КОМУ Е НУЖНО?

месеци наред пред теб стои човек който по всякакъв начин показва колко си важен за него-разбираш че дори години те е наблюдавал и се е интересувал какво точно се случва с теб-в момента в който му се усмихнеш той потъва в дън земя-ни звук ни вопъл ни стон?ЗАЩО?защо когато е спечелил погледа ти - след толкова време той просто потъва някъде-това нормална реакция или поведение на човека когото почти си опознал ли е?

И аз бях там, и аз потъвах

Може би е получил това, което е искал - погледа ти.
А може и да си го погледнала зло



Има начин отново да бъдем добри.

както казвате, сте опознали човека, след като поведението му е непонятно за Вас. Не зная дали не трябва да се радвате, че сте се разминали само със спечелване на погледа Ви от него. Повече жени тъгуват, че са "измамени" далеч по- сериозно.
Простете за въпроса, но да гледате Вие няколко месеца пред Вас как стои някой, който се интересува така живо от Вас, Вие го знаете и явно не давате никакви сигнали, след като едва след тези няколко месеца, той е спечели "само" усмивката Ви- тъгувате, че вече не сте обект на внимание или сте "започнали да изпитвате" чувства към него? Ако е първото- отърсете се от тези мисли. Ако е второто- може би е късно или пък все още нищо не е загубено... Ако решите какво точно означава този човек за Вас, може би ще усетите и какви са неговите намерения към Вас.
"Ако човек изгуби нещо и не усети липсата му, значи нищо не е загубил." Желая Ви успех!


Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

това което не разбирам е как така изчезна -потъна-без обяснение

за цената на споделянето. И тя не го е устроила.


[линк]

с това темпо докато те спечели ще остарее

какво по-точно очаквате? Доколкото разбирам не сте били близки, дори приятели???

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

цената на споделянето? Взаимност, търпение?

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Азът. Защото минава на втори план. Поне за мен е така.


[линк]

напротив-мисля че това е била целта му което много ме наранява а именно да го оставя да ме доближи.....това ли е целта на мъжете по дяволите?в момента в който позволиш на някого да те"доближи" да усетиш че всъшност му позволяваш да те нарани!хем съм тъжна хем тиха ярост на моменти ме обзема и си мисля че хората постъпват така когато не са наясно със себе си когато не знат какво точно искат и какво можгат да дадат

не е това целта.
Хубаво е жените да се научат на самостоятелност а не да "продават" себе си по един или друг начин.

обзе ме ужас тих.Но в тебе, себе си, внезапно аз открих..."- е да, ако става дума за по-дълбоки чувства. Тук май още не са си разменили телефоните .

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Със сигурност може да означава няколко неща. 1.Бягство/обърканост,нерешителност/от последващите отношения,които във всеки случай ще са доста сериозни и може би не се чувства готов за този ангажимент.
2.Евентуален финал на постигнато желание/или умора от дългото чакане/- ти да се сетиш аджеба за какво става въпрос и да отговориш подобаващо, да изразиш ясно отношението си към него.
Както казва Рем - има и его което при някой мъже е много силно.
Имах подобен случай.Като мина известно време аз се обадих по телефона и си излях яда и насъбралата се горчилка.Казах си това което ми тежеше а това което чух отсреща направо ме разби.Мислим много различно от мъжете.За нас естественото - за тях е невъзможно.Дано си ме разбрала какво имам в предвид,че малко не го доизказах да не става три метра писане.

Нищо лично,само изказах мнение!

а твоят образ - моя същност!
Без теб съм като нощ без ден,
Без теб съм като нищо, всъщност...

Май да.


[линк]

кое е невъзможно за мъжете?да си изяснят какво точно искат от дадена жена или да мълчат 20 дни -това не е ли прекалено глупаво и жалко да се крият -а най-смешното е че НЯМА ОТ КАКВО ДА ГО Е СТРАХ!

Знаят много добре какво точно искат,но като го получат започват ангажиментите,чувствата,болката,очакването ,компромисите и хиляда неща още.Не всеки е готов за това.Не искам да те разочаровам,но след като не ти се е обадил 20 дни може и да не ти се обади по-вече.Ако искаш да има разговор го потърси ти, ама след като малко се поуспокоиш.И аз бях бясна като теб,ама то каквото има да се случва ще стане,така че ..не се ядосвай.

Нищо лично,само изказах мнение!

не-няма да го потърся и изобщо правя всичко възможно да забравя - силна личност съм и ще се справя - но си обещавам че когато се засечем някъде ще направя така че да му спре дишането и ще обърна "играта" в моя полза-не е правилно но в крайна сметка кой каквото сее ще се наложи и да го ожъне след време.а аз се заричах че на мен подобон нещо не може да се случи само че....търкулнало се гърнето и си намерило похлупака-добре че нещата НЕ ЗАДЪЛБАХА повече!

Направо все едно себе си виждам.Само дето при мене се бяха задълбали нещата.И аз си мислех,че на мен е изключено да ми се случи подобно нещо,ама наистина: Никога не казвай никога. В моя случай аз се обадих и разговаряхме.Даже ми се молеше да не се сърдя,щото нямало за какво.Големи хора сме били ,пък аз се държа като дете!Учуди се че се ядосвам,все едно нищо не е станало.После като му казах как мисля аз по въпроса,той ми разви своята гледна точка и само дето не припаднах.Едва ли не нищо не се е случило,абе само дето са минали някакви там 3 месеца.Тогава побеснях и казах че не е трудно да се каже например-до тука беше и това е края, всеки по пътя си,а отсреща се чу отговор:Ама ти да не си луда,аз без тебе не мога да живея,просто се мъча да преодолея по-лесно времето докато те няма и .. ....така.
Е питам те нормално ли е?Не естествено.Ама той не е българин и да кажем че има друг манталитет и възпитание и може би аз не съм много права.Явно независимо от националността - мъжете са си мъже.

Нищо лично,само изказах мнение!

И аз мисля, че този не е съвсем зрял! За какво ти един такъв? Не се ядосвай, ами бързо, бързо забравяй!