така че, ако ти трепва сърцето и смяташ че си готова да отгледаш още едно дете - не се спирай

Благодаря, Леа, след като прочетох отговора ти се почувствах много, много по-добре. Имах нужда някой да ми каже точно това. И е истина, че изпитвам донякъде чувство за вина, че за мен има много по-важни приоритети от още едно дете. Децата са най-хубавото нещо, но мисля, че е нормално всеки да има критерии за това какви са идеалните условия за отглеждане на децата им. Благодаря на всички, страхотни сте!!!

Как може да питаш за такива неща? Глупава и елементарна жена си. Това си е твой ИНТИМЕН, ЛИЧЕН проблем!

имай второ!

след двайсетина години - оптиката на живота ти ще бъде съвсем друга...

ТВЪРДО ДА!

прост селянин, ама много прост ви казвам !

В Интернет драги ми Е.затова има форуми за да могат хората да си говорят каквото си искат без да се притесняват за какви ще ги помислят. Ако досега не си го разбрал, жалко за нивото на твоето IQ. Ако на едно място ти е тъпо, отиваш на друго.
Иначе и в реалния живот ако така не си мериш приказките, нищо добро не те чака.

Ако не си убедена, ако нещо те притеснява - има риск в бъдеще да обвиняваш второто дете за евентуални неудачи.
Помисли само, колко скъпо е образованието му. Айде, детска градина, основно училище - ами после?

Пред мен стои същият въпрос, но с 3-то дете. Месечният ми доход (като изключа наеми и др. доходи от собственост) е около 10K. Пред брат ми стои същият въпрос, но с 5-то дете.
Тоест основанията ти ще бъдат вечни! Помисли върху това, няма край.

Жените и без това раждат все по-късно. Докато станеш на около 40, винаги ще имаш време за второ, трето и т.н. (както и за втори, трети и т.н. съпруг )

Отложи самото решение за по-късно, както Еврокомисията отложи решението си ;-)) Когато става дума за живот, решението е като за смърт: трябва 100% сигурност, не 99%.

какво още се чудиш?

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Предупредиха ме, че не бива да имам деца по здравословни причини. Рискувах да остана инвалид. Имам две деца. Искам още, но не е честно към тези, които имам. Рискът е огромен за мен... Трябва да си напълно сигурна какво искаш. Децата са голяма радост, но и голяма отговорност. Но ти го знаеш.

Трето може, но не от мен!

Добре ти какво очакваш, задавайки тази върволица от реторични въпроси - как да гледам още деца като е скъпо, като нямаме апартанмент, нямаме доходи и т.н.

Утеха ли очакваш? Някой да ти каже - не се притеснявай, сигурно ще се замогнете. Или пък някой да ти съчувства, да те съжалява? Все едно си единствената с едно дете. Трети да ти кажат "и ние имаме този проблем" и ти самодоволно да отдъхнеш, че и на тях им е зле. Ако утре някой ти напише тук "не се притеснявай и мен ми беше страшно трудно с второ дете, ходехме по мъките, но всичко мина" какво? Ще се юрнеш ли да раждаш второ?

Да не говорим за елементарния начин, по който описваш проблемът. Бас държа, че си от провинцията и живееш в еснафска среда, част от която си и ти самата. Ти си част от това простолюдие, което се връзва на въпроси "кога ще му направите братче", "не работите ли по второ" и т.н. , която се "умъчнява" и "натъжава" от тези просташки въпроси, защото и ти самата си изпростяла и съизмерима с ширещия се в прованса битов примитивизъм, скодоумие и духовна нищета.

Означава само, че (1) е разбрала новата комуникационна среда и (2) че тя е част от решението на всеки проблем.
Един простак, простолюд, елементарист, примитивист, скодоумец и духовно нищ (за каквото се хващаш на бас) посмъртно не би могъл и да допусне да задава въпроси.

Губиш баса!

вий, любезна госпожице -
сте еталон
за злобност!

прост селянин, ама много прост ви казвам !

...ще мрат ли скоро да оставят накой друг покрив или още се ослушват...щото те издънките на бай Тошо верно си е са хайлендери и май още ще сте под наем...уф, кофти...
Абе я си гледайте дечкото дето вече си го имате и не мислете за "нероден Петко")))..животът в момента е доста сложен и внимавайте да не разбишкате и едвам удържаният баланс.
Това ми е мнението...а и все пак на бъдещият ученик му трябват живи, здрави и нескарани родители...нали?
Успех...

Кичо , глей си английския!

Живея на квартира (гарсониера) като теб, детето ми ще бъде в първи клас , да имаме собствен дом е мечта, родителите не ни помагат ..... позната картинка...

Но за разлика от теб чакам второ дете.
Ако ме попитат и аз бих посъветвала:
“не правете деца, като се чувствате несигурни за тяхното
отглеждане"..... но пък да не мислиш, че аз съм сигурна как ще си отгледам децата. Сякаш дяволчета ми изпиха мозъка и от 3 години насам все си повтарям трябва да имам, трябва да имам второ.
Какво чувство ме е обзело незнам ....дали е от възраста .... , ама все си казвам какво ще оставя след себе си. Дом едва ли ще можем да съградим както ни е тръгнало. Това което работим, правим и т.н. едва ли ще се помни след като ни заровят.... И така ,какво да оставим, какво .... деца.
Може и да е глупаво и безотговорно, но така си реших.
Може някой да ни сравни с братята роми, но така си реших.

Майка ми, която е утъпкала пътя по който минавам сега, е твърдо - не на второ дете. Уверяваше ме, че ако не махна детето цял живот ще "тегля" и ще съжалявам и т.н......Сега не си говорим .
Живот и здраве, ама от инат ще отгледаме второ.

P.S. Пожелавам ти да решиш своята дилема (разбира се преди 40-те), и каквото решение да вземеш нека то да ти носи радост занапред!